Решение № 63 от 25.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. П., 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №851/28.06.2024 г., постановено по гр.д.№3452/2023 г. по описа на РС – П. по иска на „Хит кредит“ ООД, ЕИК 130913306, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Л.“ №19, ет.3, представлявано от М.М.П., чрез адв.Г. С., със служебен адрес гр.С., ул.“Л.“ №19, ет.3 против С. Ф. М., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“В.А.“ №13, вх.В, ет.8, ап.22, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК е прието за установено, че С. Ф. М. дължи на „Хит кредит" ООД сумата в размер на 6 862,36 лв., представляваща дължими и неплатени по Договор за финансов лизинг №********* от 27.10.2020г. суми по лизингови вноски от 13-та до 19-та вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 20.01.2023г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №303 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 20.02.2023 г. по ч.гр.д.№225/2023г. по 1 описа на РС – П..

Отхвърлен е искът с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за наказателната лихва за периода от 27.12.2021 г. до 07.06.2022 г. в размер общо на 694,79 лв.

Осъден е С. Ф. М., ЕГН ********** да заплати на „Хит кредит“ ООД, ЕИК 130913306 разноски в заповедното и в исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции, в размер на 1 202,72 лева.

Осъдено е „Хит кредит“ ООД да заплати адв.С. М. от АК – П., със служебен адрес: гр.П., ул.“Ц.С.“ №28, к.21 адвокатско възнаграждение в размер на 103,05 лв.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от С. М., действащ чрез пълномощник адв.С. М., в която се поддържа, че е неправилно и необосновано в частта, в която са уважени предявените искове.

Твърди се, че договорът за финансов лизинг е недействителен, тъй като не е посочен годишния процент на разходите по договора и общата сума дължима от С. М., изчислена към момента на сключване на договора за лизинг.

Твърди, че посоченият в процесния договор ГПР от 37,05% не отговарял на действителния размер, съобразно всички разходи във връзка с договора, по-конкретно – не били включени всички застрахователни премии, които трябвало да се заплащат по застраховка „Гражданска отговорност“, застраховка „Автокаско“ и таксите за годишен абонамент на GPS и годишна такса управление.

Посочването само на цифрово изражение на процента на ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следвало да е описана и методиката за изчисляване на ГПР.

Твърди, че уговорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, предвид размер от 30,60%.

Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение и да се 2 отхвърлят предявените искове. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Хит кредит“ ООД, действащо чрез адв.С., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба, като е формулирано искане обжалваното решение да се потвърди.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят С. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М., който поддържа въззивната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание, ответната страна „Хит кредит“ ООД, редовно призовано, не се явява, представлява се от адв.Горанов, преупълномощен от адв.С., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор. Представя списък по чл.80 ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и отговора, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството пред РС – П. е образувано по предявен иск по реда на чл.415, ал.1 ГПК от "Хит кредит“ ООД срещу С. Ф. М., ЕГН ********** за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №303/20.02.2023 г., издадена по ч.гр.д.№225/2023 г. по описа на РС – П. на основание договор за финансов лизинг №*********/27.10.2020 г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца като лизингодател и ответника като лизингополучател бил сключен договор за финансов лизинг №*********/27.10.2020 г., по силата на който лизингодателят предоставил на лизингополучателя за временно и възмездно ползване на собствения на лизингодателя лек автомобил марка „БМВ", модел 3

„320D“, шаси №*******************, рег.№СВ****НТ. Към договора бил приложен погасителен план /Приложение №1/, подписано от страните, където били посочени график на плащане на дължимите лизингови вноски - брой, размер и падеж за всяка една от тях. Падежът на лизинговите вноски настъпвал на всяко 27-мо число от месеца, следващ този на сключване на договора, с краен срок на договора – 27.10.2023 г.

Твърди, че стойността на лизинга е в общ размер на 40 642.80 лв., която сума следвало да се изплати на 36 вноски от 1 112,30 лв., съгласно Приложение №1 /погасителен план/. Веднъж годишно, на падежни дати 27.11.2020 г., 27.11.2021 г. и 27.12.2022 г., към тази сума се прибавяла и сумата от 200 лв., представляваща годишна такса във връзка с GPS система за наблюдение, чрез която лизингодателят проследява местоположението на автомобила по всяко време.

Твърди, че съгласно чл.9 ал.1, т.1 от Договора за финансов лизинг, лизингодателят едностранно прекратява договора при неплащане на няколко поредни лизингови вноски. Точно тази хипотеза била налице и в настоящия случай, тъй като последното плащане на процесния договор било към дата 17.05.2022г., след което длъжникът не изпълнявал задълженията си по договор за финансов лизинг.

Предвид изложеното, кредиторът упражнил законоустановеното си право и на 20.01.2023 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, при което било образувано ч.гр.д.

