Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260502 от 05.07.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5844/2020
Вид
Решение № 260502
Подписан
05.07.2021
В сила
27.07.2021
Състав
ТИХОМИРА ГЕОРГИЕВА КАЗАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260502 гр. Русе, 05.07.2021 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Тихомира Казасова при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5844 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Н.М.– юрисконсулт на „Б. П. П. Ф.

С.А.Париж“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България заявява, че на 07.12.2015г. представляваното от нея дружество сключило с Д.Н.А. договор за потребителски кредит №PLUS – 12054813, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 6000 лева, възстановим в срок от 60 месеца на равни месечни вноски, всяка в размер на 257.41 лева.

Кредитополучателят приел да заплати „такса ангажимент“, удържана от общия размер на кредита. Страните постигнали съгласие относно ГПР и лихвеният процент по кредита. Сумата, предмет на договора, била преведена по лична банкова сметка ***.

Д.А. преустановила плащането на вноските по кредита на 20.10.2016г., като до този момент погасила 9 месечни вноски.

Съобразно чл.5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането без да е необходимо изпращане съобщение до кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост. Молителят твърди, че ответникът изпаднал в забава и предвид визираната договорна разпоредба, считано от 20.11.2016г. настъпила предсрочна изискуемост, за която кредитополучателят бил уведомен.

В качеството си на кредитор, Б. П. П. Ф.

С.А.Париж“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №3066/2020г. срещу Д.Н.А. за сумите: 5959.18 лева – главница по договор за кредит PLUS - 12054813 от 07.12.2015г, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020г. до окончателното й изплащане; 5687.74 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2016г.

– 20.12.2020г.; 605.90 лева – мораторна лихва за периода 14.03.2019г. – 13.03.2020г.;

18.21 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2020г. – 24.07.2020г.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.Н.А., ЕГН ********** дължи на „Б. П. П. Ф. С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д.Д.сумите: 5959.18 лева – главница по договор за кредит PLUS - 12054813 от 07.12.2015г, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020г. до окончателното й изплащане; 5687.74 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2016г.

– 20.12.2020г.; 605.90 лева – мораторна лихва за периода 14.03.2019г. – 13.03.2020г.;

18.21 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2020г. – 24.07.2020г.

В условията на евентуалност претендира ответникът да бъде осъден да заплати визираните суми, ведно с направените по делото разноски.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.И.К. - особен представител на ответника Д.Н.А. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, сключен в противоречие с разпоредбите на ЗПК. В тази насока излага правни доводи.

Оспорва претенциите по основание и размер, като поддържа, че подписът върху приложените към исковата молба документи не е изпълнен от ответника.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 07.12.2015г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Д.Н.А. е сключен договор за кредит №PLUS – 12054813, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 6000 лева. Кредитополучателят се задължил да възстанови заетата сума, съгласно погасителен план, в срок от 60 месеца на равни месечни вноски, всяка в размер на 257.41 лева. Ответникът приел да заплати „такса ангажимент“, удържана от общия размер на кредита. Страните постигнали съгласие относно ГПР – 46.84% и лихвеният процент по кредита – 37.05%.

Сумата, предмет на договора е преведена по банкова сметка ***, обстоятелство, визирано в раздел „Удостоверявания“ на контракта.

Съобразно чл.5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски за събирането му без да е необходимо изпращане съобщение до кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост.

На 11.05.2017г. е изготвена „последна покана“ до Д.А., с която кредиторът я уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост и размера на дълга към 20.10.2016г.

Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че „Б. П. П. Ф. С.А.Париж“ е универсален правоприемник на „Б.

П. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* и упражнява дейност в Република България, чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България.

Въз основа на заявление, депозирано от „Б. П. П.

Файненс С.А.Париж“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България“, в РРС е образувано ЧГД №3066/2020г. и издадена заповед №260001/17.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Д.Н.А., ЕГН ********** за сумите: 5959.18 лева – главница по договор за кредит PLUS - 12054813 от 07.12.2015г, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020г. до окончателното й изплащане; 5687.74 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2016г.

– 20.12.2020г.; 605.90 лева – мораторна лихва за периода 14.03.2019г. – 13.03.2020г.;

18.21 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2020г. – 24.07.2020г.; 317.29 лева – разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно. След извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е посочило в табличен вид движението по кредита. Констатирано е, че заемната сума е преведена по лична разплащателна сметка на кредитополучателя, след като от същата е приспадната договорената такса – 210 лева. Съобразно разпоредбите на контракта е изчислено задължението на ответника в два варианта: към 24.07.2020г.:

- 5959.18 лева – главница;

- 5687.74 лева – договорна лихва за периода 20.10.2016г. – 20.12.2020г.;

- 605.90 лева – мораторна лихва за периода 14.03.2019г. – 13.03.2020г.;

- 18.21 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2020г. – 24.07.2020г. и към 08.06.2021г.:

- 5959.18 лева – главница;

- 5687.74 лева – договорна лихва за периода 20.10.2016г. – 20.12.2020г.;

- 605.90 лева – мораторна лихва за периода 14.03.2019г. – 13.03.2020г.;

- 18.21 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2020г. – 24.07.2020г.;

- 528.05 лева – законна лихва за периода 24.07.2020г. – 08.06.2021г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 5959.18 лева – главница по договор за кредит PLUS - 12054813 от 07.12.2015г, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020г. до окончателното й изплащане; 5687.74 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2016г.

– 20.12.2020г.; 605.90 лева – мораторна лихва за периода 14.03.2019г. – 13.03.2020г.;

18.21 лева – мораторна лихва за периода 14.07.2020г. – 24.07.2020г., предмет на заповед №260001/17.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №3066/2020г. по описа на РРС.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за посочените суми.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №3066/2020г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„Б. П. П. Ф. С.А.Париж“ основава претенцията си на договор №PLUS – 12054813 от 07.12.2015г. по силата на който предоставило в заем на Д.Н.А. 6000 лева със срок на погасяване 60 месеца.

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.