Определение № 1013 от 08.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 07.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500930 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба от Г. И. М. срещу отказа по гр.д. № 208/2019г. на РС- Своге да бъде освободен от заплащане на държавна такса във втора фаза на делбеното производство в размер на 2979,50лв.

Жалбоподателят твърди, че е инвалид е и представил експертно решение на ТЕЛК. Заявява, че има изключително ниски доходи. Моли съда да отмени отказа на РС- Своге и да го освободи от държавна такса и разноски съгласно предвидената в ГПК разпоредба.

От фактическа страна съдът констатира, че с Решение № 260011/04.12.2023г., постановено по гр.д. 208/2019г. на РС- Своге, е извършена делба на процесните недвижими имоти, като същите са били изнесени на публична продан. Със същото решение всеки от съделителите е бил осъден да заплати държавна такса върху стойността на дела си, чийто размер за съделителя Г. М. е 2979,50лв.

По въззивна жалба срещу това решение е било образувано в.гр.д. № 152/2024г. на Софийския окръжен съд. По делото е постановено Решение № 207/10.06.2024г., с което обжалваният съдебен акт е бил потвърден изцяло.

Въззивният съд е постановил и Определение № 665/16.08.2024г. по реда на чл. 248 от ГПК, с което е осъдил Г. М. да заплати на Д.А. и Г.А. разноски във въззивното производство в размер на 600 лв.

Решението и определението не са били обжалвани и са влезли в сила, а делото е било върнато на РС- Своге, където е постъпило на 04.10.2024г.

С уведомление за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК, Свогенският районен съд е уведомил Г. М., че общото му задължение по делото е в размер на 2979,50 лв., и го е приканил да го изпълни в 7-дневен срок от връчване на уведомлението.

Видно от намиращия се по делото отрязък от уведомление, същото е било връчено на М. на 11.10.2024г.

На 17.10.2024г. в деловодството на Свогенския районен съд е постъпила 1 молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК от Г. М. за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски в размер на 2979,50 лв. поради липса на средства за водене на делото.

Към молбата е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с която М. декларира, че живее на семейни начала с Е.К. и двете им деца, като няма други доходи освен получаваните трудови възнаграждения в размер на 600 лв. месечно; притежава наследствен имот в с. Ц. и не притежава МПС.

Приложено е и ЕР на ТЕЛК за общи заболявания на МБАЛ – К. за лицето А.Р.А. с ЕГН **********, с което й е определена 80 % ТНР поради остър инфаркт на миокарда за срок до 01.03.2011г.

Въз основа на тези данни, районният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил без уважение молбата на Г. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса върху стойността на дела му в размер на 2979,50 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че частната жалба е неоснователна поради следните съображения.

Съгласно трайната съдебна практика (Определение № 191 от 17.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 107/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 176 от 14.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1758/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 50222 от 13.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3397/2022 г., II г. о., ГК, Решение № 690 от 9.04.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 275/2021 г. и др.), при предпоставките и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК не може да се иска освобождаване от държавна такса, определена по реда на чл. 355 от ГПК.

Не толкова категорична, но в почти идентичен смисъл, е съдебната практика, обективирана в Определение № 129 от 17.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1860/2020 г., I г. о., ГК и Определение № 226 от 25.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1229/2019 г., I г. о., ГК, съгласно която процесуалният закон предвижда възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски във всяко едно производство (вкл. делбено), но само по реда на чл. 83 от ГПК докато производството по делото е все още висящо, и искането е направено своевременно, т.е. „ … при започване на втората фаза на делбеното производство“. В сходен смисъл е и Определение № 8 от 12.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5476/2014 г., I г. о., ГК, което третира искането за освобождаване от държавна такса по чл. 355 от ГПК като такова по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Това, обаче, означава, че ако сроковете по този нормативен текст са изтекли, респ. е влязъл в сила съдебният акт, с който са определени държавните такси, въпросът за дължимостта на последните не може да бъде ревизиран. В такъв изричен смисъл е Определение № 186 от 31.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3815/2019 г., I г. о., ГК, съгласно което „ ….когато с влязло в сила решение дължимата от всеки съделител държавна такса е определена по реда на чл.

355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е налице подлежащо на изпълнение публично задължение, което не може да бъде отменено в процедура по освобождаване от внасянето на държавни такси, тъй като тази процедура следва да предхожда влизане в сила на съдебното решение“.

В конкретния случай е налице именно такава хипотеза. Искането на Г.

М. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на определената по реда на чл. 355 от ГПК държавна такса в делбеното производство е направено 2 несвоевременно – след влизане в сила на решението по извършване на делбата (вкл. в частта за дължимите от съделителите държавни такси) и след изтичане на сроковете по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Следователно, съгласно цитираната погоре съдебна практика, в случая вече е налице подлежащо на изпълнение публично задължение, което не може да бъде отменено в процедура по освобождаване от внасянето на държавни такси по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Затова искането в този смисъл е било неоснователно и правилно е оставено без уважение.

За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че и по същество не са налице предпоставките по поради следните съображения:

Съгласно трайната съдебна практика, преценката за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото се прави въз основа на съпоставка между имущественото, здравословно и семейно състояние на лицето от една страна, и размера на дължимата такса, респ. очакваните разноски по делото, от друга страна.

В случая, противно на твърденията на молителя, той не е представил ЕР на ТЕЛК за собственото си здравословно състояние. Представеното такова касае съвсем различно лице - А.Р.А. с ЕГН **********, поради което е неотносимо към искането на М. за освобождаването му от държавна такса.

Отделно от това, решението на ТЕЛК е от 2010г. и е със срок до 01.03.2011г., което е допълнително основание за неговата неотносимост и пълна ирелевантност за процесния казус.

Също така, представената от молителя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не обхваща в цялост имотното му състояние, тъй като не съдържа данни за евентуално притежавани от него парични влогове, акции и дялове в търговски дружества, нито данни за имущественото състояние на лицето, с което съжителства на съпружески начала.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 2033 от 1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 2704/2018 г., „…за освобождаването от държавна такса законът е въвел критерии, които касаят материалното, здравословно и семейно състояние на молителя. Дали молителят отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на доказателства, които следва да бъдат предоставени от него. При липса на тези доказателства в пълен обем, съдът не може да извърши своята преценка, че са налице условията за освобождаване от държавна такса“. Следователно, непълнотата на декларацията и представянето на неотносимо ЕР на ТЕЛК не позволяват на съда да формира извод за освобождаване на молителя от заплащане на държавна такса.

Също така, в Определение № 71 от 13.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 491/2017 г., I г. о., ГК, се приема, че притежаването на свободно от тежести недвижимо имущество може да осигури възможност за заплащане на дължимата държавна такса, независимо от високия процент неработоспособност на лицето и наложените запори върху банковите му сметки. В случая се констатира наличие на такова имущество – предмет на делбата, за което няма данни да е обременено с тежести.

Поради това съдът намира, че, освен обоснованата по- горе процесуална невъзможност да се ревизира определена с влязло в сила съдебно решение държавна такса, молителят не е доказал и необходимите материално правни 3 предпоставки по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

По тези съображения, молбата на Г. М. за освобождаването му от заплащане на държавната такса, определена от съда по реда на чл. 355 от ГПК, е била неоснователна и правилно е била отхвърлена, а постановеното в този смисъл определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.10.2024г., постановено по гр.д.

№ 208/2019г. на РС- Своге, с което е оставена без уважение молбата на Г. И.

М. за освобождаване от заплащане на дължимата от него държавна такса върху стойността на дела му във втора фаза на делбеното производство, в размер на 2979,50 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4