Определение № 3091 от 07.10.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3091 гр. Перник, 07.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720101423 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 299, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 211 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 12805/05.06.2025 г. от Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. срещу Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И., с която са предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици по силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на наследодателя им – Асен Йорданов Андреев и сключен от последния договор за покупко-продажба от 21.02.1958 г., на 300 кв. м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *****.*.***. по КККР на с.

******, общ. Перник, находящи се в североизточната му част, отредени с ПРЗ на с. ******, одобрен със заповед № ІІІ-234/09.04.1976 г. за имот с пл. № **** и да осъди ответниците да им предадат владението върху тази част от имота, както и да премахнат изградените в нея едноетажна сграда със ЗП 22.37 кв. м. и свързаната със същата покрита веранда, с площ от 11.70 кв. м.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск, уточнен с молба вх. № 22631/16.09.2026 г. от ответниците Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. срещу Л. П. А., Е. А. А. и Р. А.

А., с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на наследодателката им – Н.П., сключен от последната договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***/**** г. и давностно владение на имот с пл. № **** ПРЗ на с. ******, одобрен със заповед № ІІІ-234/09.04.1976 г. с площ от 300 кв. м., заснети, като част от поземлен имот с идентификатор *****.*.***. по КККР на с.

******, общ. Перник, находящи се в североизточната му част.

Преди отстраняване на нередовностите на насрещната искова молба и преди връчване на насрещния иск на ответниците по него – ищци по делото, последните са депозирали молба с 1 вх. № 19833/21.08.2025 г., ведно с подробни изложения на вече водени съдебни производства и писмени доказателства. Изложили са, че спорът, предмет на насрещния иск е решен с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС, поради което същият е процесуално недопустим. Поискали са производството по насрещния иск да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид изложените в молбата обстоятелства и обсъди представеното Решение № 771/10.07.2023 г. по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС, Решение № 147/12.03.2025 г. по гр. д. № 3503/2024 г. по описа на ВКС и материалите по гр. д. 5544/2022 г. на ПРС, съдържащи се в електронната папка на същото в ЕИСС, служебно известни на съда, намери следното:

Гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС е образувано по искова молба на Н.П. П. срещу Л.

П. А., Е. А. А. и Р. А. А., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ищцата е собственик по силата на сключен от нея договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***/**** г. и давностно владение на недвижим имот, представляващ имот с планоснимачен № **** по ПРЗ на с. ******, одобрен със заповед № ІІІ-234/09.04.1976 г. с площ от 338 кв. м., погрешно заснет в КККР на с. ******, одобрени със заповед № РД – 18-1182/31.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор *****.*.***. по КККР на с. ******, общ. Перник.

С Решение № 771/10.07.2023 г. по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС, влязло в сила на 12.03.2025 г. искът е отхвърлен, като неоснователен.

С Решение № 147/12.03.2025 г. по гр. д. № 3503/2024 г. по описа на ВКС, влязло в сила на 25.03.2025 г. е оставена без уважение молбата, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК от Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И., като наследници на Н.П. П., починала на 20.03.2024 г., за отмяна на влязло в сила Решение № 771/10.07.2023 г. по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС.

Предявеният пред настоящият състав насрещен иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А., че Я. Г.

П., Д. Я. П. и Т. Н. И. са собственици по силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на наследодателката им – Н.П., сключен от нея договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № ***/**** г. и давностно владение, на имот с пл.

№ **** по ПРЗ на с. ******, одобрен със заповед № ІІІ-234/09.04.1976 г. с площ от 300 кв. м., заснети, като част от поземлен имот с идентификатор *****.*.***. по КККР на с. ******, общ. Перник, находящи се в североизточната му част.

Съдът намира, че така предявеният насрещен иск е процесуално недопустим на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната правна норма спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

Формирането на сила на пресъдено нещо относно конкретен правен спор, представлява абсолютна процесуална пречка за повторно пререшаване на този спор по съдебен ред.

2

Идентичност на правните спорове е налице, когато съвпадат страните, фактическите основания, от които те черпят правата си и субективното право, за което се търси защита.

По силата на чл. 298, ал. 2 от ГПК влязлото в сила решение има сила и за наследниците на страните.

Ищците по насрещния иск са наследници на Н.П. П., която е ищца по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС. Ответници по последното, са ответниците по настоящия насрещен иск.

Затова е налице съвпадение на страните в двете производства.

Спорен е въпросът идентични ли са фактическите основания, от които ищците по двете дела черпят правата си и субективното право, за което те търсят защита.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС, респективно постановеното по това дело решение и от обстоятелствената част на исковата молба, с която е предявен насрещния иск е, че фактическите основания, на които ищците основават правата си са идентични – договор за покупко-продажба, с купувач Н.П.

П., обективиран в нотариален акт № ***/**** г. и давностно владение, започнало със сключване на прехвърлителната сделка. Ищците по насрещния иск не са посочили факти, които да са настъпили след приключване на съдебното дирене по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС и които да считат за правопораждащи за претендираното от тях субективно право.

Идентична е и търсената от ищците съдебна защита – признаване по отношение на насрещната страна, че те са собственици на недвижим имот, представляващ имот, с пл. № **** по ПРЗ на с. ******, одобрен със заповед № ІІІ-234/09.04.1976 г. с площ от 300 кв. м., погрешно заснет в КККР на с. ******, одобрени със заповед № РД – 18-1182/31.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор *****.*.***. по КККР на с. ******, общ. Перник.

Изводът на настоящия състав за пълно съвпадение на страните, основанието и заявената защита по настоящия насрещен иск и по иска, разгледан по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на ПРС не се разколебава от обстоятелството, че по приключилото с влязло в сила решение производство, съдът е разгледал иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, а сега предявеният насрещен иск е квалифициран като такъв по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По съществото си и двата иска са за установяване на правото на собственост на ищците по отношение на ответниците на конкретно индивидуализиран недвижим имот и на изрично посочено основание.

В разясненията към т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК е прието, че в производството по иск за собственост на реална част от поземлен имот, който е заснет като част от друг съседен имот или на цял имот, който е заснет като част от друг имот, съдът изследва наличието на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта. Посочено е, че ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните 3 носители. За отразените данни за имотите в кадастралната карта в чл. 2, ал. 5 ЗКИР е въведена оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.

В мотивите към Тълкувателното решение също е разяснено, че непълнотите или грешките в кадастралната карта са легално определени с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР и представляват несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Когато тези несъответствия са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за материално право се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Направен е извод, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е установителен иск за собственост.

Посочено е, че с оглед изискванията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР и чл. 51 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост и да бъдат поддържани в актуално състояние, то в производството по иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право в КККР по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и фактите настъпили след одобряване на кадастралната, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Изложено е, че при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт се установява правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – се посочва и в какво се състои същата.

В мотивите към т. 5 от Тълкувателното решение е прието, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост.

От изложеното следва, че предметът на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване наличието на непълноти и грешки в КККР, обусловени от спор за собственост върху реална част от недвижим имот или върху целия недвижим имот, който погрешно е заснет като част от друг имот е идентичен с предмета на установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, правният интерес от воденето, на който се обосновава от твърдението за непълноти или грешки в ККИР, представляващи заснемане на реална част от недвижим имот или на цял недвижим имот, като част от друг недвижим имот.

4

Във връзка с изложеното, се налага изводът, че предметът на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, разгледан по гр. д. № 5544/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, приключило с Решение № 771/10.07.2023 г., влязло в сила на 12.03.2025 г. е идентичен с предмета на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен като насрещен иск в настоящото производство.