Решение № 171 от 09.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 09.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4464/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 46836/02.04.2018 г., предявена от И.Т.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******

Ищецът

И.Т.И. твърди, че на 27.11.2008 г., е бил привлечен в качеството на обвиняем по сл.д. № 80/2008 г. по описа на НСлС, пр.пр. №

5161/2008 г. по описа на СГП, за извършени престъпления по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 10 000 лева“. На 28.11.2008 г., на ищеца била наложена и забрана да напуска пределите на Р.Б..

Ищецът твърди, че през месец февруари 2009 г., СГП е внесла обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д. № 485/2009 г. по описа на СГС, НО, 11 състав. На 26.01.2011 г., ищецът бил оправдан. С решение от 31.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 288/2013 г. на САС, 1 състав, присъдата била отменена и делото било върнато да ново разглеждане. С определение от 18.12.2013 г. по н.о.х.д. № 5043/2013 г. на СГС, 35 състав, делото било върнато на П.за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

На

18.02.2014 г. било образувано н.о.х.д. № 780/2014 г. по описа на СГС, 35 състав, по което с присъда от 17.02.2015 г., ищецът бил признат за невиновен по всички обвинения.

С решение от 11.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 562/2015 г. на САС, 6 състав, присъдата на СГС била потвърдена, а с решение от 28.07.2016 г. по к.н.д. № 97/2016 г., Върховният касационен съд потвърдил изцяло решението на САС.

По описания начин, за периода от 27.11.2008 г. до 28.07.2016 г. е бил обвинен в извършено тежко умишлено престъпление, за което бил оправдан с влязла в сила присъда.

Ищецът сочи, че в резултат на незаконното му обвиняване в извършване на престъпление, за продължителен период от време – повече от 7 години и половина, са били накърнени името и авторитетът на ищеца, честта и достойнството му. Ищецът бил принуден непрекъснато да обяснява през приятели и съконтрахенти, че не е извършвал престъпление. Процесът бил следен от медиите и както обвиняването, така и провежданите заседания по делото, били широко разгласявани от тях. Ищецът преживял тежко обвинението и целият процес. Обезверил се, разочаровал се и изпитвал дискомфорт.

Ищецът станал раздразнителен, сприхав, напрегнат, разсеян и замислен. Често губел апетит и не искал да общува с никого. Бил принуден да участва в различни процедури, а в съдебната фаза взел участие в повече от 30 съдебни заседания.

Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, общо в размер на сумата от 17 800 лева. Освен това, за периода от 27.11.2008 г. до 27.05.2009 г., ищецът бил лишен от възможността да ползва плодовете от задържаната от ответника сума за парична гаранция в размер на 10 000 лева (съобразно уточнението от открито съдебно заседание на 11.02.2019 г.).

Предвид изложеното, ищецът моли бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати за вредите, причинени в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение, за което е оправдан, както следва:

- сумата от 60 000 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, - сумата от 17 800 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, както и - сумата от 713.11 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи – законната лихва върху сумата от 10 000 лева, която сума ищецът бил лишен да ползва, за периода от 27.11.2008 г. до 27.05.2009 г.

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата 28.07.2016 г.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, за което е оправдан. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Заявява, че не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка за претърпените вреди от ищцата като пряк и непосредствен резултат от обвинението по сл.д. № 80/200 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 5161/2008 г. по описа но

СГС. Излага съображения, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева, като с налагането й по никакъв начин не е бил нарушен нормалният му ритъм на живот. Обръща внимание, че в по-голямата си част отразяването в средствата за масова информация е касаело другия обвиняем по делото – А.Т., а информацията за ищеца И. е била изключително минимална и не би следвало да се приема за увреждаща в посочената от ищеца степен. Ответникът сочи, че описаните в исковата молба неимуществени вреди не били конкретизирани, а били записани общи състояния на ищеца. Освен това, вредите следвало да са както преки, така и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Евентуално, ответникът оспорва предявения иск като недоказан по размер и силно завишен.

Счита, че претендираното обезщетение не отговаря на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Р.Б. и трайната съдебна практика. Излагат се твърдения, че размерът не е съобразен с принципите на справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете за имуществени вреди, като недоказани. Релевира и възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения по наказателното дело и моли, същите да бъдат намалени до предвидените в Наредбата минимални размери. Сочи, че липсват доказателства, че паричната гаранция е била внесена лично от ищеца.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Ищецът И.Т.И. е бил член на

Управителния съвет група Б (изпълнителен член) на „Кремиковци“ АД – за което страните не спорят, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства по делото.

