Решение № 35 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Тони Гетов

ДИАНА Д. В.А при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 14.12.2022г., постановена по НОХД № 1078/2021 г., СРС, НО, 105-ти състав, е признал подсъдимия Х. Т. Т. и подс. С. В. А. за виновни в това, че на 19.05.2018г. в землището на с. Скобелево, общ. Павел баня, като извършител в съучастие помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, укрили чужда движима вещ – багер – товарач „Джей си би“ с рег. номер с ******** и номер на рама JCB3CX4TP70982726 /собственост на „В и Б транс“ ЕООД с управител Е.В. С.ов/ на стойност 58 330.00лв. (петдесет и осем хиляди триста и тридесет лева), за която предполагали, че е придобита от другиго чрез престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като подс. Т. бил признат за виновен по основния състав на чл.215, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият А., доколкото деянието представлява опасен рецидив, тъй като А. е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК, а именно: с Присъда № 716/2014г. на РС Перник в законна сила от 21.08.2015г. на основание чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, с която му е наложено наказание 12 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.215, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Контролираният съд е определил на подсъдимите наказания, както следва: на подс. Т. – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 5 години. На основание чл.67, ал.3 от НК на подс. Т. е определена и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 вр. чл.42б, ал.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, която да изпълнява 2 пъти седмично за срок от 1 година от определеният петгодишен изпитателен срок.; на подс. А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, и наказание „глоба“ в размер на 5000.00 лв.

1

Въззивното производство по ВНОХД № 4156/2025г. по описа на СГС е образувано по жалба на адв. В. – служебен защитник на подс. А. и по жалба на подс. Т.. В жалбата на защитника на подс. А. се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован, незаконосъобразен, както и че наложеното наказание е явно несправедливо, поради което подзащитният му А. следва да бъде признат за невиновен. В своята жалба подсъдимият Т. застъпва тезата, че атакуваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, с оглед на което подс. Т. следва да бъде оправдан.

С определение от 26.06.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода по същество защитата на подс. А. в лицето на адв. В. излага твърдения за липса на безспорна доказаност на повдигнатото обвинение, като акцентира на част от депозираните свидетелските показания. Моли съдът да отмени наложеното наказание като недоказано и несправедливо и да оправдае подс. А. по повдиганото му обвинение. Моли присъдата на първостепенния съд да бъде отменена.

Служебният защитник на подс. Т. – адв. К. – пледира за уважаване на подадената от Т. жалба, като първоинстанционната присъда бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Моли въззивният съд да оправдае изцяло подс. Т. поради липса на категорични доказателства досежно вината му.

Представителят на СГП счита постановената присъда за правилна и законосъобразна, а изложените в жалбите доводи – за неоснователни. Предлага съдът да потвърди атакуваната присъда.

В правото си на последна дума подс. А. моли съдът да бъде оправдан.

В правото си на последна дума подс. Т. моли съдът да отчете факта, че той по безспорен начин е доказал кой багер е закарал, като го е закарал на неговия собственик – разпитан по делото. Моли съдът да го оправдае.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбите, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

Възприетата от СРС фактическа обстановка е изградена въз основа ана събраните в наказателното производство доказателства, а именно: устни доказателствени средства: свидетелските показания на Е. С.ов, вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК (л.

24-26 от ДП), свидетелските показания Д. Б., вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК показания (л. 51 от ДП), свидетелските показания на М. С., вкл. на основание чл. 281, ал. 4от НПК (л. 35 от ДП), свидетелските показания на С. С., вкл. прочетените показания на л. 40-42 от ДП, свидетелските показания на Д. Д., вкл. прочетените на основание чл. 281, ал.

4 от НПК (л. 57 от ДП), свидетелските показания на Б. М., свидетелските показания на С.

2

В., вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК (л. 50 от ДП), на Д . М., вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 5 от НПК (л. 31-32 от ДП), на И. Р., вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК (л. 33 от ДП), на Н. П., на М. Г., вкл. прочетените на основание чл. 281, ал. 5 от НПК (л. 53 от ДП), на М. А., вкл. прочетените на основание чл.

