Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1470 от 01.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12042/2024
Вид
Решение № 1470
Подписан
01.04.2025
В сила
12.03.2025
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330112042 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД от М. Ж. Д. срещу „Свежест М“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4650 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.03.2023 г. – 17.06.2024 г. върху главница в размер на 28 160 лева, присъдена с Решение № 143/30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 744/2023 г. на Окръжен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен предварителен договор, по силата на който ответникът следвало да прехвърли на ищеца самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. ***. С Решение № 143/30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 744/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 28 160 лева, представляваща заплатена цена на отпаднало основание. Производството по делото било образувано въз основа на искова молба от 17.03.2023 г., като сумата била заплатена от ответника на **** г. С оглед изложеното се претендира обезщетение за забава върху главницата за посочения период. Поради изложеното предявява посочените искови претенции. Претендира разноски.

1

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на ***г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – седем броя двустранно подписани фактури, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

2

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени съобразно представения списък на разноските, находящ се на л.** от делото в размер на 2197,40 лева. Същите включват както разноски в настоящото производство, така и тези в производството по обезпечаване, които се дължат в настоящото производство съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД „СВЕЖЕСТ М" ЕООД с ЕИК 206619723 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. Д., с ЕГН ********** , сумата в размер на 4650 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.03.2023 г. – 17.06.2024 г. върху главница в размер на 28 160 лева, присъдена с Решение № 143/30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 744/2023 г. на Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „СВЕЖЕСТ М" ЕООД с ЕИК 206619723 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. Д., с ЕГН ********** сумата в размер на 2197,40 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3