Решение № 225 от 27.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Плевен, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20244400100643 по описа за 2024 година

Иск с правно осн.чл.2б ал.1 от ЗОДОВ .

Настоящото дело е образувано след изпращането му по подсъдност на Окръжен съд Плевен.С определение на ПРС №3352 от 13.08.2024г.на основание чл.7,ал.2 от ЗОДОВ вр.чл.118 ал.2 вр.чл.104,ал.1,т.4 ГПК е прекратено производството по гр.д.№4615/2024г.по описа на РС Плевен и делото е изпратено на най-близкия родово компетентен съд –ОС Плевен.Предявен е иск от К. Г. Т. срещу Районен съд Плевен.

В исковата молба ищецът К. Г. Т. от гр.Е. твърди,че срещу него е повдигнато незабавно обвинение за извършено деяние на дата 05.09.2019г.,за което впоследствие е внесено Постановление за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК в Районен съд Елена на дата 23.06.2021г.,като е образувано АНД № 73/2021г. по описа на същия съд.

Поради отвод на първоначално разпределения докладчик по делото и поради продължително отсъствие на другия магистрат от състава, производството по делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа, като за такъв е определен Районен съд Плевен.Пред РС Плевен на дата 09.08.2024г.е образувано АНД №1462/2024г., като не е взето пред вид обстоятелството,че ищецът е в отпуск по болнични до 25.08.2024г.,че е лице с трайно намалена работоспособност, не е отчетена нередовността на призоваването му ,както и ,че на ищеца не е предоставен достъп до ел.дело, въпреки подаденото от негова страна заявление.

Посочено е,че съгласно съдебната практика правото на обвиняемия на защита обхваща всички негови процесуални права, необходими за оборване на обвинението, включително и правото му да се защитава сам,като за тази цел му се осигурят необходимите процесуални права. Това негово право се 1 простира във всеки стадий на наказателния процес.Върховният съд приема, че неспазването на принципните норми, гарантиращи правото на защита на обвиняемия,винаги съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК, защото лишава обвиняемия от организирана в пълен обем ефикасна защита срещу обвинението. C предявяването на обвинението това лице придобива качеството на обвиняем и във всяка отделна фаза на наказателния процес, във всеки отделен негов стадий, органите, изпълняващи функцията на процесуално ръководство са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретните правила.Ищецът се позовава на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г.Изложени са доводи,че са налице предпоставките за отстраняване на разпределения на основание чл.9 ал.2 ЗСВ наблюдаващ прокурор.Твърди се,че по делото са проведени повече от 20 открити заседания.Не е уважено нито едно от направените от ищеца доказателствени искания.Твърди се,че не е спазена гаранцията по чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса.Посочено е,че в хода на воденото срещу ищеца наказателно преследване ,същият е инвалидизиран с ЕР на ТЕЛК, като му е определена тр. намалена работоспособност от 95%.

Ищецът твърди,че е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, които са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение,че са строго индивидуални и мерките, които е предприел, за да се справи с негативните емоции, които това противоправно поведение е предизвикало в него.Изложени са доводи,че за вмененото на ищеца деяние, описано в постановление за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.

78А от НК е настъпила абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК,че въпреки подадените от негова страна възражения адм. наказателното преследване не е прекратено по давност.В тази насока са изложени подробни съображения.

В исковата молба е цитирана съдебна практика на ЕСПЧ,както и решения на ВКС.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 26 000лв.,частичен иск от иск с цена 33 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на АНД №1462/2024г.на Районен съд Плевен в разумен срок, съгласно чл.6§1 от КЗПЧОС,ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба.

С разпореждане на ПОС №667/13.09.2024г.исковата молба е оставена без движение,като на ищеца е указано да направи по-подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът,като се конкретизира в какво се изразява според ищеца разглеждането на АНД №1462/2024г.по описа на ПРС в неразумен срок.

На 24.10.2024г.от ищеца е депозирана молба,в която отново е посочена 2 практика на ЕСПЧ,както решения на ВКС.Със същата има искане да бъдат разпитани още двама свидетели,освен първоначално посочените в ИМ.

За съдебното заседание на 13.05.2025г.,на което бе даден ход по същество ищецът К. Т. не се яви,като от същия е депозирана молба по ел. поща,че поддържа предявената искова претенция по основание и размер и държи на направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Районен съд Плевен ,чрез адм.ръководител ,председател на РС В.

Н.,в който е взето становище,че предявения от ищеца К. Т. иск за неимуществени вреди,с правно основание чл. 26 от ЗОДОВ, е изцяло неоснователен,тъй като не е налице нито един от елементите на фактическия състав на цитираната норма,която да доведе до ангажиране отговорността на Районен съд Плевен, като ответник по настоящия спор.Ответникът счита,че не е налице твърдяното от ищеца забавяне, респ. нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, при разглеждането на АНД №1462/2024г. на ПлРС. АНД №1462/2024г. на ПлРС е образувано в Районен съд Плевен на 09.08.2024г./петък/, въз основа на внесено Постановление по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност, чрез налагане на адм. наказание на привлечения в качеството на обвиняем К. Г. Т., по ДП №118/2019г по описа на РУ Елена и пр.пр.№ТОЕ- 00493/2019 г. по описа РП Велико Търново за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Постановлението е регистрирано в Районен съд Плевен,с вх.рег. №22103/09.08.2024 г. и с протокол за случайно разпределение от същата дата, делото е разпределено на съдия-докладчика Ч.П.. В следващия работен ден, след разпределението на делото, с разпореждане №1977/12.08.2024 г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.08.2024 г. от 11,20 часа, като е разпоредено призоваване на страните - РП В.Търново, подсъдимият К. Т. и неговият защитник - адв.С. Х. от АК-Т.. В проведеното о.с.з. на 15.08.2024 г. ход на делото не е даден,с оглед изразеното от подсъдимия Т. искане да присъства лично и със своя защитник и разглеждането на делото е отложено за 27.08.2024 г. С протоколно определение от 27.08.2024 г., съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП В. Търново. Против прекратителното определение е депозирана въззивна частна жалба от страна на подсъдимия, по която е образувано ВНЧД №703/2024 г. по описа на ПлОС, производството по което е прекратено, поради оттегляне на жалбата.Изложени са доводи,че АНД №1462/2024 г. на ПлРС е образувано след изпращане на производството по делото, по реда на чл.43, ал.З от НПК, след отводи на целият съдебен състав на Районен съд Габрово, Районен съд Велико Търново и Районен съд Ловеч, въз основа на определение №394/05.08.2024 г. по к.ч.н.д.

№703/2024 г. на ВКС. Всички отводи са мотивирани с наличието на образувани граждански дела, от страна на подсъдимия К. Т., като ищец за вреди по ЗОДОВ, против съответния съд като ответник. В настоящият случай АНД № 1462/2024 г. е образувано на 09.08.2024 г., а производството по настоящото дело за вреди по ЗОДОВ, за което се твърдят вреди от бавно 3 правосъдие - на 13.08.2024 г.Според ответника е налице очевидно нарушение на принципа на добросъвестност, регламентиран в чл.3, изр. първо от ГПК,съобразно която норма участващите в съдебните производства лица и техните представители,под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.Направено е възражение,че в ИМ и в уточняващата ИМ не са изложени конкретни фактически твърдения за настъпване на твърдените вреди, а са инкорпорирани извадки от съдебни решения и твърдения, свързани с хода на производството по образуваното АНД, които са предмет евентуално на въззивна проверка.Самото АНД №1462/2024 г. на ПлРС, образувано по реда на чл. 78а от НК е от категорията на дела, които се разглеждат по време на съдебната ваканция, същото е насрочено за разглеждане в о.с.з. незабавно от съдията - докладчик. Дадено е и разрешение за ел. достъп до делото, въз основа на депозираното на 12.08.2024 г. от подсъдимия заявление - на 13.08.2024г.

В отговора е посочено,че за да бъде уважен искът с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, по делото следва да бъдат установени следните предпоставки, в кумулативна даденост: наличие на съдебен спор, при който е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между вредите и решаването на спора извън разумния срок. Критериите, при които съдът следва да направи преценка дали е допуснато нарушение на чл.6, § 1 от Конвенцията са посочени неизчерпателно в чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ.Според посочената разпоредба при разглеждането на иска следва да бъдат взети предвид общата продължителност и предметът на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В производството по предявения иск следва да бъде установена продължителността на релевантния период и след това да се извърши преценка дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си относно разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. При преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат отчетени усилията им за ускоряване на производството. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране.

Твърди се,че ответникът в настоящото производство - Районен съд Плевен, 4 не е нарушил правата на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок и/или от справедлив съд. Образуването на настоящото гражданско дело има за цел отвод на съда по АНД №1462/2024 г.на ПлРС /каквато е практиката на ищеца в PC Габрово, PC В,Търново и PC Ловеч/, с цел осуетяване на реализиране на административно-наказателната отговорност на ищеца по образуваното против него досъдебно производство.В заключение ответникът моли Окръжния съд да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди по чл.2б от ЗОДОВ като неоснователен.

В съдебното заседание на 13.05.2025г.ответникът Районен съд Плевен, представляван от зам.председателя на ПРС- Р. М.,надлежно упълномощена от адм.ръководител на ПРС, моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен по изложените в отговора на исковата молба съображения.Евентуално ,в случай,че съдът прецени,че са налице предпоставките на чл.238 ал.2 ГПК моли съда да постанови неприсъствено решение.