Решение № 3420 от 04.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3420 гр. Варна, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110101462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано по молба от С.я С. В., с която са отправени искания за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение Д. К. Н..

В молбата се твърди, че ответникът е биологичен баща на молителката, с когото живеели в едно домакинство в с. Х., ул. „Д.“, № ***. Твърди се, че баща й упражнявал спрямо нея системно насилие, като в тази връзка поддържа, че когато била на 15 години ответникът извършил блудствени действия с нея. За последното било образувано досъдебно производство, а молителката била настанена в приемно семейство. Същото било прекратено, тъй като молителката, под натиск на ответника, променила показанията си. В периода 2024-2025г. насилието, упражнявано спрямо В. се превърнало в ежедневие – била удряна с шамари, юмруци по главата и лицето, ритана, скубана, бита с пластмасова тръба и мастар. Твърди, че физическото насилие било съпроводено и с обиди и заплахи, че щ е бъде пребита жестоко и остави в инвалидна количка, че ще я гръмне с пистолета си. С.я В. успяла да избяга от дома си, като заминала за Нидерландия да работи. Излага, че баща й я убедил да се върна с обещания, че няма да я тормози. Молиелката му повярвала и се върнала в дома си.

Насилието обаче спрямо нея не престанало, като конкретно се твърди, че:

- в началото на месеца февруари 2026г., след като баща й Д. Н. се прибра от работа се нахвърли върху нея, смятайки, че е дала информация срещу него в полицията. Посегнал към пистолета си, извадил го и го насочи срещу молителката, заплашвайки я, че ще я застреля. Искал да му кажа дали е казала на някого, че има сексуални контакти с него. Дърпал я за ръцете, скубал я и я бил с юмруци и мастар по 1 главата и корема; влачил я, дърпейки я за косата;

- на 11.02.2026г., към 17:00ч. и на 12.02.2026г., сутринта, ответникът извършил сексуални актове с молителката против волята й – тя се дърпала, а той я биел с юмруци по главата и по корема; ритал я с крак. Сочи, че преди актовете, умишлено изключил видеокамерите в къщата, за да не остават доказателства. Последващо я заплашил, че ако каже на полицията, ще я застреля, пребие до такава степен, че да седне в инвалидна количка.;

- на 13.02.2026г., към 10:00ч., се обадила на баща си по телефон, за да му съобщя, че не е взела шофьорския изпит. Твърди, че той изпаднал в ярост и се заканил по телефона, че като се прибере, ще се разправя с нея, щ е я набие и ще я счупи главата.

Убедена, че е в състояние да изпълни заканите си, че не трябва да търпи този тормоз, малко след 16:00ч. избягала от дома си. Отишла на стоп до кметството в село Б., общ. С., от където подала сигнал на телефон 112. Дошла полиция и я отвели в РУ в гр. И., където дала показания. От полицията я взели служители на ДСП, гр. С. и я настанили за 3 дни при приемната й майка, при която живяла, когато била на 15 години. След това била настанена в защитено жилище към към, Фондация „SOS семейства в риск" - гр. В., където е и понастоящем.

С оглед горното и сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН.

В с.з. по същество, молителката, чрез процесуалния си представител, поддържа молбата и моли за уважаването й.

Ответникът Д. К. Н., в писмено становище, не оспорва, че е биологичен баща на С. В.. Същият оспорва да е имал твърдяното от последната поведение спрямо нея.

Конкретно се твърди от ответника, че още като непълнолетна С. В. е подала жалба срещу Д. К. Н. отново с твърдения за извършени действия от негова страна спрямо нея с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Поради обстоятелството, че молителката напълно е променила първоначалните си показания е назначената КСППЕ, като вещите лица са посочели, че са установили изразена склонност на С. В. към прояви на собствена интерпретация и манипулиране на факти от действителността; налице са личностови особености – демонстративност и импулсивност, като С. се характеризира със стремеж да изпъкне, да бъде център на внимание, да постигне признание от околните. При проведената СМЕ не са установени увреждания по главата, тялото, крайниците, половата област и половия орган, както не е установен и признак за осъществен полов контакт с нея. При втория разпит се сочи, че С. е казала, че е дала неверни твърдения срещу баща си, защото той не й давал да пуши и е ограничил контактите й с момчета и нейни съученички. Именно поради това сочи, а не поради оттеглянето на жалбата от страна на С., е прекратено наказателното 2 производство по ДП № 275 ЗМ 299/2022г. по описа на РУ МВР И..

