Решение № 348 от 30.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000264 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 179 от 19.04.2024г. по търг.дело № 573/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, с което е дружеството е осъдено да заплати на М. Д. Д. от гр.Варна сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ексцес, изразяваш се във влошаване на здравословното и състояние, в резултат от причинени травматични увреждания при ПТП от 24.03.2008г., настъпило след подписване на споразумение № 79 от 23.04.2009г., сумата 2 6040лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за консултации и проведена терапия на дясна колянна става, сумата 7 061.65лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, дължима за периода от 20.08.2021г. до 16.10.2023г. и сумата 221.25лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 20.08.2021г. до 16.10.2023г. на основание чл.432 ал.1 от ГПК, както и е осъден да заплати направени по делото разноски.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението е 1 незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с доказателственото значение на установените и относими по спора обстоятелства, в нарушение на материалния закон, отделно и в противоречие с принципа на справедливост поради необосновано завишаване на паричното обезщетение.

Изрично е заявено във въззивната жалба, че няма спор пред въззивна инстанция, че твърдяното в исковата молба влошаване на здравословното състояние на Д. – постравматична гонартроза, по своята същност съставлява ексцес, вследствие на полученото увреждане на дясна колянна става при претърпяното на 24.03.2008г. от нея ПТП. Твърдят обаче, че доколкото влошаването на състоянието на тази става – проявата на гонартроза, е настъпило след травмата, наложила арторскопска операция на 13.06.2008г., същото е взето предвид към момента на сключване на извънсъдебното споразумение между тях на 23.04.2009г. Оспорват като неправилен извода на съда, че възникването на правото на обезщетение за вреди от ексцес съставлява ново право, което към момента на сключване на споразумението не е съществувало, въпреки доказателствата за обратното.

Оспорват извода на съда за неоснователност на направеното от тях възражение за изтекла погасителна давност. Позовават се на обясненията на съдебния медицински експерт в съдебно заседание и твърдят, че постравматичната гонартроза се е появила още през 2008г., както и болките от нея. Оспорват извода на съда, че болките и страданията от постравматичната гонартроза са се появили при Д. през м.май 2019г., а самото усложнение е отразено в извършения на 14.05.2019г. ЯМР.

По отношение на претърпените имуществени вреди твърди, че съдът не е обсъдил направеното от него възражение, че ищцата е сезирала застрахователя за претенция в размер на 910лв., разходи за лечение, като за разликата до предявените 2 640лв., липсват предпоставките, регламентира в чл.498 от КЗ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което исковете за имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

2

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата М. Д. Д. от гр.Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно производство е решение по уважени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ от М. Д. Д. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 640лв. – имуществени вреди от влошаване на получените вследствие на ПТП от 24.03.2008г. увреждания /ексцес/, ведно с иск за законната лихва.

Съобразно разрешението, дадено в т.10 на ППВС № 4/75г. ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание.

Със споразумение от 29.04.2009г., сключено между страните, са уредени отношенията във връзка с отговорността на застрахователя за причинени на Д. неимуществени и имуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания при ПТП от 24.03.2008г. и на Д. е изплатена договорената сума в размер на 13 930.40лв.

Не е спорно, а същото е и изрично признато във въззивната жалба, влошаването на здравословното състояние на Д. вследствие на ПТП от 24.03.2008г., поставената и диагноза постравматична гонартроза, както и че същото е следствие на получените увреждания при ПТП. Спорно пред въззивна инстанция е само кога е настъпило това усложнение и дали същото е съществувало към момента на сключване на споразумението от 23.04.2009г.

Не са спорни, получените от Д. от ПТП травматични увреждания, както 3 и претърпените от нея към датата на подписване на споразумението оперативни интервенции – открито наместване на фрактура на ацетабулума с вътрешна фиксация, остеосинтеза на тибията с два застопоряващи винта, както и парциална ексцесия и сутура на латералния мениск по артоскопски път, както и са извадени поставени плаки и винтове.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание при изслушването му, въззивнният съд приема за установено, че е налице причинно-следствена връзка между постравматичната гонартроза и получената травма при пътния инцидент – счупване на латералния кондил на дясната голямопищялна кост. Към момента състоянието е: намалена ставна междина, което е белег за изтъняване на ставния хрущял, развитие на остеофити /шипове/ по латералния ръб на тибиалния кондил. Налице е ограничено свиване в дясна колянна става – 110 гр. при норма 130гр. По отношение на прогнозите се сочи, че въпреки провеждането лечение няма пълно възстановяване, както и че гонартрозата ще продължи да прогресира и след неопределен период от време ще се наложи ставата да се подмени с изкуствена.

