Решение № 20 от 06.10.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр.Мадан, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН, ВТОРИ СЪСТАВ- НАКАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20265430200054 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № *, издадено от Началник група в ОДМВР-Смолян, РУ Мадан на А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: * са наложени административни наказания: глоба в размер 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А. Г. К., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Г. К. се представлява от пълномощника адв. В. Р., който поддържа искането за отмяна на НП по изложените в жалбата и в хода на съдебните прения съображения, както и се претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като чрез пълномощника си юрк. Н. Ш. депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В 1 представени писмени бележки излага подробни потвърждаване на наказателното постановление. съображения за

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 01.07.2026 г., а жалбата е подадена на 15.07.2026 г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 25.05.2026 г., около 22.50 часа, в гр. Мадан на ул. Република до магазин Техмарт полицейските служители Е. К. и Х. Р. спрели за проверка водача на лек автомобил Волво ХЦ 90 с рег. № *, движещ се в посока от с. Ловци към гр. Мадан. След преглед на документите представени от него полицейските служители установили самоличността му - А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: *. Служителите на РУ Мадан от представените документи и от извършена справка в информационните масиви на МВР, установили, че собственик на превозното средство е водача А. Г. К., както и че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 03.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, с оглед това че не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "гражданска отговорност".

Във връзка с тези констатации срещу А. Г. К. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № *, като актосъставителят приел, че виновно са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта не били вписани обяснения и възражения от жалбоподателя. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

След запознаване с материалите по административнонаказателната преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе и изпратил материалите на съответния прокурор.

Въз основа на тях в Районна прокуратура - Смолян била образувана преписка с № 1038/2026 г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с Постановление от 12.06.2026 г. прокурор при РП - Смолян отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и 2 прекратил преписката. Препис от постановлението, ведно с преписката е изпратена на АНО – началника на РУ на МВР Мадан, с оглед преценка реализиране административнонаказателна отговорност на дееца за нарушение по ЗДвП.

На 30.06.2026 г., след получаване на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и въз основа на прокурорския акт по преписка № 1038/2026 г. по описа на Районна прокуратура - Смолян издал наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 - во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на А. Г. К. за установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля Е. К., писмените доказателства - заверено копие на АУАН серия GA № *, Постановление на РП - Смолян от 12.06.2026 г. по пр. пр. № 1038/2026 г. на РП – Смолян, както и приложената административна преписка *г.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Е. К.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката са извършили справка, от която се е изяснил статусът на автомобила и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението му.

При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е регистрирано.Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба ( Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и 3 съобщенията и министъра на отбраната. Според на чл. 18б, ал. 2 от същата, при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

Уведомяване е предвидено и в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, според която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ /изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г. / компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. За да се направи извод, че собственикът е могъл да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл. 574, ал. от КЗ. Едва след това уведомяване той би могъл да знае, че ако не представи съответните доказателства в срок, Гаранционният фонд ще уведоми МВР и регистрацията ще бъде прекратена. Хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се различава от тази по чл. 143, ал. 15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2 месечен срок от придобиването на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобиването тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл. 143, ал. 10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ. От писмените доказателства се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за тази възможност не е уведомен собственика на автомобила.

По делото липсват каквито и да е данни за уведомяване от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство. Липсата на уведомяване е попречило на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Макар чл. 574, ал. 10 КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва все пак уведомлението да е било получено от адресата, за да се очаква да знае, че следва да изпълни дадено действие и то в определен срок. Отделно, макар и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вече да не е предвидено задължение за органите на МВР да уведомяват 4 собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. от КЗ, то такова задължение за уведомяване продължава да съществува в чл.

18б, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая липсват доказателства, че собственикът на процесния лек автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. По делото не се установява по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена.

По делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост - неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Поради това по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост". При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, същият към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още помалко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо деянието на жалбподателя неправилно е квалифцирано като административно нарушение. При липсата на доказателства за виновното извършване на нарушение, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Разпечатката съдържа 29 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58fd690f-063d-4af5-bf14-1c9c244a8df9