Не отрича, че С. В., на посочената дата е избягала от дома си, н о твърди причина за това да е не извършено спрямо нея домашно насилие, а от страх, че баща й щ е й се скара за това, че не е преминала изпита за шофьор и за отмъщение към ответника, който пуснал жалба срещу нея. Че изнесеното от молителката е неистина счита, че следва от твърденията й, че през м. ноември 2025г. Отвътникът е осъществявал многократни актове на сексуално насилие спрямо нея. В този период от време обаче тя е била извън РБългария, тъй като през м. септември 2025г., заедно със З.

Т., напуснали пределите на стараната, като се установили първо в Германия, а след т о в а в Холандия. Преди да напусне страната, се твърди, че молителката усвоила кредит от „Банка ДСК“ АД в размер на 40 000лв. В рамките на 4 месеца молителката и З. Т. изхарчили парите от кредита. Тъй като молителката не се казала на никого за намеренията си, семейството започнало да я търси, като ответникът подал жалба в РП-Разград, като от полицията разбрал, че дъщеря му е напуснала страната с посоченото по-горе лице. Майката подава искане за издирването на С.. Ответникът от своя страна, получавайки телефонния номер на З. Т. и на 06.09.2025г., започнал да му пише съобщения и да го моли да се обади, да каже да С. тя да звънне. Звънял му над 25 пъти чрез месинджър, но отговор не получил. Идентична била и ситуацията и през следващите дни. З. Т. върнал текстово съобщение на 09.09.2025г., но отказал да даде на молителката да говори с близките си. В следващите дни последвали нови опити да се свържат с дъщеря си, но контакт с нея е осъществен едва когато тя узнала, че ответникът е подал жалба, който се изразявал в изпращани текстови съобщения, съдържащи заплахи да оттегли жалбата си. Последвала спорадична комуникация, предимно със З. Т., изпълнена със заплахи, обиди и други.

Твърди, че дъщеря му се е прибрала в България в началото на декември 2025г.

Била в смучки, пъпчасала и много отслабнала. Семейството не й е казало нищо, а само се радвали, че тя се е върнала. Твърди, че бащата на З. му се обадил и му казал да внимава със С., защото тя пак щяла да избяга в чужбина. Всичко вкъщи било спокойно. Молителката заявила желание да се запише отново на курс за шофьор.

Ответникът е записва, като платил и дължимата за това такса и такава за допълнителни часове. Инструктурката искала да ходи пак на курс, защото не можела да се яви на изпит, но С. не казала това на семейството си и отново била скъсана на изпита. Тогава в телефонен разговор ответникът й казал, че пак го е излъгала и като се върне от работа ще си говорят. Прибирайки от работа установява, че С. отново е избягала и от 13.02.2026г. семейството й не я е виждало. С оглед горното моли за отхвърляне на молбата.

В съдебно заседание поддържа изразеното становище. Твърди, че на 11-ти и 12ти февруари 2026г. е бил на работа, като в дома е имало други членове на семейството, които са били с молителката. Поддържа и че С. се е върнала в дома си в началото на м.

3 декември 2025г., вечерта в 23:30ч.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

В подкрепа на молбата е представена декларация от 25.02.2026г. от С. С. В., съдържаща описание на твърдените актове на насилие, осъществени в началото на м. февруари 2026г. и на 11, 12 и 13 февруари 2026г.

