Решение № 485 от 16.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Варна, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110103247 по описа за 2023 година

Делото е образувано е по искова молба от В. И. Х. против „Е. М.“ ЕООД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1191/2009г. по описа на Районен съд – гр.Варна, 11 състав, за непогасени задължения, произтичащи от Договор за кредит от 17.11.2006г., за принудително събиране на които вземания е образувано изп.д.№ 155/2022г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., с район на действие Окръжен съд – гр.Варна, поради изтекла погасителна давност. Излага, че в края на месец януари 2023г. е получил покана за доброволно изпълнение с изх.№2740/25.01.2023г. по изп.д.№2022711040155 по описа на ЧСИ Д. П.-Я., peг.№711, ведно с изпълнителен лист от 12.02.2009г., издаден по ч.гр.д.№1181/2009г. по описа на Районен съд-Варна, 11 с-в. В поканата е посочено, че В. Х. дължи на „Е.

М." ЕООД сумата от 20 826,37лв., от които главница в размер на 9 055,93лв., със законна лихва в размер на 42,76лв. за периода 25.11.2022г.-12.12.2022г., 9 880,67лв. неолихвяеми вземания, 100лв. разноски по изпълнителното дело, 1 747,01лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022г. Като е уведомен, че има наложен запор на трудовото си възнаграждение, получавано от „В. Ф." ООД. Заедно с поканата за доброволно изпълнение е получил и уведомление за извършено прехвърляне на вземане изх.№МА 00027546/23.11.2022г. на „ОТП Ф." ЕАД. От което е видно, че с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.12.2021г. „ОТП Ф.“ ЕАД е продало на „Е. М." ЕООД вземането си придобито по силата на договор за цесия, сключен с „БАНКА ДСК" ЕАД за дължими суми по договор от 1

17.11.2006г. С посочения изпълнителен лист, че В.Х. е осъден по реда на чл.417 ГПК и дължи солидарно с В.Н.Г., на „Банка ДСК" ЕАД, сумата от 9055,93лв. главница по договор за кредит от 17.11.2006г., сумата от 920,74лв. договорна лихва за периода от 17.05.2008г. до 03.02.2009г., сумата от 341,44лв., представляваща такса закъснение за периода от 18.04.2008г. до 03.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.02.2009г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 206,36лв. разноски по делото, както и сумата от 456,36лв. юрк. възнаграждение. Сочи, че на гърба на цитирания изпълнителен титул, наред с множеството отбелязвания за постъпили суми има печат за Постановление за перемпция от 27.10.2022г., видно от който изпълнителният лист от 12.02.2009г. първоначално е бил представен на същия ЧСИ и образуван в изп.д.№223/2010г., но на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК делото е прекратено. Липсва отбелязване за последно извършено действие по принудително изпълнение. Твърди, че по перимираното изп.д.№223/2010г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., peг.№711 на КЧСИ, през 2019г. са сезирали съдебния изпълнител с искане обективирано в молба с вх.№8481/03.04.2019г. на ЧСИ, за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на В.Х., поради изтекла погасителна давност, перемпция, липса на връчено ПДИ и надлежно уведомяване на длъжника за образувано изпълнително дело срещу него и за наличието на нов кредитор в лицето на „ОТП Ф. България" ЕАД, за липса на уведомяване за извършено прехвърляне на вземане и наличие на нов взискател. Твърди, че с молба вх. №12128/05.07.2012г. по ИД №223/2010г. е направено искане от „ОТП Ф. България" ЕАД за конституиране на дружеството като нов взискател на мястото „Банка ДСК" ЕАД поради сключен договор за продажба на вземане от 12.06.2012г., като не е посочен изпълнителен способ. Сочи, че по делото няма данни и липсват доказателства за връчено уведомление за цесия до доверителя ми от страна на цедента, като липсва и съобщение до него за наличието на нов взискател в производството по принудително изпълнение, както и приемо-предавателен протокол, по т.2.1. от договора за цесия. Твърди, че цесията не е произвела действие за длъжника в лицето на ищеца предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, вземането не е установено по основание и размер, нито качеството на кредитор на „ОТП Ф. България" ЕАД, но въпреки това последното е конституирано като взискател от съдебния изпълнител и производството по принудително изпълнение е продължено спрямо длъжниците на „Банка ДСК" ЕАД. Счита, че от датата на образуване на производството по ИД №223/2010г. до 2018г. са предприемани действия по принудително изпълнение само спрямо кредитополучателя В.Г.. Всички постъпили суми по това производство също са само от действия на ЧСИ насочени към длъжника В.Г.. Срещу ищеца не са предприемани действия по принудително изпълнение до 2018г., когато ЧСИ е изпратил запорно съобщение до трето задължено лице - „ЦКБ" АД с цел налагане запор на банкови сметки. Т.е. от датата на издаване на изпълнителния лист - 12.02.2009г. до датата на запорното съобщение на съдебния изпълнител от края на 2018г. не са били искани и извършвани каквито е да било действия по събиране на дълга от 2 ищеца, било то чрез действия по принудително изпълнение или извънсъдебно. Сочи, че наложеният запор на банова сметка през 2018г. е незаконосъобразен, защото е поискан от ненадлежен кредитор, който не се легитимира по законоустановения начин като кредитор на В. Х.. Намира, че за задължението за парично плащане съгласно изпълнителен лист от 12.02.2009г., е изтекла обща погасителна давност, която е започнала да тече от датата на неговото издаване за периода от датата на издаване на изпълнителния лист - 12.02.2009г. и е изтекла на 13.02.2014г. Поради недължимост на главния дълг, твърди недължимост и на акцесорните вземания за изтекла лихва за забава, разноски на ЧСИ и за процесуално представителство на юрисконсулти и/или адвокати на взискателите.