№225/2023 г. по описа на РС – П.. Със заповедта за изпълнение било разпоредено на длъжника да заплати на ищеца сумата от 6 862,36 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 694,79 лева, представляваща наказателни лихви за период от 27.12.2021 г. до 07.06.2022 г., както и държавна такса в размер на 151,14 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Вземането произтичало от падежирали вноски по договор за финансов лизинг 4

№*********/27.10.2020 г., а именно: остатък от тринадесета вноска, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, в размер на 188,56 лева, четиринадесета вноска в размер на 1 112,30 лева, петнадесета вноска в размер на 1 112,30 лева, шестнадесета вноска в размер на 1 112,30 лева, седемнадесета вноска в размер на 1 112,30 лева, осемнадесета вноска в размер на 1 112,30 лева, деветнадесета вноска в размер на 1 112,30 лева. Съответно наказателни лихви по чл.9, ал.2 от Договор за финансов лизинг, представляващи 0,50% на ден върху забавената сума, но не повече от 20%, за четиринадесета вноска 163 дни просрочие – 124,66 лева, за петнадесета вноска 132 дни просрочие – 127,84 лева, за шестнадесета вноска 101 дни просрочие – 131,10 лева, за седемнадесета вноска 73 дни просрочие – 134,44 лева, за осемнадесета вноска 42 дни просрочие – 137,87 лева, за деветнадесета вноска 12 дни просрочие – 38,88 лева и разноски в заповедно производство в размер на 651,14лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Твърди, че предвид настъпилия краен срок за погасяване на цялото задължение, не било необходимо на длъжника да бъде връчвана покана за доброволно изпълнение. В случая приложение намирал правният принцип „срокът кани вместо кредитора".

Във връзка с обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на ищеца било указано да предяви настоящите установителни искове. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Ф. М., действащ чрез пълномощник адв.Ст. М., в който поддържа недопустимост и неоснователност на исковата молба. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца за сключен с ответника Договор за финансов лизинг №0400004 от 27.10.2020 г. на движимо имущество лек автомобил. Прави възражение за недействителност на процесния договор, поради противоречие на закона и добрите нрави на 5 основание чл.26 ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД.

Твърди, че от сключването на договора до вноската на 27.12.2021 г. редовно е заплащал дължимите лизингови вноски в размер на 1 112,30 лв. През това време заплащал данъка на моторното превозно средство, застрахователните премии по Застраховка „Гражданска отговорност“ и Застраховка „Автокаско“. Твърди, че през м. декември 2021г. автомобилът се развалил и поради необходимостта от финансови средства за ремонта му не е имал възможност да заплаща високите месечни вноски по лизинга. В този период от време той поискал да предаде доброволно автомобила на лизингодателя, за да отпадне задължението му да плаща лизинговите вноски.

Лизингодателят му е заявил, че след като поправи автомобила да го предаде без да е необходимо да заплаща от последното плащане за м. ноември 2021г. Твърди, че след като автомобилът бил отново в движение, се е свързал с лизингодателя, за да го върне, но той му гарантирал, че ако през май месец 2022 г. започне да си плаща редовно лизинговите вноски за напред няма да е необходимо да се прекратява договора, поради което на 17.05.2022г. ответникът заплатил сумата от 1 245,30 лв. Макар и при наличие на тази договорка между тях, лизингодателят поискал да му се върне автомобила, заради това, че имало неизплатени вноски с уговорката, че след връщането на автомобила няма да е необходимо да ги заплаща.

Поради което около 10.06.2022 г. С. Ф. М. предал доброволно автомобила. Твърди, че до него не са адресирани покани или изявления за прекратяване на договора за лизинг от страна ищеца.

Твърди, че имал качеството „потребител“ по смисъла на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и спрямо него следвало да се приложи завишената закрила спрямо потребителите на стоки и услуги в страната.

Твърди, че договорът за финансов лизинг противоречи на добрите нрави, предвид размера на уговорения лихвен процент в него 6

– 30.60%, който надвишавал трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва.

Процесният договор бил недействителен и на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен ГПР и общата дължима сума. Освен това, посочването на ГПР като стойност в договора не било достатъчно, а задължително трябва да бъде описана и мелодиката на неговото изчисляване на ГПР.

Твърди, че посоченият размер на ГПР от 37,05% не отговарял на действителните разходи, които ответника следвало да направи във връзка с лизинга на моторното превозно средство, тъй като не били включени дължимия и заплатен от него данък на моторното превозно средство, застрахователните премии и таксата за годишен абонамент на GPS. Твърди, че застрахователните премии били изрично предвидени като част от разходите по кредита в §1 от ДР на ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, тъй като правата и задълженията на страните по процесния договор за финансов лизинг са недействителни, тъй като са уговорени в нарушение на разпоредбите на ЗПК. Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, а това се установява от приложените по делото доказателства, че между страните на 27.10.2020 г. е сключен индивидуален договор за финансов лизинг №*********/27.10.2020г., по силата на който дружеството-ищец се е задължило да придобие и предостави на ответника-лизингополучател лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 D“, шаси №*******************, рег.