Решение № 196 от 22.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000007 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №196 от 21.07.2022 г.,постановено по т.д.№1380/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден ответникът “З. Д.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област С., общ. С., гр. С., ***, район И., ж.к. Д., бул. „Д.”№ 1 , да заплати на ищцата Ф. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул. „С.” №5, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 15.09.2020 г., която сума представлява разлика между определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева и заплатеното от застрахователя обезщетение от 5 000 лева /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.11.2020 год., до окончателното изплащане на сумата,а за разликата над уважения до претендирания размер от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,представляващ неизплатен остатък от 45 000 лв.,предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение “ЗАД Д.”АД, с ЕИК ***,е осъдено да заплати на Ф. А. И., ЕГН **********, и сумата от 330,41 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 5 105 лева /изплатено от ответника обезщетение за имуществени вреди/ за периода от 17.11.2020 г. до 07.07.2021 г.,а също така е осъдено да заплати на адв. П. Ж. П. - АК С.З. сумата от 1305 лв./хиляда триста и пет лева/,представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.Наред с това,посоченото застрахователно дружество е осъдено да заплати сумата от 1

1213,22 лв., представляваща държавна такса и сумата от 412,50 лв. възнаграждение за вещи лица по сметка на ОС-С.З..

Също така,с решението от 21.07.2022 г. е осъдена ищцата Ф. А. И., ЕГН **********,да заплати на ответника “ЗАД Д.”АД, с ЕИК ***,сумата от 137,50 лв. разноски по делото.

Горното първоинстанционно решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника: Ж. М. Д. с ЕГН **********.

Срещу описаното решение на ОС-С.З. е подадена въззивна жалба от “З. Д.”АД-гр.С. с ЕИК ***,чрез пълномощника на дружеството адв. И. Ц..Дружеството-жалбоподател обжалва частично същото решение,а именно:в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата Ф. А. И. застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,причинени й по повод възникналото на 15.09.2020 г. в гр.С.З. пътнотранспортно произшествие,за разликата над сумата от 15 000 лв. до присъдения с решението размер от 30 000 лв.,както и в частта,с която дружеството-ответник е осъдено да заплати на ищцата сумата от 330,41 лв.,представляваща законна лихва върху сумата от 5105 лв. за периода от 17.11.2020 г. до 07.07.2021 г.

Във въззивната жалба е изложено становището,че в обжалваните му части решението на ОС-С.З. е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.Направено е изявлението,че на датата 05.09.2022 г. дружеството-жалбоподател е заплатило част от присъденото от ОС-С.З. обезщетение в размер на 15 000 лв. и законна лихва върху сумата в размер на 2741,67 лв. за периода от 17.11.2020 г. до 05.09.2022 г. по банковата сметка на ищцата по делото.

Конкретните развити в жалбата аргументи са,че ОС-С.З. е допуснал нарушение на закона-чл.52 от ЗЗД,като не е направил правилна,пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливоост, изведени от съдебната практика,надценил е търпените от ищцата болки и страдания и е подценил факта,че възстановителният процес при нея е протекъл бързо и нормално при подобен род травми.Жалбоподателят твърди още в този контекст,че ищцата не е провела адекватно лечение след настъпилия инцидент,рехабилитация и контролни прегледи при лекари-специалисти.Счита,че присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер и несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.

Наред с това,в жалбата си дружеството-жалбоподател развива доводи,че по първоинстанционното дело е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на съпричиняване от страна на ищцата за настъпилия пътен инцидент,изразяващо се в това,че същата преди да предприеме пресичане на пътното платно,макар и на обозначеното за това място,не се е огледала за наличието на пътни превозни средства,които могат да са потенциална опасност за възникване на пътен инцидент.Твърди,че ищцата е имала видимост към приближаващия към нея лек автомобил,но се е поставила сама в невъзможност да реагира,като не се е огледала,поради което и не е успяла да спре пресичането на пътното платно и изчака приближаващия лек автомобил да премине.Вместо това ищцата продължила да пресича и с това допринесла в изключително голяма степен за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него в съпричинителна квота,равняваща се на 30 процента.Жалбоподателят счита още,че правото на ищцата да пресича пътното платно на пешеходна пътека не е абсолютно,а с оглед запазване на телесната й цялост и здраве,и при условие,че е видяла приближаващия автомобил,който се е движел в рамките на позволената за процесния участък скорост,ищцата е могла да изчака той да премине и да не допусне настъпване на ПТП.

Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател счита,че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и че следва да бъде приет принос на същата за настъпване на инцидента 2 и на последвалия вредоносен резултат,който да кореспондира адекватно на събраните в тази насока доказателства.

По отношение на присъдената на ищцата законна лихва в размер на 330,41 лв. дружеството-жалбоподател заявява,че съдът неправилно е присъдил лихвата,считано от посочената в решението начална дата,а е следвало да присъди същата,начиная от момента на изтичане на тримесечния срок от завеждане на претенцията на увреденото лице пред застрахователя.

И въз основа на развитите в жалбата аргументи, дружеството-жалбоподател е поискало да бъде отменено решение №196/21.07.2022 г.,по становено по т.д.№1380/2021 г. по описа на ОС-С.З.,в частта,с която същото дружество е осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за разликата над 15 000 лв. До присъдените 30 000 лв.В условията на евентуалност,ако въззивният съд приеме жалбата за частично основателна,жалбоподателят моли да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди и акцесорния иск за лихва.Моли да му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции,в това число и адвокатско възнаграждение.

В законният срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ф. А.

И.,чрез пълномощника й адв. П. П.,в който е изразено становище,че жалбата е неоснователна,а постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част.Конкретни и подробни аргументи за обосноваване на това становище въззиваемата развива в отговора.Моли въз основа на тях да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и едновременно с това да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна.А в случай,че въззивният съд приеме за неправилно същото решение в обжалваната му част и го отмени,то да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливоост,заложен в чл.52 от ЗЗД.Моли да й се присъдят направените пред двете инстанции разноски.Пълномощникът адв. П.,чрез когото е подадена въззивната жалба,моли да му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.36 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна процесуално-правна защита на въззиваемата Ф. И. във въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ответника-Ж. М. Д. не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не е взела становище по същата.

От страните не са заявени доказателствени искания в настоящото въззивно производство.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случаяюридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваните му части и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява 3 процесуално допустимо в обжалваните части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1380/2021 г. по описа на ОС-С.З. са предявени от Ф. А. И. против “З.

Д.”АД-гр.С. с ЕИК *** осъдителни искове за заплащане на следните суми:сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение /неизплатен остатък от 35 000 лв./ за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.09.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 17.11.2020г. до окончателното й заплащане и сумата от 330,41 лв.,представляваща законна лихва върху сумата от 5105 лева /доброволно изплатено от ответника на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от същото ПТП/,начислена за периода от 17.11.2020г. до 07.07.2021 г.

В последното съдебно заседание,проведено по първоинстанционното дело на 21.06.2022 г.,съдът е допуснал изменение на предявения иск за неимуществени вреди, като размера на иска е увеличен от 30 000 лв. (обезщетение - неизплатен остатък от 35 000лв.) на 40 000лв. (обезщетение - неизплатен остатък от 45 000лв.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2020 г.

По повод на предявените искове ищцата е изложила твърдения в исковата молба за ПТП,настъпило на датата 15.09.2020 г. в гр. С.З.,около 09,40 часа,на ул. “С.” на кръстовището с ул.”Ц.К.” и върху пешеходна пътека.Изложила е и твърдения за механизма на настъпване на произшествието и е заявила,че същото е причинено по вина на Ж. М. Д.

/конституирана впоследствие като трето лице-помагач на страната на ответника/ в качеството й на водач на лек автомобил “С.”, модел “И.” с рег.№ ***.Наред с това ищцата е изложила и твърдението,че вследствие на същото ПТП на нея,като пешеходец по време на пътния инцидент,й е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява колянна става и счупване на лява голямопищялна кост в областта на външната част на платото.В исковата молба се твърдят и конкретни обстоятелства относно проведеното лечение на получените от ищцата травми,претърпените и все още търпени от нея физически и психически болки и страдания вследствие на травмите.Наред с това се твърди,че виновния за произшествието водач-Ж. Д. е била привлечена към наказателна отговорност и в тази връзка между нея и РП-С.З. е било сключено споразумение,одобрено от съда на 11.05.2021 г. по НОХД №1269/2021 г. по описа на Районен съд-С.З.,с което Д. е призната за виновна за това,че на 15.09.2020г. в гр. С.З., при управление на горния лек автомобил е нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е описаната по-горе средна телесна повреда,довела до трайно затруднение на движенията на левия й долен крайник, като за пълното възстановяване бил необходим период по-дълъг от 30 дни, а именно срок от 4 до 6 месеца.В споразумението било отразено,че деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по смисъла на конкретно изброени разпоредби от НК,за което на Д. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца,изпълнението на което наказание било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.