Определение № 1105 от 25.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100500694 по описа за 2023 година Производството по делото е по чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повдигнатия с Определение № 346 от 21.03.23 година по гражданско дело № 202 по описа на Районен съд- Несебър за 2023 година спор за подсъдност на претенцията на ЗД „Бул инс“ АД ЕИК **** за осъждане на М. К. С. ЕГН ********** да му заплати на основание чл. 500 КЗ сумата от 281,66лв., включваща главница от 256,66 лв. и 25лв. ликвидационни такси и представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. **** с рег.№ *****, собственост на П.Г..

В определението на НРС се сочи, че първоначално сезирания с исковата молба Софийски РС неправилно е приел с Определение № 3150 от 24.01.23 година по образуваното пред него по горната претенция гражданско дело №2965/23година, че не е местно компетентен да я разгледа, т.к. искът бил насочен срещу потребител по смисъла на член 113 ГПК, чийто настоящ адрес(гр. Н****) е в друг съдебен район, поради което е прекратил производството пред себе си.

Съдебният състав на НРС, повдигнал спора, намира, че заявените в обстоятелствата част на исковата молба фактически твърдения не навеждат на извод за иск, заведен срещу потребител, налагащ приложение на член 113 ГПК и създаващ на основание чл.119, ал.3 от ГПК компетентност на сезирания съд за служебно повдигане на въпроса за приложимата местна подсъдност. Пространно е обосновал становище, че настоящата претенция защитава право по член 500 от КЗ, възникващо по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване, при наличието на изрично предвидените в същата норма предпоставки, а не произтича от застрахователен договор, предпоставящ квалифицирането на иска като заведен срещу потребител, изискващ съобразяване на предвидената в чл.113 от ГПК местна подсъдност на спора.Счита, че съдът 1 няма в случая компетентност служебно да повдигне възражение за местна неподсъдност на делото и в подкрепа на становището си цитира практика на ВКС, обективирана в Решение № 70/ 23.06. 2011 година на ВКС по т.д. № 624/ 2010 година на Първо търговско отделение и в Решение №130 от 03.05.2012 година на ВКС по т.д. № 244/2010 година на Първо търговско отделение. Поддържа, че предвид горните разсъждения, ответникът няма качеството „потребител по застрахователна услуга“ по смисъла на чл. 2 ал. 2 от КЗ и §13,т.1 от ДР на ЗЗП. Подкрепя становището си и с практика на БОС,ВОС и ПОС.

Бургаски окръжен съд споделя съображенията на НРС и предвид естеството на заявената искова претенция на застрахователя(ищец) спрямо ответника- негов клиент по застрахователно правоотношение, срещу когото има признато от закона регресно вземане за вече заплатеното в полза на трето правоимащо лице обезщетение за претърпени от ПТП имуществени вреди, причинени по вина на същия ответник, намира, че в случая не се касае до уреждане на отношения, произтичащи от договор, сключен между търговец в рамките на упражняваната дейност и негов клиент- явяващ се „потребител“ по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ и §13,т.1, от ДР на ЗЗП. Вземането на ищеца по делото е основано на регресен иск, визиран в закона, почиващ на факта, че ответникът е загубил контрол над управлението на застрахованото МПС, удряйки на 24.08.20г. в района на гр. Б**** паркираното от дясната страна МПС „**** ****“ с рег.№ ****, собственост на П.Г. и след причиненото ПТП е напуснал местопроизшествието, отклонявайки се от проверка за алкохол. Следователно в случая не намира приложение правилото на чл.113 от ГПК, определящо специална местна подсъдност за разглеждането на споровете от и срещу потребители.Заявената облигационна претенция се подчинява на правилата на общата местна подсъдност.

Щом това е така, първоначално сезираният от ищеца съд няма правото, визирано в чл.119, ал.3 от ГПК да повдигне служебно възражение за местна неподсъдност на иска и да го изпрати за разглеждане на друг съд. Общата местна подсъдност, може да се оспори само от ответника и най-късно в отговора на исковата молба(вж. чл.119, ал.4 от ГПК), каквато настоящата хипотеза не е .

При това положение Бургаският окръжен съд следва да се съобрази с волята на ищеца и да определи за местно компетентен да разгледа спора първоначално сезирания Софийски РС.

Водим от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД за компетентен да разгледа претенцията на ЗД „Бул инс“АД против М. К. С. ЕГН **********, за заплащане на основание чл. 500 КЗ на сумата от 281,66лв., включваща главница от 256,66 лв. и 25лв. ликвидационни такси и представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди по л.а. „****“ с рег.№ *****, собственост на П.Г., вследствие на ПТП от 24.08.20г. в гр.Бургас.

2

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на компетентния СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Определението е окончателно.

Препис от горното да се изпрати за сведение на Несебърски РС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3