Моли, съда да постанови решение, с което да установите, че В. И. Х., не дължи на „Е. М." ЕООД, сумите по Изпълнителен лист от 12.02.2009г., издаден по ч.гр.д. № 1181/2009г. по описа на Районен съд-гр.Варна, 11 с-в, 9 055,93лв., със законна лихва в размер на 42,76лв. за периода 25.11.2022г.12.12.2022г., 9 880,67лв. неолихвяеми вземания, 100лв. разноски по изпълнителното дело, 1 747,01лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022г. и разноски в производство по принудително изпълнение, в това число такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ, юрисконсултско/адв. възнаграждение, поради изтекла обща погасителна давност. Моли се да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски

Ответникът е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, предявения иск и моли, съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Оспорва недължимостта на вземането към датата на подаване на настоящия иск. Излага следната фактическа обстановка:

Срещу ищеца е образувано заповедно производство по ч.гр.д.

№1181/2009г. на ВРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с дата 12.02.2009г., въз основа на които са образувани последователно от предходния кредитор ИД №223/2010г. при ЧСИ Д. П.-Я.

/711/, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По посоченото ИД на 25.10.2018г. по искане на взискателя е наложен запор върху банкови сметки на ищеца. Твърди, че е неоснователно твърдението, че наложеният запор през 2018г. е бил незаконосъобразен-съгласно ТР №3/2020г. на ВКС давност не е текла до 26.06.2015г., като дори да се приеме, че запорът е наложен след настъпила перемпция по изп. дело, то съгл. възприетото в решение №37 по гр.д.№1747/2020г. ВКС и най-новата практика на ВКС, с налагането му давността е била надлежно прекъсната. Сочи, че всички действия по принудително събиране на вземането, дори и тези при настъпила перемпция следва да се разгледат с оглед възприетото в решение №37 по гр.д.

№1747/2020г. ВКС и най-новата практика на ВКС, съгласно която всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността. Ответното дружество е образувало ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист - ИД №1055/2022г. по описа на ЧСИ Д. П.- Я., №711, като в молбата за образуване 3 се съдържа искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ. Наложен е и запор върху трудово възнаграждение на ищеца на 17.01.2023г.

