Определение № 1577 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1577 гр. София, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 17.12.2024 г. на ищците М. Б., Т. Х. Б. и М. Х. Б. срещу определение № 18009/10.11.2024 г. по гр. дело № 9187/2022 г. на Софийския градски съд, І-6 състав, в частта, с която производството е прекратено по предявения положителен установителен иск за собственост.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че настоящото дело е повторно дело по смисъла на чл. 299 ГПК и като такова – недопустимо. Твърди се, че предходно уваженият иск по чл. 108 ЗС е във връзка с уважен отменителен иск от синдика на ответното дружество, като са отречени правата на настоящите ищци само на деривативно основание за процесния имот, поради което те имали интерес да установят правата си на собственост на оригинерно основание – изтекла придобивна давност. Сочи се, че ако имотът е придобит от ищците на оригинерно основание, то той не можел да се върне в масата на несъстоятелността на ответника.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът „Мулти Фейс“ ЕООД /в несъстоятелност/ в писмен отговор на синдика оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Б., Т. Х. Б. и М. Х. Б. с искова молба от 31.08.2022 г., вписана на 13.10.2022 г., с която срещу „Мулти Фейс“ ЕООД /в несъстоятелност/ са били предявени: 1) иск за установяване, че ищците са собственици по давностно владение на следния недвижим имот: жилищна сграда на три етажа с идентификатор *** с площ 95 кв. м., находяща се в гр. София, ж.к. „Младост – 2“, заедно с 23,42 % ид. части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***; и 2) евентуален иск за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща стойността на направени от ищците подобрения в имота.

В исковата молба се твърди, че ищците закупили процесната сграда на етап „груб строеж“ от ответника с нотариален акт № 128/17.08.2011 г. по н.т. № 115/2011 г., том 1, рег. № 5102, на нотариус Е. З.. Фактическата власт на имота била предадена на 26.09.2011 г., което било 1 удостоверено с двустранен протокол. Впоследствие по подадена на 10.07.2013 г. молба от кредитор срещу ответника „Мулти Фейс“ ЕООД било открито производство по несъстоятелност с решение от 7.10.2015 г. по т.д. № 3116/2014 г. на САС, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2010 г. На 11.10.2016 г. от синдика на ответника срещу ищците бил предявен иск по чл. 647 ТЗ за обявяване на относителната недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на процесната продажба и за връщане на владението на имота, която искова молба била вписана на 17.11.2016 г. С решение от 19.06.2019 г. по т.д. № 7417/2016 г. на СГС искът по чл. 647 ТЗ бил уважен, а ищците били осъдени на осн. чл. 108 ЗС да предадат държането на имота, което решение било обжалвано от ищците и било предмет на висящото т.д. № 5213/2019 г. на САС. Ищците твърдят, че са придобили собствеността на имота и на основание придобивна давност чрез добросъвестно владение в продължение на 5 години, изтекла преди предявения на 11.10.2016 г. иск. Твърди се, че тъй като сградата била закупена на етап „груб строеж“, то ищците направили редица довършителни работи и подобрения на обща стойност 150 000 лв.

На 2.12.2022 г. е подаден по пощата отговор на исковата молба от ответника „Мулти Фейс“ ЕООД, представляван от синдика. В същия е направено възражение за недопустимост на предявения установителен иск за собственост. Заявено е и искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване в влязло в сила решение на производството по т.д. № 7417/2016 г. на СГС. Заявено е и становище, че по време на висящността на това производство не тече придобивна давност с полза на ищците, а тя би могла да започне да тече едва от влизане в сила на решението по това дело.

С определение от 30.01.2023 г. производството по настоящото дело е спряно на осн. чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по т.д. № 7417/2016 г. на СГС.

