Решение № 42 от 21.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. С., 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230201361 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по повод жалба на Б. И. М. против наказателно постановление №24- 0455- 000803/27.10.2024г., издадено от началника на РУ на МВР- Т., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Изразява становище, с което моли да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.07.2024г. полицейски служители от РУ на МВР- Т., свидетелите Й.

Г. и А. А. извършили проверка на жалбоподателя Б. М.. Той се е движел в с.

1

Б.п по ул. „Георги Димитров“, управлявайки товарен автомобил „....“ с рег.

№.......... При проверката установили, че автомобилът е негова собственост, а регистрацията му е била прекратена служебно, считано от 06.03.2024г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Свидетелят Й. Г. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му А. А. се подписал при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение.

Административнонаказателната преписка с мотивирана резолюция №24- 0455- М000019 от 01.08.2024г. била прекратена от началника на РУ на МВР- Т.. Преписката била изпратена на РП- С. и образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. На 06.03.2024г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на товарен автомобил „....“ с рег. №......... била прекратена поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка на жалбоподателя М. било изпратено писмо от ОД на МВР- С., но то не му било връчено, тъй като не бил намерен на адреса.

Прокурор от РП- С. издал постановление от 16.10.2024г., с което прекратил досъдебното производство поради липса на осъществено престъпление от общ характер. Постановлението било изпратено до РУ на МВР- Т. за преценка дали са налице данни за извършено административно нарушение от жалбоподателя.

По делото е приложено удостоверение за настоящ адрес на жалбоподателя Б. И. М., от което е видно, че адресът му е в гр. С., ул. „Поп Йордан“, блок 7, вх.Б, ап.9 от 01.11.2021г.

Въз основа на постановлението за прекратяване на досъдебното производство и съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- Т. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил две наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

2

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Й. Г. и А. А. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът счита, че неправилно е описано в акта за установяване на административно нарушение нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е с прекратена регистрация от 06.03.2024г. Установи се безспорно, че това превозно средство е било с прекратена регистрация във връзка с уведомление от гаранционния фонд по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

След служебно прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите от РУ на МВР- Т. не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, предл. последно от ЗДвП, както и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I- 45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. По делото се установи, че проверяваният автомобил е собственост на жалбоподателя М.. Няма доказателства, че собственикът на лекия автомобил е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация. Установи се, че жалбоподателят е търсен в с. Б.п на ул. „Комсомолска“, №6. От събраните по делото доказателства е видно, че той живее в гр. С. на ул. „Поп Йордан“, №7, вх.Б, ап.9, което му е настоящ адрес от 01.11.2021г. Тази информация е ясна на наказващия орган, тъй като служителите от Министерството на вътрешните работи имат данни за местоживеенето на лицата. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП- Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд 3 по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С оглед изложеното по- горе е видно, че вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, тъй като липсва каквото и да е доказателство, че жалбоподателят М. към въпросната дата 29.07.2024г. е съзнавал, че управлява нерегистрирано моторно превозно средство. За да е налице такова нарушение същото следва да е извършено умишлено от дееца, а в случая се доказа точно обратното, че жалбоподателят не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е дерегистрирано. Като не е налице умисъл, то значи, че виновно нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Въпросът дали се наказва в този случай водачът на моторното превозно средство вече е решен с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСНК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело №3/2022г., според което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Поради това съдът приема, че административнонаказващият орган съобразно правомощията си по ЗАНН не е направил необходимото и не е събрал доказателства, че собственикът на моторното превозно средство е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила, който е управлявал е била прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, за да бъде прието, че водачът изобщо е бил наясно с това. Поради тази причина обжалваното наказателно постановление съдът счита за незаконосъобразно и следва да го отмени.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния 4 представител на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски, съдът следва да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя Б. И. М. сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната му правна защита и съдействие.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №24- 0455- 000803/27.10.2024г., издадено от началника на РУ на МВР- Т., с което на Б. И. М. с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на Б. И. М. с ЕГН ********** сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатска защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5