Решение № 2698 от 01.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2698 гр. Бургас, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120106847 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба предявена от „ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ...............срещу „ДИМАТ“ ЕООД с ЕИК ..............за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9116.62 лв. (девет хиляди сто и шестнадесет лева и 62 ст.), представляващи общата дължима сума по договора за ремонт по ITS ...........и договора за ремонт и смяна на части по фактура № ..............от 12.12.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че дружеството ищец е официален сервизен и търговски дилър на камионите с марка ДАФ и е част от системата „Международна пътна помощ“. През февруари 2024 г., пътувайки в чужбина, камион ДАФ на ответника се повредил и му е бил извършен ремонт в чужбина от сервиз в Германия, който ремонт бил заведен под номер ITS ................. За извършения ремонт от германския била издадена фактура от дата 13.02.2024 г. на стойност 1052.81 евро. Твърди се още, че ответното дружество възложило на ищцовото да организира извършването на съответния ремонт за сметка на ответника, което било сторено и възнаграждението било заплатено от „ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ" ООД.

Ответното дружество дължало възнаграждение по договора за поръчка в размер на 144 лв. по фактура от 26.02.2024 г. Твърди се още, че въз основа на договор от 25.10.2023г. ищцовото дружество продало на ответника на 12.12.2023 г. резервни части за камиони и извършило смяна, съобразно 1 фактура .........от 12.12.2023 г. на обща стойност в размер на 6913.50 лв.

Камионът останал в сервиза на ищеца от 25.10.2023 г. до 31.10.2023г.

Ответникът приел извършената работа по камиона и никога не е имал възражения. Въпреки поканите описаните суми не били изплатени. Моли се исковете да се уважат. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който исковата молба се оспорва в частта, с която се претендира ответното дружество да заплати следната част: водна помпа за сума в размер на 2164,51лв., съгласно ф-ра № .............../12.12.2023г. Твърди, че подмяна на водна помпа, не е извършвана в сервиза на ответника, тъй като същата вече била сменена преди 5-6 месеца и ответникът не дължи плащане за нея. В деня в който камионът бил взет от сервиза веднага се проявил теч от казанчето на разширителната течност, който бил по вина на ищецът.

Оспорва се, че частите посочени във ф-ра № .............../12.12.2023г. са вложени в камиона. Оспорва се стойността на същите, която значително надвишавала средната пазарна цена. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание, ответното дружество чрез своя процесуален представител оспорва исковете.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 356, ал. 2 ТЗ и чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

286, ал. 1 ТЗ, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От показанията на разпитания по делото свидетел Н..Ц..Л.....– служител на ищцовото дружество, се установява, че ответното дружество е дългогодишен клиент на „Турботракс България“ ООД, като са предоставяни услуги – сервизиране на автомобили и осигуряване на пътна помощ в чужбина. Установява се, че през 2023 г. ответното дружество е поискало извършването на ремонт на негов автомобил и е извършен преглед, като за неизправностите управителят на ответното дружество е известен. При този ремонт е сменена водната помпа. След извършване на ремонта на 03.11.2023 г. е изпратена фактура от ищеца на ответника. На 07.11.2023 г. ответника предявил претенция за един от сменените артикули – блок за управление, като ищцовото дружество е изпратило претенцията до доставчика. Получено било одобрение и фактурата била издадена без детайла. На 30.01.2024 г. ответното дружество отново съобщава за проблем с автомобила, поради което ищцовото дружество е организирало посещението в сервиз в Германия на 31.01.2024г.

При постъпването на автомобила в сервиза, ответното дружество е изпратило фактурата от ноември месец и е заявил, че ако тече антифриз това се дължи на водната помпа. Сервизът в Германия, при оглед и предложение за ремонт, излязъл със становище, че проблемът е в разширителния съд и в датчика за 2 ниво на антифриз, кото тези части били подменени. След извършване на ремонта в Германия управителя на ответното дружество няколко пъти контактувал с представители на ищцовото дружество и не е изказал претенция за ремонта. Комуникацията между управителя на ответното дружество и представителите на ищцовото дружество се осъществявала по мобилно приложение „Вайбър“ и по телефон. Цените се договаряли по телефона.

При предявяване на Приложение № 2 представено от становището на ищеца, свидетелят заявява, че това е разпечатка от складовата система на дружеството ищец.

