Решение № 10282 от 30.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10282 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110164351 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А. Б.“ АД срещу „Л. И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на МПС с предмет лек автомобил /л.а/ марка „М.“, модел „ЦХ-7“ с рег. № ...., обективирана в застрахователна полица № 200304/393/5000540, с уговорена клауза „А“ /пълно каско/, съгласно общите условия на дружеството. Навежда доводи, че в срока на застрахователното покритие, на 05.10.2020 г., около 17:00 часа, в гр. София, е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на застрахованото имущество, за което бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. Сочи, че съгласно данните в протокола, л.а. марка „Т.“, модел „С.“ с рег.

№ ....., управляван от Х. Д., не е пропуснал движещия се по път с предимство и завиващ наляво л.а.

„М. ЦХ-7“, при което е ударил застрахованото имущество в предната лява част и е нанесъл щети по автомобила. Във връзка с процесното събитие, пред дружеството е постъпило уведомление за щета от 07.10.2020 г., въз основа на което пред застрахователя е била образувана преписка по щета № 0304-20-777-500378. Твърди, че щетите по автомобила са били отстранени в доверен сервиз на застрахователя – „А. Х. 2020“ ЕООД, като стойността на извършените ремонтни дейности по процесното имущество възлизала на 2163,14 лв., съгласно фактура № 1641/19.11.2020 г. В тази връзка, на 20.11.2020 г., ищецът заплатил дължимото застрахователно обезщетение в размер на 2163,14 лв., като осъществил и ликвидационни разходи на стойност 15 лв. Твърди, че към датата на събитието отговорността на виновния за реализираното ПТП водач е била застраховано при ответното дружество. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, поради което изпратил регресна покана до ответника, в която обективирал искане за възстановяване на стойността на заплатеното застрахователно обезщетение, като е получил отказ за удовлетворяване на заявената претенция. В тази връзка, обосновава правния си интерес от образуваме на 1 настоящото производство, както и претенцията си за изплащането на мораторно обезщетение, дължимо от датата на постановяването на отказа на ответника – 25.01.2021 г. до датата на исковата молба. Ето защо моли съда да осъди ответното дружество за заплащането на сумата от 2163,14 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0304-20-777-500378, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и за сумата от 402,59 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за периода от 25.01.2021 г. до 25.11.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че регресната претенция на ищеца е била отказана, доколкото е била неоснователна и недоказана. Твърди, че съставеният във връзка с произшествието двустранен констативен протокол не отговарял на нормативните изисквания, като в съдържанието му липсвала яснота относно поведението на всеки от водачите и обстоятелствата, при които е било реализирано процесното ПТП. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Твърди, че водачът на л.а. „М. ЦХ-7“ е предприел маневра „ляв завой“, при която е ударил спрелия на пътен знак „Б-2“ л.а. „Т.

С.“, като поддържа, че водачът на л.а. „М. ЦХ-7“ е имал възможност да предотврати настъпилото ПТП, доколкото л.а. „Т. С.“ е бил видим и в спряло положение на пътното платно. Оспорва вината на водача на л.а. „Т. С.“. Твърди, че същият е съобразил поведението си с пътен знак „Б-2“, като поради ограничената видимост при спиране на стоп линията за водачът е била налице необходимост да се придвижи леко напред с цел да установи наличието на идващи отляво МПС преди предприемане на маневра за извършване на ляв завой. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП, твърдените вреди по застрахованото имущество, както и причинно-следствената връзка между процесното събитие и щетите по автомобила. Твърди, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 411 КЗ:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че има качеството застраховател по сключен договор за имуществено застраховане с предмет л.а. марка „М.“, модел „ЦХ-7“ с рег. № .... , в чийто обхват попада процесното застрахователното събитие, настъпило вследствие на противоправното поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е покрита от ответното дружество, поради което същият носи риска за настъпилото ПТП, както и че в изпълнение на договорните си задължения ищецът, с цел отстраняване на щетите по застрахованото имущество, е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на делинквента. В тежест на ответното дружество, при условията на обратно доказване е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С доклада по делото, който не е оспорен от страните, съдът е отделил като безспорни обстоятелствата относно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в търсения размер, както и че към датата на процесното събитие ответното дружество е осигурявало застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „Т.“, модел „С.“ с рег. № ......

Не се спори между страните и относно наличието на имуществена застраховка с предмет л.а. „М.“, модел „ЦХ-7“ с рег. № ...., застраховател по която е „А. Б.“ АД, както и че настъпилото събитие представлява покрит риск от ищеца.

Наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за имуществена застраховка между ищцовото дружество и собственика на увреденото имущество – „В. К.“ 2

ООД се потвърждава от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 200304/393/5000540 за застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, с период на застрахователно покритие от 06.08.2020 г. до 20.02.2021 г., като съгласно т. 4 от застрахователния договор в обхвата на осигуреното от застрахователя покритие попада рискът пътнотранспортно произшествие. Като писмено доказателства по делото е приет и съставения между участниците в ПТП Двустранен констативен протокол от 05.10.2020 г. От съдържанието на приложеното от ищеца уведомление за щети по МПС, подадено на 07.10.2020 г. от водача на л.а. „М. ЦХ-7“ – Л. Л. Х. се установява, че между участниците в ПТП е имало спор относно вината и обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В графа „Допълнителни пояснения“ Л. Х. е посочила, че при извършване на предприетата от нея маневра „ляв завой“, от главен към второстепенен път, другият участник в ПТП е навлязъл в главния път при опит за извършване на ляв завой, като същият е бил спрял след знак „Стоп“. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдения от ищеца механизъм на ПТП, както и наличието на виновно поведение от страна на водача на л.а.

„Т.“, модел „С.“ с рег. № ......

В тази връзка, следва че спорът между страните се концентрира относно установяването на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на твърдения за делинквент водач на л.а. „Т. С.“, от което са последвали вреди за застрахованото при ищеца имущество, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „Т. С.“.

За установяване на механизма на процесното ПТП в хода на производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Л. Х., която е управлявала л.а. „М.“, модел „ЦХ-7“ с рег. № ...., и водачът на л.а. „Т.“, модел „С.“ с рег. № ..... – Х. Н. Д.. При изслушването на свидетелските показания на Л. Х. в открито съдебно заседание от 05.06.2023 г., същата е посочила, че към датата на събитието се е движила по ул. „П. Л.“ като е предприела маневра за извършване на завой наляво по една от вътрешните улици.

Изложила е твърдения, че по същото време водачът на л.а. „Т. С.“ е бил във вътрешната улица, към която тя се е насочила, като същият се е движил леко напред, докато тя е извършвала маневрата за ляв завой, при което е изнесъл твърде напред управлявания от него автомобил и е последвал удар. В дадените показания свидетелката е посочила, че се е намирала на път с предимство, докато за водача на л.а. „Т. С.“ е бил налице знак „Стоп“.

Твърди, че водачът на л.а. „Т. С.“ е изнесъл управляваното от него МПС почти до средата на ул. „П. Л.“, като е спрял колата под диагонал, при което при осъществяването на предприетата от нея маневра е последвал удар. Изложила е твърдения, че доколкото е бил налице спор с другия участник в ПТП относно вината за настъпилото събитие, са били сигнализирани органите на „Пътна полиция“, като съгласно данните, дадени от свидетелката, същите констатирали, че доколкото части от процесните МПС са били разпръснати по средата на главния път няма как ударът да е настъпил преди поставения знак „Стоп“.

По делото са изслушани и свидетелските показания, дадени в открито съдебно заседание на 30.11.2023 г. от водача на л.а. „Т. С.“ – Х. Н. Д.. Свидетелят е посочил, че не си спомня точното място на произшествието, като сочи, че същото е настъпило в ж.к. „О. К.“.

Изложил е твърдения, че е бил първа кола на светофара на знак „Стоп“, като докато е бил в престой на осевата линия е бил ударен отпред. Сочи, че е спрял точно на осевата линия, като е възможно да е имало изнасяне напред с не повече от тридесет сантиметра, една гума, като поддържа, че управляваното от него МПС е било изнесено в допустимите граници с цел осигуряване на необходимата видимост към кръстовището. Твърди, че към момента на произшествието автомобилът е било напълно спрян от движение, както и че ударът е бил нанесен неочаквано. Сочи, че са изчаквали органите на „Пътна полиция“ около два часа, поради което увредените части от автомобилите са били разпръснати по-напред на пътното платно.

3

За установяване на правнорелевантните факти по делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице е отбелязало липсата на конкретни данни относно точното местоположение на произшествието, което препятства възможността за изследване на пътната маркировка на участъка, на който е настъпило събитието. При формиране на изводите си, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, вещото лице е посочило, че причините за настъпилото ПТП са поведението на водача на л.а. „Т. С.“, който е навлязъл в кръстовището пресичайки линията на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!, респективно поведението на водача на л.а. „М. ЦХ-7“, който не е съобразил габаритите на автомобила и е допуснал съприкосновения с изчакващия на червен сигнал л.а.

„ Т. С.“. Експерът е уточнил, че ако водачът на л.а. „Т. С.“ се е намирал в спряло състояние, то същият не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, респективно че ако водачът на л.а. „Т. С.“ е извършил движение към л.а.

„М. ЦХ-7“, то същият е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако не се е придвижил напред.