Според експерта, увреждането на хрущяла е настъпило след травмата и това е наложило артроскопската операция на 13.06.2008г., при която е констатирано наличие на промени по хрущяла на латералната част на ставата.

Посочено е в обясненията на експерта обаче, че първоначално макар и да е налице увреждане на хрущяла, то е в съвсем лека степен. Постравматичната гонартроза е установена при ядрено-магнитния резонанс на 14.05.2019г.

Действително експертът не дава заключение на въпроса дали състоянието на ставата, установено на 14.05.2019гг. при извършения ЯМР е влошено в сравнение с това, през м.юни 2008г., тъй като в документите не е описано колко точно е намалял ставният хрущял предвид различните видове изследвания, които са правени, и невъзможността за съпоставката им. Поради което и експертът не дава отговор на въпроса кога настъпва влошаване на състоянието на Д., както и дали същото е рязко или постепенно.

Моментът на влошаване на състоянието на Д., въззивният съд приема за установен от събраните по делото гласни доказателства. От показанията на 4 разпитаните от първата инстанция свидетели Ж. Д. Д., сестра на Д., и Х.С.У., майка на бащата на детето на Д., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирано от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема, за установено че след пътния инцидент през м.март 2008г. възстановяването на Д. е продължило седем – осем месеца, като тя постепенно се е оправила, през 2009г. е забременяла. От показанията на свидетелките съдът приема за установено, че до м.май 2019г. въззиваемата Д. е нямала здравословни проблеми, тогава за първи път се е оплакала от силни болки в десния крак. Според свидетелките е започнала да посещава лекари и е установено износването на ставата. Изпитвала е силни болки, поставяни са и инжекции, обезболяващи, нуждаела се е от помощ в грижите за детето и домакинството, както и при посещенията при лекари, които са и оказвали свидетелките. Болките са се отразили и на психическото и състояние, като често е плачела, както и не е могла да заспива.

С оглед на така установеното по делото, съставът на въззивния съд намира, че след подписване на споразумението от 29.04.2009г. през м.май 2019г. състоянието на Д. се е влошило. При направен ЯМР е на 14.05.2019г. е установена постравматична гонартроза, която е в причинно-следствена връзка с първоначално получените от Д. увреждания – счупване на латералния кондил на дясната голямо пищялна кост. Към момента периодично, при рязка промяна на времето и след физическо натоварване, въззиваемата Д. изпитва дискомфорт и различна по сила болка в колянната става.

Съставът на въззивния съд намира, че влошаването на състоянието на Д. и развитието на заболяването, не е предвидено при подписване на споразумението и не е обхваното от определения тогава размер. На първо място в споразумението не са описани отделни травми, получени при произшествието и причинили и болки и страдания. Установено е по делото, че хрущялът е увреден неспосредствено след травмата и гонартроза е налице, но пострадалата Д. е нямала оплаквания и прояви на симптоми на заболяването, както и болки. Още повече че според обясненията на експерта, непосредствено след травмата тя е в съвсем лека степен. Установено е по делото от гласните доказателства, че през 2009г. към момента на подписване на споразумението Д. е възстановена от получените травми от произшествието. Извършената артроскопска операция на латералния мениск е обхваната от споразумението, но след операцията е налице подобрение в 5 състоянието на въззиваемата. Поради което и съдът намира, че по делото е доказано настъпването през м.май 2019г. на влошаване на състоянието на Д. като проявление на прогресиращия характер на гонартрозата, непредвидено при подписване на споразумението със застрахователя и необхваното от определения тогава размер. Поради което и предявеният иск е доказан.

Спор пред въззивна инстанция по отношение на определения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди няма. При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди от установения по делото ексцес, съдът отчита характера и тежестта на новите уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на влошаването. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 30 0000лв., като паричен еквивалент на новите болки и страдания, понесени от Д., в резултат на влошаването на състоянието и.

По отношение на възражението на застрахователя за недопустимост на претенцията за имуществени вреди за разликата над 910лв., размерът с който е сезиран застрахователя по реда на чл.498 от КЗ, до размера на сумата 2 640лв.: