Разпореждане № 9138 от 21.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9138 гр. София, 21.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.И.И като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №

20221110158916 по описа за 2022 година

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците „С.М.“ ЕООД и А. Т. К. да заплатят солидарно на заявител „У.Б“ АД сумата 3 450,07 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 30/27.06.2018 г., сумата 46,27 лева, представляваща договорна лихва за периода 16.03.2022 г. - 22.06.2022 г. и сумата 97,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода 22.06.2022 г. - 27.10.2022 г.

Подадено е възражение от длъжника А. Т. К. на 18.01.2023 г. По делото е представено копие единствено на поканата за доброволно изпълнение (само първата страница) до „С.М.“ ЕООД, не и срещу подалия възражението длъжник А. Т. К., поради което съдът не може да направи преценка дали е спазен едномесечният срок за подаване на възражение.

С Искане за спиране на изпълнението от 19.01.2023 г. длъжникът А. Т. К. е поискал спиране по реда на чл. 420 ГПК на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Искането се обосновава с твърдения за недължимост на претендираните вземания поради обстоятелството, че Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 30/27.06.2018 г. не съдържал неин подпис (бил подаден Сигнал до СРП), основавали се на неравноправни клаузи, неправилно бил изчислен размерът на вземанията, същите били недължими поради изтекла давност, а и не подлежали на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на основанията по чл. 417, т. 1-8 ГПК, не спира принудителното изпълнение, освен когато молителят представи обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или когато искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства.Тъй като не са представени доказателства кога Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника А. Т. К., съдът не може да извърши преценка дали надлежно е упражнено предоставената по чл. 420 ГПК процесуална възможност за спиране на изпълнението, което следва да се направи в срока за възражение.

1

Подадена е и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение от 18.01.2023 г. Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение, като частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Както бе посочено съдът не разполага с доказателства и дали частната жалба е подаде в законоустановения срок, поради което на длъжника А. Т. К. следва да бъдат дадени указания.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на длъжника А. Т. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателствата за датата, на която е връчена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

УКАЗВА на длъжника, че ако не изпълни указанията, съдът ще приеме на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че възражението, частната жалба и искането за спиране не са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. чл. 419, ал. 1 ГПК, респ. чл. 420, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2