Решение № 201 от 07.04.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. гр. Хасково, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640100327 по описа за 2022 година

Предявени са от „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД, ЕИК 205870847, със седалище и адрес на управление *******, представляван от управителя Екатерина Узунова, със съдебен адрес *******, адв.А. Д., против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представляван от управителя Владислав Михайлов Инджов, обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът твърди, че основният му предмет на дейност бил насочен към предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“, като по повод на създадените между него и неговите клиенти контакти, било установено, че последните били предали на ответника парични суми без правно основание. Така между ищцовото дружество и 33-ма от неговите клиенти, били сключени договори за цесия, с наименование „Договор за вземания от финансови институции“, подробно описани в исковата молба, по силата на които, всяко едно от изброените физически лица в качеството си на кредитор на ответника, му прехвърлило всички свои вземания от „Креди Йес“ ООД, дължими поради неоснователното му обогатяване за сметка на същите и възникнали в периода от 01.01.2015 г. до датата на сключване на съответния договор. Съгласно Договорите, неоснователното обогатяване на ответника било настъпило вследствие на всички плащания, извършени от кредитора по: 1. нищожни клаузи по сключени между него и ответника договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти и договори за обезпечение/гаранти в горецитирания период; 2. по недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти и договори за обезпечение/гаранти; и 3) без основание. Вземанията били прехвърлени в патримониума на ищеца ведно с всички техни принадлежности, включително с изтеклите лихви. Ищецът бил изрично упълномощен от всеки един цедент по всеки отделен договор да уведоми ответника за извършеното цедиране за всеки отделен 1 случай, видно от приложени към исковата молба 4 броя уведомления, а с настоящата молба се представяло и връчвало на ответника Уведомление за цесия за 9 броя цеденти.

Твърди се още, че вземанията възникнали в периода от 01.02.2017 г. до датата на сключване на съответният договор за цесия, като всеки един цедент бил предал на ответника сума в общ размер от 1 250 лв., при начална липса на основание. Сумите били предавани на ответника чрез плащания, извършвани периодично от 01.02.2017 г. до датата на сключване на конкретния договор за цесия, като предаването им било чрез банкови преводи, през оператори на платежни услуги, както и на касите, на служители и на други лица наети от ответника. Всяко едно от прехвърлените вземания било изискуемо и дължимо, и въпреки че не било необходимо изпращане на покана за извършване на плащане, уведомленията за цесия до ответника съдържали покани за доброволно връщане на сумите. Пояснява подробно, че сключените от всеки един от цедентите с ответника договори за потребителски кредит /ДПК/, евентуално конкретните техни клаузи, били нищожни на основание чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 146 от ЗЗП и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а съобразно чл. 23 от ЗПК, когато ДПК бил недействителен, на връщане от потребителя подлежала само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви или други разходи по кредита. В тази връзка счита, че ДПК били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, поради липсата на съществен елемент от тяхното съдържание, а именно - ГПР по кредитите. Същият бил неправилно изчислен, което следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР, респективно от това следвало недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Възразява се и че била налице нищожност: поради заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради липса на съгласие; поради нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, както и поради нарушение на чл.

143 и сл. от ЗЗП, поради наличие на неравноправни клаузи. Освен това, договорите били бланкови и не била дадена възможност на потребителите да влияят върху тяхното съдържание, поради което съгласно чл.146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в ДПК се считали за нищожни.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 64 712,74 лева, от които: 1 250лв. - представляващи предадени без основание суми от А. С. А. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 11.02.2020 г.; 2 999,17лв.- представляващи предадени без основание суми от А. Ц. П. на ответника в периода от 01.20.2017г. до 08.70.2020 г.;

2 892,65лв. - представляващи предадени без основание суми от А. М. П. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 20.01.2020 г.; 1 250лв.- представляващи предадени без основание суми от Б. К. Р. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 10.12.2020 г.; 1 250лв. - представляващи предадени без основание суми от Б. П. В. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 26.03.2020 г.; 1250лв. - представляващи предадени без основание суми от В. И. Л. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 16.12.2020 г.;

