Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1293 от 05.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 136/2022
Вид
Определение № 1293
Подписан
05.04.2024
В сила
03.07.2025
Състав
Геновева Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293 гр. Варна, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100100136 по описа за 2022 година

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на К. за изменение на решение № 230/06.03.2024г., постановено по гр.д. № 136/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта за разноските.

В молбата се поддържа, че определеното възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде намалено под минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер като се съобрази решението на СЕС, практиката на ВКС след неговото постановяване, действителната правна и фактическа сложност и други относими обстоятелства.

Насрещните по молбата страни – К. Г., Ж. Г. и И. Г., чрез процесуалния си представител настояват за отхвърлянето й.

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от лица с правен интерес в срока за обжалване на постановеното определение. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска, съдът е отхвърлил претенцията на К. срещу К. Г., Ж. Г. и И. Г. по чл. 153, ал. 1 З..

Присъдил е в полза на адв. П. Х. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 6 569, 88 лв.

Действително в постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

1

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл.633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа.

Размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство. В този смисъл определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о. на ВКС.

Съобразявайки, че делото се отличава с правна и фактическа сложност предвид неговия предмет, обстоятелството, че са подадени отговори на исковата молба от надлежно упълномощения адвокат на ответниците, че по делото са проведени общо шест съдебни заседание намира, че не са налице основания за намаляване размера на присъденото за оказана безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение, поради което молбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. за изменение на решение № 230/06.03.2024г., постановено по гр.д. № 136/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2