Движението по изпълнителните дела прекъсва погасителната давност с извършените или поискани конкретни изпълнителни действия, която се твърди да е изтекла към датата на завеждане на иска. Същите факти се сочат и от ищеца, т.е. те не кореспондират с твърденията, че погасителната давност е изтекла. Дори да е настъпила перемпция по изпълнително дело в даден момент, то с поисканите и извършени конкретни принудителни действия давността е прекъсната, тъй като давностния срок се приема, че започва да тече от 26.06.2015г., в случай че не е налице по-късна дата (Решение №37 от 24.02.2021г. ВКС - „Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.") и искът се явява неоснователен. Сочи, че съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ). Като не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя твърди, че в исковата молба ищецът не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит, респ. по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение като същевременно навежда твърдения за обратното. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост искът, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, в случай че съда уважи предявения иск прави възражение за прекомерност на претендираното 4 адвокатско възнаграждение от ищеца.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК.

По настоящото дело са приложени след изискване изп.д.

№20107110400223 на ЧСИ Я. №711 с район на действие ОС Варна, №20118080401557 на ЧСИ №808 с район на действие ОС Варна и №20227110401055 отново на ЧСИ Я., като от първото от тях се установява, че то е образувано на 15.02.2010г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД съпроводена с изпълнителен лист издаден в полза на дружеството солидарно срещу В.Н.Г. и В. И. Х. за сумите от 9 055.93лв. главница по договор за кредит от 17.11.2006г., 920.74лв.договорна лихва за времето от 17.05.2008г. до 3.02.2009г., 341.44лв. такси закъснение за периода от 18.04.2008г. до 3.02.2009г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 3.02.2009г. до окончателното и изплащане, 206.36лв. разноски по делото и 456.36лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдия изпълнителят е извършил отбелязвания, че по делото са постъпвали суми за погасяване на дълга, като последната такава е от 2018г., а на 27.10.2022г. е прекратил изп.д. поради липса на искане от страна на взискателя на нови изпълнителни действие за срок повече от две години. От книжата по изп. дело се установява, че с молба вх.№12128/05.07.2012г. „ОТП Ф. България“ ЕООД е уведомило ЧСИ, че е придобило вземанията на първоначалния взискател и желае да бъде конституирано като такъв на негов място в производството, като молбата е уважена. Видно от извършено на ръка вписване от 3.07.2012г. солидарната длъжница В. Н.Г. е била уведомена за цесията. „ОТП Ф. България“ ЕООД с молба вх.№13687/30.07.2012г. по изпълнителното дело уведомява ЧСИ за размера на дълга на В.Н.Г. без да коментира наличието на задължение на настоящия ищец. Частния съдия изпълнител е изготвял през годините протоколи за извършени частични погасявания на задълженията, като всички те са за суми внесени от солидарната длъжница В.Г.-Я., на която е бил наложен и запор на трудовото възнаграждение. По отношение на ищеца „ОГП Факторинг България“ ЕАД прави искане за налагане на запор едва с молба от 12.10.2018г. по повод на която ЧСИ след справка е постановил запор на сметките на В. Х. в „Централна кооперативна банка“ АД. От приложеното по изп.д. авизо се установява, че едва на 5.11.2018г. е удържана сума на ищеца за погасяване на дълга възлизаща на 810лв., а в последствие на 13.11.2018г. от негово име са постъпили още 730.42лв. В.Х. на 14.11.2018г. е подал молба до ЧСИ в която е посочил, че желае спрямо него изп.д. да бъде прекратено поради погасяване на задължението, като за целта е представил платежни нареждания и споразумение от 7.01.2014г. с „ОТП Ф. България“ ЕАД и погасителен план към него, а освен това е направил искане и за прекратяване поради бездействие на взискателя продължило повече от две години от последното действие по изпълнение, като ЧСИ е изпратил молбата за становище на взискателя. Настоящия ищец е депозирал по делото още една молба от 3.04.2019г. с която отново иска прекратяване, като сочи, че не е получавал покана за доброволно изпълнение или изпълнителен лист, не е уведомяван за извършената цесия и поради липса на изпълнителни действия 5 спрямо него повече от две години. ЧСИ е дало указания на взискателя да уточни има ли извършени погасявания на задължението от Х. чрез директни плащания към кредитора без да получи отговор, а на 19.09.2022г. при него е постъпила молба от настоящия ответник с искане за конституиране като взискател по делото поради придобиване на вземането чрез цесия от 14.12.2012г., а на 27.10.2022г. ЧСИ е прекратил производството по изп.д. поради липса на искания за изпълнителни действия от страна на взискателя за срок по-голям от две години.