Решение № 868 от 06.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Варна, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500455 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Срещу разпределение, обективирано в протокол от 29.10.2021 г. по изпълнително дело № 20188940401939, на К.К., помощник частен съдебен изпълнител при И-Л.Е., ЧСИ с per. № 894, район на действие ОС – Варна са постъпили три жалби, както следва: 1.) жалба, подадена от длъжника „АИК ДОМ“ ООД с ЕИК 148097501, чрез процесуален представител адв. И.К.; 2.) жалба от длъжника ИВ. Г. К., както и 3.) жалба, подадена от длъжника А. К. А., чрез пълномощник адв. И.К..

В трите депозирани жалби са изложени идентични възражения срещу законосъобразността на процедурата и разпределението, като се твърди, че същите са неправилни и незаконосъобразни, поради извършването им в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателите сочат, че длъжникът „Аик Дом" ООД не е уведомен за насроченото разпределение на 29.10.2021 г., като по този начин е нарушена процесуалната норма на чл. 462 ал. 1 от ГПК и на правото за защита на страната, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното действие на съдебния изпълнител. На следващо място оспорват изцяло вземането на взискателя „Инвестбанк" АД по т. 2 на стр. 1 и т. 3 от стр. 2 от Протокола по основание и размер. Твърдят, че срещу издадените по ЧГД № 9638/ 2011 г. на ВРС Заповед № 6064/ 30.06.2011 г. и изпълнителен лист от 01.07.2011 г. е редовно подадено възражение от длъжника на 19.03.2012 г. Към датата на разпределението - 29.10.2021 г. не е налице влязъл в сила съдебен акт по реда на 1 чл. 422 от ГПК, поради което заповедта и изпълнителният лист не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на „Аик Дом“ ООД. Жалбоподателите посочват още, че разпределението е извършено преди обявения за купувач да е внесъл дължимите суми по чл.

492, ал. 3 от ГПК, поради което считат, че също следва да бъде извършено повторно. В заключение излагат твърдения, че по вече осъществени публични продани е погасена голяма част от дълга, като постъпили суми не са взети предвид от ЧСИ И.Е. при изчисляването на общия му размер. Отправят доказателствени искания за разпит на свидетел, прилагане на г.д. № 9639/2011 на ВРС и депозираната искова молба по чл.422 от ГПК, както и за провеждане на ССчЕ. По изложените съображения формулират петитум към съда за отмяна на обжалваното разпределение като нищожно, неправилно и незаконосъобразно.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили три идентични възражения от „ИНВЕСТБАНК" АД /правоприемник на ТБ „ВИКТОРИЯ" ЕАД/, чрез юриск. Н.Н., по отношение на всяка една от трите жалби. Последните се оспорват като недопустими, алтернативно неоснователни, по съображения, че не е налице нито една от лимитативно изброените хипотези по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител. Посочва се, че чрез жалбите се цели установяване размера на задълженията, което може да бъде предмет единствено на исково производство, но не може да бъде разглеждано в рамките на настоящото такова. На следващо място страната сочи, че „АИК ДОМ" ООД е редовно уведомен за насроченото за 29.10.2021г. разпределение чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, тъй като на посочените в търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството не е открито лице, което е съгласно да получи съобщението. Независимо от това, управителят на дружеството - ИВ. Г. К. е присъствал на предявяването на самото разпределение. Оспорва още като неправилно твърдението, че по отношение на взискателя „Инвестбанк" АД нямал влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като с влязло в сила на 17.01.2020 г. Определение № 3552/04.10.2019 г., производството по т.д. № 1414/2019г. на Окръжен съд - Варна е прекратено, като по този начин издадената заповед е окончателно стабилизирана. Като допълнение сочи, че принудителното изпълнение се провежда по силата на изпълнителен лист, издаден въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК, поради което наличието на висящо производство по чл. 422 от ГПК не представлява основание за обжалване на разпределението. Взискателят признава факта, че в хода на изпълнителното производство е осребрено част от ипотекираното в негова полза имущество, в резултат на което дългът е погасяван, което се е отразило и на неговия размер, установен в обжалваното разпределение. Принудителното събиране на вземанията на банката по влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение се е осъществило в рамките на изпълнителни производства при съдебни изпълнители в различни съдебни райони, през продължителен период от време. Поради тази причина, въпреки погасяванията в резултат на извършените продажби размерът на задълженията не е изменен съществено.

Противопоставя се срещу доказателствените искания на жалбоподателите за допускане на експертиза, разпит на свидетел и изискване на информация от съдебния изпълнител. По изложените съображения за недопустимост на жалбите, страната отправя искане същите да 2 бъдат оставени без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение, като неосноватлени и недоказани. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Становище по жалбата от останалите лица по чл. 462, ал. 1 от ГПК не са постъпили.

По делото са приложени мотиви на ЧСИ по обжалваното действие, с които се излагат доводи за неоснователност на жалбите по подробно изложени съображения.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите адв. К. излага твърдения, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, по което все още няма произнасяне, като оспорва и цялото задължение.

Отправя искане за отмяна на разпределението и даване на указания на съдебния изпълнител да извърши ново такова като съобрази извършените погасявания на дълга в периода преди издаване на изпълнителното основание.

Въззиваемата страна „Инвестбанк“ АД, чрез юриск. Н. изразява становище за недопустимост на жалбите, тъй като с тях се оспорва съществуването на задължението, което не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Подадените жалби са допустими, като подадени в срок от легитимирани страна и срещу подлежащо на обжалване разпределение на съдебния изпълнител.