От показанията на разпитания по делото свидетел Т..Д..Д..– служител на ищцовото дружество, се потвърждава, че през 2023 г. управителят на ответното дружество се е свързал със свидетеля по телефон за ремонт на негов камион – отстраняване на теч. Извършен бил ремонт – подмяна на водна помпа за което управителят на ответното дружество се съгласил. Проблемът с теча бил констатиран с специализиран инструмент. След това управителят на ответното дружество не е имал оплаквания от извършеният ремонт.

Сервизната практика в дружеството била свалената част да остава на депозит и да се връща на производителя за рециклиране. Управителят на ответното дружество съобщил за нов проблем с теч януари месец следващата година.

От показанията на разпитания по делото свидетел С. Р. А. – бивш служител на ответното дружество, се установява, че същият е управлявал процесния камион, като същият бил оставен за сервиз при ищцовото дружество. Дни след това със същият камион свидетелят заминал за Германия, като по пътя установил, че нивото на водата пада и започнал да долива в охладителния радиатор. В Германия закарал камиона на сервиз.

След като потеглил на обратно на австрийско-германската граница се появил обилен теч. В сервиз Австрия била сменена водната помпа и не е имало проблем след това.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателствени средства, тъй като същите отговарят на събрания по делото писмен доказателствен материал, логически последователни са и не са противоречиви. Както от приложената по делото електронна кореспонденция между представители на страните и представители на DAF, така и от представените фактури, извлечения от системата на ищеца, се потвърждава достоверността на показанията на свидетелката Н..Ц..Л... Представените от ищеца документи не са подписани, но това не означава, че същите не представляват документи и нямат доказателствено значение, а следва да бъде съобразена тяхната ниска доказателствена стойност. Установи се, че представители на двете дружества са договорили извършването на ремонт на товарен автомобил, като е било договорено необходимите части за ремонта да бъдат поръчани от ищцовото дружество. Установи се сключването на още един договор, твърдян от ищеца, по силата на който последния се е задължил да организира ремонт на същия камион в чужбина. Установи се, че и по двата договора, процесният камион е бил приет от сервиз и ремонтът е бил извършен. Тези обстоятелства и доказателствените средства от които те се установяват не са оспорени от ответника.

3

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцовото дружество е заплатило на ........... сумата от 1052,81 евро на дата 14.03.2024 г. Съгласно представената на експертизата счетоводна информация от страните по делото, се установява, че Фактура № ........../12.12.2023 г., на стойност 6 913,50 лв., с посочено основание „резервни части“, издадена от ищеца на ответника, е осчетоводена в счетоводствата на страните. По фактурата не са отразени плащания и в двете счетоводства.

Фактурата е включена в дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца, съответно в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника за данъчен период м.12.2023 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, същото е професионално дадено, обективно е и не противоречи на останалия доказателствен материал.

Видно от представените документи – Товарителница от 28.02.2024г., заедно с пакетажен лист, двустепенна водна помпа е изпратена на ...................

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно хронологията в отношенията на страните първо следва да се разгледа иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1. вр. чл. 286 ТЗ. Страните са сключили договор за изработка с предмет ремонт на процесния товарен автомобил, като стойността на извършената работа включва стойността на сменените части. Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигационни задължения – да извърши уговорения ремонт на лекия автомобил съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя, съобразно предвижданията на приложимия материален закон – чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В настоящия случай сделката е търговска, тъй като е сключена във връзка с дейността на двама търговци. Законодателят не е предвидил форма за действителност, поради което действително материално правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в устна форма - при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи, като пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички допустими от българския граждански процес доказателствени средства. Съобразно стойността на този договор и изискванията на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, сключването му не може да бъде установено от събраните по делото гласни доказателствени средства. Въпреки това, от заключението на счетоводната експертиза се установи, че фактурата за стойността на ремонта е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества. Това счетоводно действие на ответника, представлява извънсъдебно признание за сключването на договора, както и за приемане на работата по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Така се приема в Решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение 4

№ 158/07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.

След като е установено приемането на работата възражението на ответника относно недостатъците на изработката – относно водната помпа може да се отнася единствено до скрити недостатъци – такива които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появяват по късно, съобразно нормата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Възражението за явните недостатъци не може да се релевира след приемането на работата. Ответното дружество е било длъжно веднага след откриването на скритият недостатък да уведоми изпълнителят. По делото не се установи ответното дружество да е известило „ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ“ ООД за теча, който се е случил на австрийскогерманската граница, който се свързва с водната помпа сменена при ремонта през ноември 2023 г. Няма доказателства теча на 30.01.2024 г. в Германия, да е свързан ремонта извършен в края на 2023 г. в България, въпреки, че за него ишцовото дружество е известено, но не като е заявена рекламация, а с цел възлгането на мандат.