Видно от представените преписи от съдебни решения посоченото преюдициално исково производство е приключило, като са постановени следните решения: 1) с решение от 19.06.2019 г. по т.д. № 7417/2016 г. на СГС искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е бил уважен, като е уважен и иск за предаване владението на имота, квалифициран по чл. 108 ЗС; 2) с решение от 18.11.2022 г. по т.д. № 5213/2019 г. на САС е отменено решението на СГС и исковете са отхвърлени; и 3) с решение № 119/19.07.2024 г. по т.д. № 866/2023 г. на ВКС, ІІ т.о., е отменено решението на САС, като исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 108 ЗС са уважени.

С определение от 1.08.2024 г. производството е възобновено.

За да постанови обжалваното определение от 10.11.2024 г. съдът е приел за недопустим предявеният положителен установителен иск за собственост. Приел е, че с влизането в сила на решението на ВКС е решен окончателно спорът между страните за собствеността на имота, като за собственик е признато ответното дружество, поради което настоящото дело в тази част подлежи на прекратяване на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК. Посочено е и, че липсва правен интерес от иска, тъй като между страните няма спор, че имотът е собственост на ищците, доколкото относителната недействителност е обявена спрямо кредиторите на несъстоятелността.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда /ал. 2 на чл. 299/.

В настоящия случай с влязлото в сила решение № 119/19.07.2024 г. по т.д. № 866/2023 г. на ВКС настоящите ищци са осъдени да предадат на ответника владението на процесния имот на осн. чл. 108 ЗС, макар и във връзка с уважен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от синдика на ответника. Извън обхвата на контрол в настоящото частно производство е правилността на преценката на ВКС относно предмета на иска за предаване на имота, а е от значение единствено, че същият е разгледан и уважен като иск за собственост, по който 2 въпрос е формирана СПН. При формирана СПН относно собствеността на имота в полза на ответното дружество не е допустимо ищците да оспорват това право на основание факти, съществували преди последните устни състезания по приключилото исково производство. С влизане в сила на решението всички съществували до този момент възражения на ответниците срещу уважения иск по чл. 108 ЗС се преклудират, независимо дали са били заявени в предходното производство или не. Допустимо е единствено оспорване на съдебно установеното право само въз основа на новонастъпили факти – настъпили след момента на формиране на СПН.

Заявеното в настоящата искова молба придобивно основание от ищците се базира на твърдени факти, съществували преди или по време на приключилото производство – твърди се придобивна давност чрез добросъвестно владение в продължение на 5 години, изтекла преди предявения на 11.10.2016 г. иск. Не се твърди, че ищците са придобили имота въз основа на факти, настъпили след последните устни състезания по приключилото исково производство. Ето защо на това основание предявеният положителен установителен иск е насочен към пререшаване на спора по приключилото дело, което е недопустимо съгласно чл.

299 ГПК.

Дори и да се приеме, че в приключилото дело не е разгледан и уважен вещен иск по чл.

108 ЗС, а специфично притезание за връщане на имота в масата на несъстоятелността, породено от обявената относителна недействителност в полза на кредиторите на несъстоятелността, то искът пак би бил недопустим, но по друга причина – липса на правен интерес. За да има такъв при установителен иск следва да е налице правен спор между страните относно титулярството на собствеността върху процесния имот. Между настоящите страни подобен правен спор не съществува, тъй като ответникът не оспорва, че валидно е прехвърлил собствеността в полза на ищците с договора за покупко-продажба от 17.08.2011 г. Обявената относителна недействителност е само спрямо кредиторите на несъстоятелността, но не и в отношенията между продавач и купувачи – в техните отношения договорът е валиден и между тях спор няма по неговото действие. При липса на подобен спор, то и няма правен интерес от настоящия установителен иск за собственост.

Ето защо частичното прекратяване на производството се явява законосъобразно, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18009/10.11.2024 г. по гр. дело № 9187/2022 г. на Софийския градски съд, І-6 състав, в частта, с която производството е прекратено по предявения положителен установителен иск за собственост.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съобщението да се връчи чрез профила в ЕПЕП на адвоката на ищците, на който е разрешен достъп.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3