281, ал. 4от НПК (л. 27 от ДП), обясненията на подс. Т.; Писмени доказателства: справка за съдимост на подсъдимия Т., справка за съдимост на подсъдимия А., формуляр за досие на подсъдимия А., формуляр за досие на подсъдимия Т., писмо с вх. № 21035128/14.06.2021г., писмо с вх. № 21036221/18.06.2021г., писмо с вх. №21044124/23.08.2021г.; свидетелство за регистрация — I част, писмо с вх. № 21005520/14.03.2022г. с приложение (копие от регистър за пропускателен режим), писмо от АПИ, протокол за доброволно предаване, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника - I част, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника - I част, автомобилни застраховка „Каско +“, комбинирана застрахователна полица № 440117213104978; Писмени доказателствени средства: 2 броя протоколи за разпознаване на лица - 2 броя, фотоалбум за разпознаване на лице по снимка 2 броя; Способи за доказване: заключение от изготвена видео-техническа експертиза; заключение от изготвена съдебно-оценителна експертиза.

Всички доказателствени източници са били подложени на внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма.

Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, така както той е бил очертан с обвинителния акт, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл.

14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

Следва да бъде подчертано във връзка с релевираните аргументи за липса на преки доказателства, които да установяват по несъмнен начин престъпната съпричастност на подсъдимите към престъплението, за което са обвинени, че съдебната практика неизменно приема, че осъдителната присъда може да бъде основана и само на косвени доказателства, стига те наред и във взаимодействие с преки доказателства, макар и от производни доказателствени източници, да изграждат такава система от факти, които са свързани неразривно както помежду си, така и с главния факт на процеса, така че да водят до единствен възможен извод. В конкретния казус е налице подобен комплекс от преки и косвени, първични и производни доказателства, които обсъдени в тяхната взаимовръзка налагат като единствено възможен изводът, че подсъдимите Т. и А. с цел да набавят имотна облага за себе си са укрили чужда движима вещ - инкриминирания багер, за който са предполагали, че е придобит от другиго чрез престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

Ключови за обвинителната теза са показанията на свидетеля С., които правилно са били кредитирани от районния съд и поставени в основата на формираните фактически и правни изводи. От заявеното от свидетеля се установява както предмета на престъпното посегателство, така и участието на двамата подсъдими в него. В съдържателен план показанията на С. изцяло кореспондират със заключенията на изготвените видео – технически експертизи, както и с изготвения протокол за разпознаване досежно наемането на С. и управлявания от него товарен автомобил от двамата подсъдими да превози инкриминирания багер до землището на с. Скобелево, общ. Павел баня. Информацията, изнесена от св. С. относно задавания от подс. Т. маршрут се потвърждава и от приложената по делото справка от АПИ. Видно от същата управляваният от С. камион Ивеко с peг.

№********, с прикачено ремарке марка „Кроне“, с peг. № ******** (натоварен с процесния отнет багер) на инкриминирания ден се е движел непосредствено след управлявания от подс. Т. лек автомобил, марка БМВ per. № ******** (в който е пътувал и подс. А.), като двете превозни средства са имали абсолютно идентична посока и курс на движение – от София през АМ Тракия до землището на с. Скобелево (общ. Павел баня). Макар и 3 производни, доколкото пресъздават възприятията на св. С., показанията на св. С. правилно са били ценени от СРС като достоверно и добросъвестни депозирани, кореспондиращи с останалата доказателствена маса по делото.

Заявеното от св. С. относно влизане с управлявания от него тир Ивеко в производствена база в село Герман намира потвърждение в показанията на св. М.

(пълномощник на дружествотото ‚Аква фън“ ЕООД – собственик на имота). Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни касателно факта, че инкриминираният багер не е бил натоварен на територията на производствената база в с. Герман, макар и първоначалната идея на подсъдимите да е била именно такава. Съдът кредитира заявеното от св. С. относно последващата промяна на локацията на товарене на багера, а именно – в стопански двор, находящ се в с. Лозен.

Изготвеният протокол за разпознаване правилно е бил кредитиран от контролирания съд като годно писмено доказателствено средство, тъй като процесуално следственото действие е извършено съгласно правилата на НПК. Заявената липса на спомен у разпитаните по делото поемни лица Б. и В. да са ходили в 6 РУ – СДВР и да са участвали в разпознаване се преодолява посредством приложената справка от 06 РУ СДВР, видно от която в деня на проведеното разпознаване двамата свидетели са записани като посетители на районното управление, а подписите им са депозирани върху изготвения протокол за разпознаване и приложения фотоалбум към него.

Въззивният съд на свой ред също дава вяра на показанията на свидетелите М., Р., Г. и А. - служители на охранителната фирма, натоварена да охранява строителния обект, от територията на който е изчезнал инкриминирания багер. От съдържанието на изнесената от тях информация се установява освен датата на установяване липсата на процесния багер (сутринта на 19.05.2018г.), така и начина на работа, времетраенето на дежурствата, както и разпределението по постове на охранителите по време не дневните и нощните дежурства.