Решение № 168 от 13.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. ХАСКОВО, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от В. Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500135 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. Я. М., чрез адв. В. С. срещу Решение № 15/06.01.2026 г., постановено по гр. д. № 881/2025 г. по описа на Районен съд Хасково, с което съдът е отхвърлил предявените от Р. Я.

М. против Агенция по вписванията искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със Заповед № ЧР - 01-134/14.03.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата; възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност *** в Служба по регистрация -***, Регионална дирекция - ***, Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията; както и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за период от шест месеца, считано от 15.03.2025г. до 15.09.2025 г., в общ размер 8214 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

1

В жалбата се наведени доводи за неправилност на обжалваното решение и постановяването му при нарушение на материалния а процесуалния закон. Развити са подробни съображения за неправилните изводи на първоинстанционния съд, следствие на повърхностната преценка на събраните по делото доказателства и пропуска същите да бъдат преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Жалбоподателя излага подробен анализ на установените по делото факти и изводите до които водят те. Твърди се, че оспорваната заповед за уволнение не съдържа формалните изискуеми от закона реквизити, като ищцата била уволнена от длъжност, която вече не съществувала. В допълнение са развити подробни съображения и за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Твърди се, че работодателя целял единствено да заобиколи закона и да не възстанови на работа ищцата, възползвайки се от законова възможност за уволнението й по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Твърди се, че Р. М. не е била допусната на работа, без основание, въпреки влязло в сила съдебно решение, което я възстановявало на работа. Жалбоподателя сочи, че позицията на която ищцата е била възстановена е била изменена за заемане по служебно правоотношение единствено, за да не бъде допусната същата на работа, което нарушавало чл. 8 КТ. Поради изложеното счита обжалваното уволнение за незаконно. В тази връзка развива и съображения за уважаването на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него постанови друг, с който да уважи изцяло предявените исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д.М., чрез адв. Е. Н., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Развити са съображения относно законосъобразността на процесната заповед за уволнение. Излагат се твърдения в подкрепа мотивите на Районен съд Хасково относно неоснователността на възражението, че ищцата е уволнена от длъжност, която не фигурира, както и че не е налице нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Поради това моли въззивната инстанция да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи 2 и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова молба, подадена от Р. Я. М., с ЕГН: **********, с която са предявени срещу Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д.М. за Служба по регистрацията - ***, Регионална дирекция - ***, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда – за отмяна на извършеното със заповед № ЧР - 01-134/14.03.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата; възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност *** в Служба по регистрация - ***, Регионална дирекция - ***, Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията; както и осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа за период от шест месеца, считано от 15.03.2025г. до 15.09.2025 г., в общ размер 8214 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Районен съд Хасково е приел, че процесната заповед за уволнение съдържа всички необходими реквизити, а възражението не ищцата, че била уволнена от длъжност, която не съществувала, било неоснователно тъй като същата била възстановена с влязло в законна сила решение № 51 /23.01.2024 г. по гр.дело № 1684/2023г. по описа на РС-Хасково, решение № 176/30.04.2024 г. по гр.дело № 221/2024 г. по описа на ОС-Хасково и определение № 237/21.01.2025 г. по КГД дело № 3015/2024 г. по описа на ВКС, с което уволнението на заеманата преди уволнението длъжност *** в Служба по регистрация - ***, Регионална дирекция - ***, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията - ***.

Тази длъжност не само била предвидена в длъжностното разписание на Агенция по вписванията в сила от 27.02.2025 г., но и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение работодателя бил длъжен да възстанови работника на посочената длъжност, независимо дали същата съществува към този момент.

3

Първоинстанционният съд е приел, че работодателят е изпълнил всичко необходимо за упражняване на предвидената в закона възможност за уволнение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ при определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Приел е за доказано по делото, че новата длъжност *** не се различава съществено по трудови функции от изменената длъжност ***. Поради това не било налице съкращаване на щат и необходимост от провеждане на подбор от работодателя, тъй като просто едната щатна бройка, която била заемана от ищцата, била променена в такава, която да бъде заемана по служебно правоотношение. В тази връзка съдът е приел, че ищцата била редовно възстановена на предишното си работно място, преди да бъде уволнена с процесната заповед, поради което възражението й, че незаконно не била допусната до работа също било неоснователно. От приетата по делото докладна записка от 14.03.2025 г. до изпълнителния директор на Агенция по вписванията се установявало, че в Служба по регистрация -*** се наблюдава повишена натовареност и е възникнала необходимост от повишаване на административния капацитет, а ищцата била допусната до участие в обявения конкурс за заемане на длъжността ***. Всичко това според първоинстанционният съд водело до извода, че не е налице нарушение на чл.

8, ал. 1 КТ. По тези съображения съдът е отхвърлил предявените искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и е осъдил ищцата да заплати разноските по делото.