Принудителното изпълнение е инициирано първоначално по образувано изпълнително дело № 20117130400219/2011 г. на ЧСИ Л.Т., рег.№713 въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по силата на Заповед за изпълнение №6064/30.06.2011 г. по ЧГД №9638/2011 г. по описа на Районен съд - Варна с взискател Търговска банка „Виктория" ЕАД и длъжници „АИК ДОМ" ООД, „А И А 99" ЕООД, „АСКЛЕПИЙ – ИК“ ЕООД, „АСТРАФАРМ“ ЕООД, „СЪНИФАРМ" ЕООД, А. К. А., ИВ. Г.

К. и „ФАРМАКС" ЕООД - трето задължено лице - ипотекарен длъжник за следните суми:

970 994,96 лева - главница по Договор за инвестиционен Б. кредит №3047-08 от 09.09.2008 г., 65 691,98 лева -договорна лихва за периода от 25.07.2010 г. до 04.05.2011 г.;32 833,32 лева-договорна наказателна лихва / неустойка / за периода от 25.08.2010 г. до 23.06.2011 г. , 41 836,00 лева – съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 367.99 лев, или общо 2 155 003.80 лева

С Постановление от 18.08.2016 г. на ЧСИ И.Б., рег.№800 първоначално образуваното изпълнително дело се преобразува в изпълнително дело №20168000743/2016 г.

Въз основа на постъпила молба от Търговска банка .,Виктория" ЕАД от 09.11.2018 г. е постановено Разпореждане от 09.11.2018 г. на ЧСИ И-Л.Е., per.№894, с което е образувано настоящото изпълнително дело с №20188940401939 по описа за подлежащото на принудително изпълнение задължение в общ размер на 3 349 946.66 лева, от които 1 899 101.07 лева главница по договора за инвестиционен кредит, договорна лихва за периода от 25.07.2010 г. до 04.05.2011 - 10 269. 88 лева, законна лихва за периода от 3

24.06.2011 г. до 30.08. 2018 г. - 1 426 787.92 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 787.79 лева.

С молба от 12.02.2019 г., на осн. чл. 456 ГПК като взискател по делото е присъединен “ИНЖКОНСУПТПРОЕКТ” ООД с вземане съгласно Удостоверение с изх.№956/11.02.2019 г. в размер на 20 520,92 лева. Присъединени са още взискателите НАП и Община Суворово.

Изпълнението е насочено срещу ипотекирани в полза на взискателя „ИНВЕСТБАНК“ АД недвижими имоти, собственост на длъжника „АИК ДОМ“ ООД находящи се в село Левски, община Суворово, област Варна, а именно: I.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент. № 43222501233, СГРАДА с идент № 43222501233.1, СГРАДА с идент № 432225012333; II.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент № 43222501549 и СГРАДА с идент № 43222501549.1; III.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент № 43222501550; IV. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент № 43222501548 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идент № 43222501.667, СГРАДА с идент № 432225015482 и СГРАДА с идент № 43222501548.1. Ипотеката на имотите е учредена и надлежно вписана по партида на длъжника в СВп в полза на праводателя на взискателя „Епорики Банк-България“ ЕАД /л.301, том 2 от изп.дело/

С протокол от 11.08.2021 г. на ЧСИ И-Л.Е.е, рег. № 894, за купувач на гореописаните имоти е обявен взискателят „Инвестбанк“ АД срещу предложена цена от 790 880 лева.

С оглед качеството на обявения купувач обжалваното разпределение от 29.10.2021 г. е извършено по реда на чл. 495 във вр. с чл. 460 от ГПК. Тълкуването на разпоредбата на чл.495 ГПК, уреждаща изплащане на цената от взискател, води до извода, че когато за купувач е обявен взискател разпределението се извършва преди внасяне на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Това е дължимата от купувача част от продажната цена, останала след извършване на прихващането по чл.461 ГПК, която като размер се определя именно с разпределението.

Съгласно приложимата и в този случай разпоредба на чл.462 ГПК разпределението се предявява на страните в изпълнението, като в тридневен срок от предявяването подлежи на обжалване. Съотнесено към разпоредбата на чл.495 ГПК, доколкото не е предвидено друго, посоченият в същата двуседмичен срок от разпределението следва да се счита, че тече след стабилизиране на акта, с който е извършено разпределението.

Същото не е изпълнителен способ, а чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено.

Изхождайки от неговата същност, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания и определените от съдебния изпълнител разноски.

4

С оглед гореизложеното извън предмета на съдебната проверка се намират възраженията на длъжниците относно дължимостта и изискуемостта на съдебно установените и подлежащи на принудително изпълнение парични притезания. Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че задължението им, както вече беше изложено, е установено с изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по силата на Заповед за изпълнение №6064/30.06.2011 г. по ЧГД №9638/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, които са влезли в сила изпълнителни основания по смисъла на чл. 404 от ГПК. Напълно несъстоятелни са възраженията, че заповедта за изпълнение не е стабилизирана, тъй като видно от приложеното към делото ч.гр.дело № 9638/11 по описа на ВРС длъжникът „Аик Дом“ ООД е депозирал възражение единствено срещу частта от заповедта, съдържаща произнасяне по отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение, поради което след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в останалите части същото е влязло в сила.