Решение № 114 от 28.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000502621 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 46 от 20.05.2024г., постановено по т.дело № 103/2023г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-ВРАЦА, е осъдено дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, да заплати на З. А. И. сумата от 20 000 лв., на осн. чл. 51, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 432, ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи ексцес и претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати на З. А.

И. сумата от 7 028,00 лв., на осн. чл. 51, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 432, ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи ексцес и претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца З. А. И., с която се обжалва решение № 46 от 20.05.2024г., постановено по т.дело № 103/2023г. по описа 1 на ОКРЪЖЕН СЪД-ВРАЦА в неговата отхвърлителна му част до пълния претендиран размер от 40 000лв. . Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е спазен принципа в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че претендираните от жалбоподателя вреди са ексцес, който е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и определеното обезщетение е в занижен размер.

С оглед изложеното, жалбоподателят моли, настоящият съдебен състав да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022г. до окончателното изплащане като основателен и доказан.

Въззиваемата страна по въззивната жалба, подадена от З. И., ЗК „ЛЕВ ИНС” АД представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение от № 46 от 20.05.2024г., постановено по т.дело № 103/2023г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-ВРАЦА в осъдителната му част по предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, допълнително възникнали вследствие на претърпяно ПТП на 26.12.2019г. Изложени са съображения, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон, в обжалваната му част.

Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е настъпило влошаване на здравето на ищеца, което се изразява в нови страдания, които не са могли да бъдат предвидени и съобразени при разглеждане на спора за първоначалното увреждане.

Твърди се, че с присъденото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 60 000лв. главница ведно със следващите се законови лихви по т.д.№ 77/2020г. по описа на ОС-Враца, както и по в.гр.д.№ 2388/2021г. по описа на САС, 2-ри с-в, в пълен обем за репарирани претърпените от ищеца болки и страдания.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с 2 който да отмени съдебно решение № 46 от 20.05.2024г., постановено по т.дело № 103/2023г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-ВРАЦА в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск за обещетяване на допълнително претърпени неимуществени вреди.

Въззиваемата страна по жалбата З. А. И. не представя писмен отговор по подадената въззивна жалба от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната му част по иска, предявен от З. А. И. за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на допълнително влошаване на здравословното му състояние, поради претърпяното на 26.12.2019г. ПТП.

В тази част решението е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, от правна и фактическа страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл. 51 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода след

17.06.2021г., настъпили от продължаващо лечение на травмите, получени от процесното ПТП, както и поради влошаване на здравословното му състояние и извършено оперативно лечение.

Ищецът твърди, че на 26.12.2019г. е претърпял ПТП като пътник в лек автомобил, при което е получил многофрагментна фрактура на десния ацетабулум, фрактура на дясна тазобедрена става в областта на хирургичната шийка и разкъсно-контузна рана на ляв горен крайник. За претърпените от ПТП болки и страдания ищецът е бил обезщетен със сумата от 60 000лв., ведно със следващата се законова лихва,присъдена с решение по гр.д.№ 77/2020г. по описа на Окръжен съд-Враца, както и с решение по в.гр.д. № 2388/2021г. по описа на Апелативен съд-София. Ищецът твърди, че след постановяване на решението на ОС-Враца, 17.06.2021г. е претърпял нови болки и страдания във връзка с наложили се две оперативни интервенции – първата с цел ексцизия и дексрукция на лезии на гръбначния мозък и менингите му, а втората за подмяна на първоначално сложената тазобедрена става. Твърди, че търпените във връзка с тази операции болки и страдания съставляват ексцес, невзет предвид при постановяване на решенията на ОСВраца и САС, поради което претендира сумата от 40 000 лв. за обезщетяване на претърпените нови болки и страдания. Претендира и сумата от 7 028,00 лв. за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в 3 извършени разходи за ново ендопротезиране.

Ответникът оспорва иска, твърди, че не е настъпил ексцес, подлежащ на обезщетяване.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на 26.12.2019г. ищецът е претърпял ПТП в с. Малорад, обл. Враца като пътник в лек автомобил марка „Ауди ТТ“ с ДК № ********, управляван от Г. М. Р..

