Решение № 26 от 13.03.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 27/2023
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 13.03.2023
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Търговище, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500027 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 248 от 14.10.2022 г., постановено по гр. дело № 805/2022 година по описа на Поповския районен съд, съдът е осъдил „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК 125042182 с адрес в гр.
Попово ул. „Цар Освободител“ № 1, представлявано от Русин Христов Русинов, да заплати на „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК 201423215 със седалище и адрес на управление в гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, представлявано от Димитър Атанасов Стефанов, със съдебен адрес в гр. Търговище, ул.„Георги Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5, сумата от 7 154.78 лв. /седем хиляди сто петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки /, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от диви животни /благороден елен/ - унищожени на неустановена дата през стопанската 2020-2021 г. посеви от царевица в блок № 57649-228-1-1 с обща площ от 77,38 ха в землището на гр. Попово и блок № 65557-792-4-3 с обща площ 4,9 ха в землището на с.
Светлен, общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2021 г., до изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от 8 087.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение е осъдено ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК 1
2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „Михаил Маджаров“ №68, да заплати на „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК 125042182 с адрес в гр. Попово ул. „Цар Освободител“ № 1, представлявано от Русин Христов Русинов, сумата 7 154.78 лв. /седем хиляди сто петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки /, представляваща обезщетение за причинени на „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК 201423215 със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, представлявано от Димитър Атанасов Стефанов със съдебен адрес гр.
Търговище ул.„Георги Бенковски“ № 1, вх. А, офис № 5, имуществени вреди от диви животни /благороден елен/ - унищожени на неустановена дата през стопанската 2020-2021 г. посеви от царевица в блок № 57649-228-1-1 с обща площ от 77,38 ха в землището на гр. Попово и блок № 65557-792-4-3 с обща площ 4,9 ха в землището на с. Светлен, общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2021 г., до изплащане на задължението. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби:
1. Въззивна жалба от „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК 125042182, чрез адв. Б. С. К., в която се излага следното:
Считат, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, тъй като в конкретния случай става въпрос за вреди причинени от диви животни, а не от домашни животни /чл.50 ЗЗД/. Именно в ЗЛОД са конкретно предвидени мерките, които следва да спазват стопаните на дивеча. Твърдят, че в хода на гражданския процес се установило, че те са изпълнили своите задължения по ЗЛОД, а ищецът не е сторил това, не е взел мерки, за да опази своето имущество. В този смисъл е чл. 80, т.3 от ЗЛОД - обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД.
На следващо място твърдят, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за недължимост на вреди под 5% , съгласно чл. 80, т. 2 от ЗЛОД, тъй като щетите в процентно съотношение се определят за всеки един блок на земеделско стопанство поотделно. Това е така, защо са налице отделни самостоятелни единици, наречени БЗС, с различни номера, в различни землища и в различни масиви за ползване. За всеки един от тях следва да се конкретизират нанесените вредите, а не в масива на дадено 2 землище, където има много ползватели, а още по-малко в две различни землища.
Молят за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска.
2. Въззивна жалба е постъпила и от ТП-ДЛС „ЧЕРНИ ЛОМ”, ЕИК 2016174120095, чрез адвокат А. К., в която се излага следното: Твърди, че ищецът не е уведомил своевременно съответните органи за нанесената щета.
Сторил го е след повече от 14 дни от датата на откриване на щетата, поради което претенцията му се явява погасена поради настъпила преклузия. В приложения по делото протокол за установяване на щети изрично е отбелязано, че ищецът няма охрана. Твърди се още, че не са верни и изчисленията на съда относно размера на нанесените щети. Видно от доказателствата по делото са увредени 38 дка в размер на 80%, което прави 30.4 дка щета. Другата вреда е върху 6 дка на 100%, т.е. 30.4 дка + 6 дка =36.4 дка. Съобразно изчисленията на съда 5% от 822.8 дка =41.4 дка и следователно щетите са под 5%.
Според този въззивник, генералният извод на съда, че причинители /обективно и безвиновно/, отговорни за настъпилите щети, са само стопанисващите дивеча ЮЛ, е неверен и неправилен и се гради на неправилното прилагане само и единствено на чл. 50 от ЗЗД.
Моли се за отмяна на решението изцяло – както по първоначалния иск, така и по обратния иск със съответните от това последици.
По така подадените въззивни жалби са постъпили отговори от ищеца със становище за неоснователността им.
Със свое определение, постановено по реда на чл. 267 от ГПК, съдът е счел, че първостепенният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск. Съдът е посочил, че предявеният в производството иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЛОД и за да бъде уважен, ищецът следва да докаже, че през процесния период е обработвал процесните дка земеделска земя; че посевът в нивите на ищеца, засяти със земеделска култура, е бил частично унищожен от диви животни; че именно ответникът е лицето, стопанисващ дивеча, причинил процесните вреди; размерът на вредите; причинната връзка между увреждането и щетата. С оглед заявените от ответника възражения ищецът следва да докаже и че са налице допълнителните предпоставки, респ. липсват пречките, за дължимост на 3 обезщетението по чл. 80 ЗЛОД, в частност, че е изпълнил мерките по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание ответникът „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ гр. Попово с ЕИК 125042182, чрез адвокат К., моли за отмяна на решението в осъдителната част като излага следните аргументи: Счита, че е неправилен изводът на съда по отношение на това, че са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, тъй като съдът се е задоволил с позоваване на един единствен договор за охрана, който е без достоверна дата. С представянето на този договор са се изчерпили задълженията на земеделския стопанин по опазване на неговите посеви. За да се приеме, че ищецът е изпълнил съответните мерки по закона, би следвало да има доказателства, че този договор е приведен в изпълнение и са налице конкретни действия, които да сочат на изпълнение на самия договор.