На 27.11.2008 г. по сл.д. №

80/2008 г. по описа на Национална следствена служба, ищецът И.Т.И. е бил привлечен като обвиняем за това, че през периода от 01.11.2007 г. до 05.12.2007 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - член на Управителния съвет група Б (изпълнителен член) на „Кремиковци“ АД, в съучастие с други лица, присвоил описаните чужди вещи (недвижими имоти, машини и съоръжения) на обща стойност 29 330 973.77 лева, поверени му да ги управлява, като длъжностно присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и и за това, че на 31.10.2007 г., в гр. София, като длъжностно лице - член на Управителния съвет група Б (изпълнителен член) на „Кремиковци“ АД, в съучастие с други лица, в кръга на службата си съставил официален документ – предварителен договор за продажба на недвижим имот, в който удостоверил невярно обстоятелство – престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С постановлението за привличане на обвиняем от 27.11.2008 г., спрямо И.Т.И. е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.

С постановление от

28.11.2008 г. по сл.д. № 80/2008 г. на НСлСл, пр.пр. № 5161/2008 г. на СГП, на И.Т.И. е наложена забрана за напускане пределите на Р.Б. без разрешение на прокурора.

През 2009 г., Софийска градска П.е внесла обвинителен акт в Софийски градски съд за образуване на съдебно производство срещу И.Т.И. (и останалите обвиняеми по сл.дело лица).

Въз основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 485/2009 г по описа на СГС, НО, 11 състав, по което са проведени шестнадесет открити заседания (л. 211 и сл.), повечето от които са продължили по няколко часа.

С присъда № 26/26.01.2011 г. по НОХД № 485/2009 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, И.Т.И. е признат за виновен в това, да е извършил престъпление по чл. 202, ал. 2, т.

2, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

По протест на прокурори от СГП и жалба на ищеца И. (и друго лице), е било образувано ВНОХД № 288/2013г. по описа на САС, НО, 1 състав, по което с решение № 341/31.10.2013 г. е била отменена изцяло присъдата на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

След връщане на делото на СГС е било образувано НОХД № 5043/2013 г. С разпореждане № 6857/18.12.2013 г. по НОХД № 5043/2013 г., Софийски градски съд, НО, 35 състав, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза.

След отстраняване на нарушенията, през

2014 г., Софийска градска П.е внесла нов обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 780/2014 г. по описа на СГС, НО, 35 състав.

С присъда № 50/17.02.2015 г. по НОХД №

780/2014 г. на СГС, НО, 35 състав, подсъдимият И.Т.И. е признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения и оправдан.

Присъдата от 17.02.2015 г. е била потвърдена изцяло с решение № 367/11.11.2015г. по

ВНОХД № 562/2015 г. по описа на САС, НО, 6 състав.

С решение № 49/28.07.2016 г. по н.д. №

97/2016 г., Върховният касационен съд на РБ е оставил в сила въззивното решение по ВНОХД № 562/2015 г. на САС, и е влязла в сила на 28.07.2016 г.

Видно от представените протоколи от открити съдебни заседания, при повторното разглеждане на делото от СГС, са били проведени 8 открити съдебни заседания, на които И.Т.И. се е явявал лично (л. 351 и сл.), а пред САС и ВКС – по едно.

По делото са представени множество публикации в средствата за масово осведомяване, в които е изнесена информация за въпросното наказателно дело и за подсъдимите лица по него (л.113 и сл.).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.Г.Ч..

Свидетелят заявява, че е работил в „Кремиковци“

АД като юрисконсулт, бил е главен юрисконсулт и че познава И.И. над 20 години - от 1993 г. Когато постъпил на работа в „Кремиковци“, И. бил заместник - главен директор. Свидетелят сочи, че „към настоящия момент“ няма отношения с него (Чобанов е разпитан на 11.02.2019 г.).

Свидетелят заявява, че е запознат със случая на ищеца И., А.Т., Б.Б.и А.Г., на които било повдигнато обвинение за една сделка между фирми на Б.и П.М.. В тази връзка на И.И. и на останалите било повдигнато обвинение в края на 2008 г., тъй като сделките, за които ставало въпрос били от края на

2007 г. или началото на 2008 г., като на И. била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.