Безспорно е още по делото, а това се установява и от представената и неоспорена застрахователна полица, че към датата на процесното ПТП ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача за лек автомобил „Ауди ТТ“ с ДК № ********.

Безспорно е по делото, а това се установява и от представените Решение № 260079/17.06.2021г., постановено по т.д.№ 77/2020г. по описа на ОС-Враца и Решение № 815/05.06.2022г., постановено по в.гр.д.№ 2388/2021г. по описа на САС, 2-ри с-в, че ищецът е обезщетен със сумата от 60 000 лв. главница ведно със следващите се законови лихви, считано от 17.05.2020г. за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания.

Видно от приетата по делото СМЕ ищецът е претърпял на 31.12.2021г. операция – ендоскопска трансфораминална монополярна нуклеотомия, адхезиолиза и дебридман на срастванията, ангажиращи коренчето, доралния сак и задния надлъжен лигамент по медиална линия, като са премахнати срастванията от аксилата на корена.

Видно от представената епикриза и др. медицинска документация, неоспорена от насрещната страна, на 20.01.2022г., ищецът е претърпял още една операция – ревизия и смяна на тазобедрена става. Приложено е оперативно и медикаментозно лечение, като същото е било адекватно и продължителността му е била съобразена с поставените диагнози. Според становището на вещото лице, дадено в проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, налице са остатъчни явления вследствие на получените при процесното ПТП травми, изразяващи се в нарушение на походката-накуцване, както и болка при претоварване и при промяна на времето. Дадена е неблагоприятна прогноза за развитие на здравословното му състояние по отношение на функцията на долен десен крайник. СМЕ е лаконична и е изготвена само по документи, без извършен 4 преглед на пострадалото лице.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

З.

А.

И. е

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн.чл.51 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да бъдат изпълнени няколко законови предпоставки, визирани в разп. н чл.51 ал.1 от ЗЗД и чл.432 ал.1 от КЗ: 1.Да е настъпило събитие, представляващо застрахователен риск по застраховка “гражданска отговорност”; 2.От застрахователното събитие да са претърпени вторично проявили се неимуществени вреди (ексцес), достатъчно определими, които да са в причинно-следствена връзка, съгл. критериите на чл.45 от ЗЗД, както с настъпилото ПТП, така и с първоначално претърпените вреди от същото.

Наличието на първата предпоставка, съдът приема за доказано, предвид изложеното по-горе.

Съдът намира, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение по чл. 45 от ЗЗД досежно полученото от ищеца влошаване на здравословното му състояние (ексцес), 5 след претърпяното ПТП на 26.12.2019г., изразяващо се в претърпени болки и страдания от проведените две оперативни интервенции: в края на 2021г. и в началото на 2022г. Съдът приема за доказано, че ищецът е претърпял тези операции и че е претърпял болки и страдания във връзка със същите, но намира, че тези болки и страдания нямат характера на вторично появили се неимуществени вреди, т.е. не съставляват ексцес, т.к. от една страна тези вреди са били предвидими и очаквани, те са били прогнозирани от СМЕ и взети предвид при определеното вече обезщетение на ищеца по Решение № 260079/17.06.2021г., постановено по т.д.№ 77/2020г. по описа на ОС-Враца и Решение № 815/05.06.2022г., постановено по в.гр.д.№ 2388/2021г. по описа на САС, 2-ри с-в, видно от мотивите на двете решения (досежно операцията, извършена на 20.01.2022г.), а от друга страна не е доказана пряка причинноследствена връзка на процесните вреди с претърпяното ПТП (досежно операцията, извършена на 31.12.2021г.) .

Съгл. задължителната за настоящата инстанция и константна практика на ВС и ВКС ( т.10 на ППВС № 4 от 30.X.1975 г.) от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди, уреден с нормата на чл.51 ал.1 от ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи тогава, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.