По делото е изискана информация от дирекция „Национална система 112“, отдел „Регионален център 112“-Русе, от която се установява, че на 13.02.2026г., в 19:25ч., е получено обаждане, като по време на разговора се е включило лице, представило се за С. С. В.. Представено е CD, като по реда на чл. 204 ГПК е възпроизведен и съдържащия се аудиофайл. От същия се установява, че телефонното обаждане е от жена, която е заявила, че на път към с. Х. срещнали момиче, което отивало към полицията в И.. В разговора се е включила и самата молителката, която е заявила, че иска да се оплаче, като конкретика ще посочи в районното управление, където ще съобщи и адреса си.

Прието като доказателство по делото е копие от преписка № 604/2026г. по описа на Районна прокуратура – гр. Разград, преписка № 275 ЗМ-46/2026г. по описа на РУ МВР-И., образувана по повод горния сигнал, подаден на тел. 112 в ОДЧ РУ И. за извършване на проверка за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК (докладна записка л. 241).

В хода на същата, на 13.02.2026г., е снето сведение от С. В. (л. 243). Последната е посочила, че живее в едно домакинство с баща си Д. Н., майка си С. В. и брат си М.

В.. Посочила е, че много пъти е бягала от дома си, тъй като баща й я бие и тормози.

Била и в Холандия през м. септември, октомври и ноември 2025г. Върнала се, но въпреки обещанията на баща й, последният продължил да я тормози – преди един месец пак я набил и й разбил носа, имала десетки синини, които били минали вече.

Посочила е, че на 13.02.2026г. била на изпит за шофьор в гр. Разград, който не издържала. Обадила се на баща си, за да го уведоми. Баща й й казал да се прибира у дома, като довечера ще се разправя с нея. Прибирайки в дома си отново му се обадила, да го уведоми, че си е в къщи. Тогава я заплашил, че като се върне от работа ще я набие. Изплашила се и избягала от дома, тръгвайки пеш към гр. И., за да подаде оплакване в полицията.

Сведение С. В. е дала и на 15.02.2026г., в които е посочила, че след като се прибрала от Холандия през м. ноември 2025г., тъй като стаята й била в ремонт, спяла в стаята на родителите си, на едно легло с тях. Баща й я накарал да легне по средата на леглото и докато майка й спяла, баща й напривил секс с нея, въпреки съпротивата й.

Сексът продължил четири месеца – всеки ден, когато майка й и брат й били на работа.

Не я закача през почивните дни, както и в дните, когато брат й е нощна смята, тъй 4 като когато той трябвало да тръгне, майка вече следвало да се прибира в дома им.

Последният път когато баща й правил секс с нея била на 11-ти и 12-ти февруари 2026г.

През тези дни баща й бил в отпуск. Правил секс с нея два пъти дневно – веднъж сутрин и веднъж следобед. В дома имало камери, които той изключвал в тези моменти.

По отношение на нанесения й побой, е посочила като причина, че баща й чул нещо на камерите и започнал да се кара, че говорила зад гърба му, че казала на майка си и на брат си за секса, измислял си и други причини, че излязла от селото, например.

Посочила е, че когато я бие не гледа с какво я удря, като често пъти използвал мастар, с който у удрял по тялото и краката; друг път я удрял с юмруци и ритници, с гумен маркуч. Последно я бил в началото на месеца – ударил я с мастара по коляното и казал, че ще й начупи краката и ще я направи инвалид, ако каже на някой какво се случва в дома им. Заплашвал я и с пистолет, който бил с патрони, че ще я застреля.

Сведение е снето и от Д. Н., която е посочил, че през годините е имал много проблеми със С. – била го обвинила, че блудствал с нея. След като прекратили делото нямало проблеми със С., но такива започнали отново, когато започнала работа в „П.“, където се запознала с едно момче, с което избягали в Холандия. Посочил е, че причина да избяга на 13.06.2026г. (петък) е, че я скъсали на изпита за шофьор. Когато му се обадила Н. се ядосал и й казал да се прибира в къщи, а после ще говорят. Преди да се прибере от работа С. била избягала.