Настоящият съдебен състав намира, така постановеното от Районен съд Хасково решение за неправилно, по следните съображения:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № *** г. и допълнителни споразумения от 11.12.2008 г. и от 13.05.20215 г., по силата на който Р. Я. М. е назначена на длъжност *** в Служба по регистрация /СР/ - гр.

***, Регионална дирекция /РД/ - ***, Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията /АВ/.

Със Заповед № ЧР – 02 – 02/14.06.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията – *** на Р. Я. М. е било наложено 4 дисциплинарно наказание *** на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т.

10, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, вр. чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 КТ и със Заповед № ЧР -01-412/14.06.2023 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. С влязло в законна сила решение № 51 /23.01.2024 г. по гр.дело № 1684/2023г. по описа на РС Хасково, Решение № 176/30.04.2024 г. по гр.дело № 221/2024 г. по описа на ОС - Хасково и Определение № 237/21.01.2025 г. по КГД дело № 3015/2024 г. по описа на ВКС, гореописаното уволнение е признато за незаконно и тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност *** в Служба по регистрация - ***, Регионална дирекция - ***, Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията -***.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение със заповед № ЧР01-133/14.03.2025 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията /АВ/ на основание чл. 345, ал. 1, чл. 225, ал. 1 и ал. 2 и чл.354, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 9 ал. 3, т. 2 и чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, считано от 14.03.2025г. Р. М. е възстановена на длъжност *** в Служба по регистрация /СР/ - гр. ***, Регионална дирекция /РД/ - ***, Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията /АВ/.

В последствие със заповед № ЧР - 01- 134/14.03.2025 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията на основание чл. 325, ал.

1, т. 12 от КТ, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 18 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията, трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 14.03.2025 г., поради определянето на заеманата от нея длъжност *** за заемане от държавен служител, във връзка с утвърдено ново длъжностно щатно разписание на Агенция по вписванията /в сила от 14.03.2025 г./, която заповед е връчена на ищцата на 17.03.2025 г.

При уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ не е нужно посочване на мотиви или друг вид обосновка защо длъжността е определена да бъде заемана от държавен служител. Единственото изкисване за достатъчност е да бъде посочено само правното основание, съответно не е необходимо посочването на други конкретни факти, за да знае служителят защо е уволнен. От представените по делото длъжностни характеристики за длъжностите *** и *** се установява, че двете са сходни една на друга.

Функциите на двете длъжности са подобни като единствено някой 5 правомощия са добавени или разширени при длъжността ***. Всъщност това е нормално при промяната на една длъжност, заемана по трудово правоотношение с друга, която вече да бъде заемана от държавен служител.

Поради това съдът счита, че по делото е установено, че не е налице съкращаване на щат, а просто едната щатна бройка за длъжността *** е променена в длъжността ***, която по трудови функции е сходна, но е определена да бъде заета по служебно правоотношение.

Действително установената практика на ВКС е, че единствено необходимо условие за прилагане на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е наличие на валиден административен акт за промяна на длъжността от трудово в служебно правоотношение. За настоящата инстанция това е сторено, тъй като по делото е представено утвърдено от изпълнителния директор Д.М. щатно разписание на Агенция по вписванията, в сила от 14.03.2025 г., с което е предвидено, че единият от двата щата за длъжността *** е преобразуван в щат за длъжността ***, която да бъде заета по служебно правоотношение. Съответно не следва да се изследва нито мотивът за промяната, нито следва да се извършва подбор, тъй като хипотезите за извършване на такъв са лимитативно изброени и основанието, на което е уволнена служителката не е сред тях.

От представените по делото утвърдени щатни разписания на Агенция по вписванията се установява, че в това, което е било в сила от 27.02.2025 г. в Главна дирекция „Регистри“ в служба по регистрацията – *** са предвидени 2 места на длъжност*** заемани по трудово правоотношение. В утвърденото щатно разписание на Агенция по вписванията в сила от 14.02025 г. в служба по регистрацията – *** отново са предвидени две работни места, но вече едно на длъжност *** и едно на длъжност ***, което да се заеме по служебно правоотношение. Съответно очевидно една от двете бройки на длъжността *** е променена в длъжността ** и е определена за заемане по служебно правоотношение, а другата е останала непроменена и продължава да се заема по трудово правоотношение. Не става ясно обаче коя от двете бройки за длъжността *** в Служба по регистрация - *** е определена за заемане по служебно правоотношение. Макар принципно да не е необходимо работодателят да представя доказателства, установяващи необходимостта от промяна (трансформация) на длъжността по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като е извън правомощията на съда да упражнява контрол върху такъв 6 акт, то в правомощията на съда е да провери законосъобразността на уволнението, когато част от щатните бройки за една и съща длъжност са определени за заемане от държавен служител, а други щатни бройки за същата длъжност остават, за да бъдат заети по трудово правоотношение.