Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 23.11.2022, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Административно наказателно дело 395/2021
Вид
Решение № 86
Подписан
23.11.2022
В сила
14.12.2022
Състав
Тихомир Колев Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 209а, ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 63 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Чирпан, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20215540200395 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалбата на А. Т. Д. , ЕГН **********, от **, против НП № 349а-244/11.08.2020 г. издадено от старши комисар ** – Директора на ОД МВР Стара Загора, с което му е наложено административно наказание, за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300.00лева .

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но взема писмено становище, че електронният фиш е законосъобразен, правилен и обоснован, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставен е в сроковете визирани в ЗАНН и се явява правилен и законосъобразен. В случай, че се претендират разноски за процесуално представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че с НП № 349а-244/11.08.2020 г. издадено от старши комисар ** – Директора на ОД МВР Стара Загора е наложено на жалбоподателя административно наказание п о чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300.00лева затова, че: “ че на 18.04.2020 г., около 17:20 часа, лицето А. Т. Д. посещава 1 открито обществено място - ул. "Братя Даскалови" кръстовището с ул. „Шарампол", гр.

Чирпан без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената с т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата", с което виновно бил нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето

Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно нарушение Серия АА № 375а/ 499 – 21.04.2020г. бл. № 533126, съставен на 18. 04. 2020 г. с актосъставител Б. Л. Б. на длъжност ст. Полицай. ООР при РУ МВР гр. Чирпан и свидетели Р. И. И. и М. Б. Т..

Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган по чл. 209а, ал. 4, вр. с ал.

1 от ЗЗ /в тази насока няма и спор между страните/. НП, както и АУАН, са съставени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя /лично и срещу подпис/. В НП и АУАН се съдържат и всички задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН, в това число е посочено ясно и недвусмислено датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описано е фактически самото нарушение, посочено е кога, как и къде е установено то, отразени са свидетелите, с които е констатирано твърдяното нарушение, като за същото е направена и коректна правна квалификация. С атакуваното НП изрично е посочена и самата санкционна норма – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.

Наред с горното, обаче съдът счита, че с ангажираните писмени и гласни доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна, вмененото му административно нарушение на т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл. 63 от Закона за здравето,за което е санкциониран по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.

В настоящия случай, нарушението е недоказано, което води до необоснованост и съответно незаконосъобразност на Наказателното постановление.

Разпитаните в хода на производството свидетели, в това число полицейски служители твърде схематично и непълно описаха установяването на нарушението по начин, по който не може да се приеме по категоричен начин извършването на внеменето на жалбоподателя деяние.

От обективна страна се потвърди с гласни доказателства- свидетелите М. Б. Т., Р. И.

И. и актосъставителя Б. Л. Б., че първоначално полицейските служители са искали да спрат автомобила, с който по същество жалбоподателят се е предвижвал в гр. Чирпан, по ул. „ Братя Даскалови“ за извършване на проверка по ЗДвП и тъй като обаче водача на автомобила- жалбоподателя Д. не е спрял на звуков и светлинен сигнал е бил последван / преследван / от полицейските служители /.

В резултат на горното все пак водача на лекия автомобил е бил спрян на кръстовището на ул. Братя Даскалови с улиците Иван Д. и Шарампол. След което му са 2 поставени белезници и отведен в РУ Чирпан за изясняване на случая.

Съгласно свидетеля Р. И. „ … Акта е съставен задето лицето беше без маска в обществена сграда, а именно, сградата на РУ Чирпан на ул. „ Отец Паисий „ № 2 …„.За този свидетел изрично е описано в АУАН, че свидетел очевидец на установяване на нарушението.

Горното очевидно се разминава изцяло с посоченото деяние, както в АУАН, така също и с обжалваното НП. В тази връзка съдът изцяло кредитира и свидетелските показания на Ваня Александрова Д.а. Същата макар и майка на жалбоподателя, дава логични и житейски обоснования показания. Нейните показания по никакъв начин не се разколебават от показанията на свидетелите полицейски служители.

От друга страна в конкретния случай на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р. България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т. 9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В цитираната т. 9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места/ в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,,манастири, зали,улици, автобусни спирки и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).

От всичко гореизложено съдът приема,че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като преди да бъде спрян, след преследване и поставянето му на белезници, е бил сам в личния си автомобил, не е извършвал обществен превоз и в автомобила му не е имало други лица или пътници.

Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената в НП санкционна норма изисква да бъде доказана посочената в АУАН и НП фактическа 3 обстановка. В тази връзка съществено за настоящия случай е обстоятелството, дали на посочената в АУАН и в НП дата и място / в личния си автомобил / жалбоподателя умишлено е бил без да има поставена защитна маска за лице. Тежестта на доказване на това обстоятелство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно главно доказване с допустимите доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването на процесуалните правила за налагане на административно наказание.

С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея Наказателно постановление, като незаконосъобразно – следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган, следва да бъдат възложени направени от жалбоподателя разноски, но тъй като такива не се претендират,то съдът не следва да се произнася.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 349а-244/11.08.2020 г. издадено от старши комисар ** – Директора на ОД МВР Стара Загора, с което на А. Т. Д., ЕГН **********, от **, на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2, вр. ал. 1 от Закона за здравето /33 му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4