Поддържа и другите основания, които е посочила във въззивната жалба, а именно – чл. 80, т. 3 от ЗЛОД за разпределение на тази отговорност. По отношение на изложеното за ревизия на акта, в частта с метода на изчисления на процентното съотношение, което е за определените площи, поддържа същото изцяло. Счита, че на това основание би следвало решението да бъде отменено, а именно, че щети под 5% не се изплащат.
В съдебно заседание третото лице-помагач и ответник по обратния иск ТП ДЛС "ЧЕРНИ ЛОМ" - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, чрез адвокат К., моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, и по първоначалния, и по обратния иск, като им се присъдят разноски и за двете инстанции. Излага съображения, че вече има изградена съдебна практика на ВКС, с която се приема, че отговорността на ЮЛ, стопанисващи дивеча, не е по чл. 50 от ЗЗД. Такава практика съществувала и досега, а тя е на разпределена отговорност; и при анализа на постановяване на решения по такива дела, следва да се анализира дали земеделските производители са изпълнили задълженията си по Закона за опазване на селскостопанското имущество и съответно- мерките по чл. 80 от ЗЛОД, а стопанисващите дивеча - дали са изпълнили задълженията си по чл. 78 от същия закон. Това са специални закони, които уреждат обществено-икономическите отношения и правно ги регламентират в тази област. Извършвайки анализ, първоинстанционият съд е допуснал неправилни изводи, които са довели до неправилно и незаконосъобразно решение. Главните грешки, които е 4 допуснал първоинстанционият съд, според този въззивник, е погрешният извод на съда, че земеделският производител е изпълнил задълженията си като е назначил охрана. Видно от протокола на комисията, който е направен на място, се установило, че такава охрана няма. Това е категорично описано в официален документ, който има своята правна доказателствена сила. Друг аргумент, който също установява противоречие на решението със събраните доказателства по делото е, че съобразно чл. 117, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗЛОД, жалбите и заявлението за причинени щети се подават съобразно този правилник - на първия следващ ден след установяване на щетата. Земеделският производител в случая е подал тази жалба две седмици след откриване на щетата. Този срок е преклузивен и само на това основание, при нарушение на този законов текст, следва да се счита, че цялата процедура не е спазена и той не може да претендира такова обезщетение. Отделно от това следва да се съобрази, че причинена щета под 5%, не следва да бъде предмет на разглеждане.
Въззиваемата страна - „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК 201423215 със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, представлявано от Димитър Атанасов Стефанов, чрез адвокат О. Н., оспорва въззивните жалби.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Третото лице-помагач на страната на ответника по обратния иск не изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.
79 от ЗЛОД. По повод на направеното възражение от ответника във връзка с дадената от съда правна квалификация, настоящият въззивен състав приема следното:
Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане, като съдът дава квалификацията на спорното право въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши 5 правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. И ако съдът е сторил това и е разрешил спора според действителното правно основание, т.е. според приложимата правна норма, обстоятелството коя разпоредба е посочил в доклада си по делото или в диспозитива на решението си само по себе си не би могло да обоснове недопустимост или неправилност на съдебния акт. В настоящия случай и двете страни по спора обсъждат и навеждат доводи по ЗЛОД. Съдът също е обсъждал приложимите разпоредби на ЗЛОД, поради което посочването на чл. 50 ЗЗД не би могло да обоснове само по себе си неправилност на съдебния акт по същество.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че търговското дружество „ЕЛИТ С 2“ ООД с ЕИК 201423215 със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Земеделска“ № 70, се занимава със земеделие като през процесната 2020/2021 година стопанска година е засял с царевица в два земеделски блока - № 57649-228-1 / с площ 77,38 ха и № 65557-792-4 с площ 4,9 ха. Видно от приложения по делото протокол от 17.09.2021 г. се установява, че на основание Заповед № РД-05-00165/13.08.2021 г. на Директора на РДГ - гр. Шумен във връзка с подадена жалба с вх. № РДГ 16-05632/11.08.2021 г. от „Елит С 2“ ООД, комисия в посочения в протокола поименен състав, е извършила обход на тези земеделски блокове, при което е констатирала че има видими щети, нанесени от дивеч (благороден елен). Нанесената повреда се изразявала в прехапване на кочаните и поваляне на част от стъблата. Нанесените щети били основно по периферията на културата и при окомерно замерване на засегнатата част от площта се установило, че нанесените щети на първия имот възлизат на около 38 дка на 80% унищожени от общо засятата площ, която е 77,38 ха, а на втория - около 6 дка унищожени на 100% от общо засятата площ, която е 4,9 ха.
Разпечатката съдържа 37 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58f9998f-24e5-4171-94f0-2211c8c8d1c1