5 351,30лв.- представляващи предадени без основание суми от Г. Д. П. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 26.02.2020 г.; 1 250лв.- представляващи предадени без основание суми от Г. Т. Г. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 16.12.2020 г.; 1250 лв. - представляващи предадени без основание суми от Г. Б. Ч. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 13.04.2020 г.; 1 250лв. - представляващи предадени без основание суми от Д. С. Г. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 16.07.2020 г.;1250лв.представляващи предадени без основание суми от Д. Г. В. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 05.03.2021 г.; 2 021,52лв.- представляващи предадени без основание суми от Д. Г. П. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 20.01.2020 г.; 1 250лв.2 представляващи предадени без основание суми от Д. Г. Г. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 16.12.2020 г.; 1250лв.-представляващи предадени без основание суми от Е. В. М. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 26.02.2020 г.; 1 250лв. представляващи предадени без основание суми от Е. С. Д. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 26.02.2020 г.; 3 184,50лв.- представляващи предадени без основание суми от З. Д. П. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 15.03.2021 г.; 1 250лв.представляващи предадени без основание суми от З. К. Р. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 29.01.2021 г.; 5 205,94лв.- представляващи предадени без основание суми от И. Д. А. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 11.03.2021 г.; 1 250лв.представляващи предадени без основание суми от Й. Б. Б. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 26.04.2021 г.; 1 250лв.- представляващи предадени без основание суми от К. П. К. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 09.04.2020 г.; 1 848,25лв.представляващи предадени без основание суми от К. Х. И. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 01.03.2021 г.; 2 258,80лв. - представляващи предадени без основание суми от М. Б. Р. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 26.02.2020 г.; 1 250лв.представляващи предадени без основание суми от М. Н. Г. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 06.01.2021 г.; 1 376,66лв.- представляващи предадени без основание суми от М. С. М. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 30.12.2020 г.; 1 250лв.представляващи предадени без основание суми от М. П. Й. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 19.12.2019 г.; 3 358,62лв. - представляващи предадени без основание суми от С. П. Т. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 30.12.2020 г.; 2 035лв. представляващи предадени без основание суми от С. И. А. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 16.12.2020 г.; 1 250лв.- представляващи предадени без основание суми от С. Н. С. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 10.05.2021 г.; 1 250лв. представляващи предадени без основание суми от Т. Г. С. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 29.09.2020 г.; 1 250лв.- представляващи предадени без основание суми от Ц. М. К. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 11.06.2020 г.; 1 250лв. представляващи предадени без основание суми от Ш. М. М. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 10.12.2020 г.; 5 930,33лв.- представляващи предадени без основание суми от Ю. Б. С. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 05.05.2021 г.; 1 250лв. представляващи предадени без основание суми от Ю. А. Х. на ответника в периода от 01.02.2017г. до 26.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като счита предявените искове за неоснователни и оспорва същите по основание и размер, а исковата молба за нередовна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което моли производството по делото да бъде прекратено. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на нищожни, респ. недействителни договори, сключени между ответника и потребителите, както и че процесните парични вземания били получени без правно основание. Прави се възражение за нищожност на процесните договори за цесия поради липса на съгласие, както и поради невъзможен предмет. Дори и да се приемело, че те били действителни, то същите не били проявили своето транслативно действие спрямо ответника, тъй като уведомяването му било изцяло опорочено и не било санирано с исковата молба, поради факта, че и в нея не били индивидуализирани твърдените вземания. Поддържа се, че ответникът бил спазил всички предвидени законови изисквания, изпълнявал насрещните си задължения към потребителите по сключените договори за заем, изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона, като начисляваните от него лихви (и евентуално неустойки) били съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Освен това, прилаганите от него ОУ по договорите за кредит 3 били предмет на предварително одобрение от КЗП и в този смисъл били потвърдени от надзорния орган в сектора на защита на потребителите. Прави се и изрично възражение за настъпила погасителна давност на претендираните от ищеца вземания.

Алтернативно и в случай, че исковете бъдат приети за основателни, ответникът счита за недоказани относно размера на вземанията тези по т.1,т.4, т.5, т.6, т.8,т.9, т.10, т.11, т.13, т.14, т.15, т.17, т.19, т.20, т.23, т.25, т.28, т.29, т.30, т.31, т.33, както били описани в молбата за изменение на исковете. Освен това искът по отношение на А. С. А. бил неоснователен, доколкото лицето лично направило писмено изявление, представено по делото, че няма вземания към „Креди Йес“ в посочения от ищеца размер, период и основание. По отношение на В. И. Л., Г. Б. Ч., Е. В. М., К. П. К. исковете били изцяло неоснователни, тъй като от представеното по делото удостоверение било видно, че тези лица не са имали сключени договори за кредит с „Креди Йес“ в посочения от ищеца период.

Предвид изложеното, се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди разноски на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2020г. между Ю. А. Х. и „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ЕООД е сключен договор за вземания от финансови институции, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени всички вземания на първия от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора и възникнали в периода от 01.01.2015г. до датата на сключване на настоящия договор. В договора са описани подробно от какво е настъпило неоснователното обогатяване, цената и условията за плащане, процедурата по събиране на вземанията, правата и задълженията на страните. Към договора е подписано и пълномощно, по силата на което ищцовото дружество е упълномощено от името на прехвърлителя на вземането да изпрати съобщение до всеки един от длъжниците по гореописания договор за цесия.