Решение № 5739 от 23.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5739 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100103498 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. М., с ЕГН:********** и адрес: гр. София. ул. *******, действаща чрез пълномощника си адв. М.

Д. - САК, срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. „*******, с която е предявен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 500лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от деликт от 27.07.2023г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 27.07.2023г. до окончателно плащане;

Ищцата твърди, че на 27.07.2023г. в гр. София, ходейки по левия тротоар на ул.

"Атанас Манчев" с посока на движение от проф. "Кирил Попов" към акад. "Б. Стефанов", срещу Студентско общежитие, бл. 51 стъпва в дупка върху тротоарната настилка, образувана от разрушен асфалт, пада и счупва дясната си глезенна става. Събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно време, като на място е имало свидетел — очевидец на инцидента.

Вследствие на произшествието ищецът е получила сериозни телесни увреждания, изразяващи се в във фрактура луксацио АТС декстри. Поради силни болки и ограничени движения, ищецът е посетила Ортопедична болница „Витоша“, където е приета с оток, болка и нарушено движение на крайника, като се е наложило хоспитализирането й за период от 31.07.2023 г. до 07.08.2023г. Проведени са необходимите прегледи и изследвания, при което са констатирани уврежданията, а именно - счупване на дясна глезенна става. На 31.07.2023г е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на дислокация на глезена артротомия, открита репозиция артро и лигаментопластика, 1 наместване. Приложено е и медикаментозно лечение за намаляване на болките и предотвратяване настъпване на възпалителни процеси — ксарелто, фамотидин, антибиотик.

При изписване на пострадалата от медицинското заведение й е назначено да спазва хигиенно-диетичен режим, като е следвало да щади и ненатоварва крайника за период от 60 дни. Лечението на ищеца е продължило в домашни условия, като травматичните увреждания са затруднили движенията на крака й за период от няколко месеца. Налице е била необходимост от постоянни грижи и помощ от сестра й в ежедневието. Ищцата е била подложена на щадящ двигателен режим. Пострадалата дълъг период след лечението е изпитвала затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на травмата са създали множество трудности в нормалното й ежедневие.

След инцидента ищцата е била в период на временна неработоспособност.

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е оспорил така предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Оспорва изцяло твърдението за това деликтът да е настъпил вследствие на липсваща плочка, за която отговаря Столична община. Видно от снимковия материал не се касае за скрит недостатък на пътното платно и ищецът е можел да избегне процесния инцидент. Твърди, че ищецът е бездействал след процесния деликт, като е потърсил лекарска помощ на 31.07.2023г., т.е четири дни по- късно. Направено е възражение за съпричиняване на вредите, поради бездействие на ищеца в продължение на 4 дни след процесния инцидент. Поради това оспорва увреждането на ищеца да е настъпило по описания в ИМ начин. Твърди, че увреждането е резултат от друго събитие, за което ответникът не отговаря. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От показанията на свидетелката А. М. – сестра на ищцата (протокола, л. 85-86), от приетата по делото епикриза (л. 8) и останалите писмени доказателства, част от история на заболяването 23142 (л. 39-62), както и от заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза (л. 73-82), се установява, че на 21.07.2023г. ищцата е вървяла по тротоар в ж.к.

„Студентски град“ заедно със своята сестра. Двете са се движели в посока бл. 51 като малко преди да достигнат до блока кракът на ищцата попаднал в дупка на тротоара, образувана в резултат на разрушаване на асфалтовото му покритие, след което тя паднала. Първоначално двете сестри помислили, че С. М. има само изкълчване. Малко след падането обаче ищцата е 2 била закарана в Пирогов, където са констатирали, че тя има счупване.

От заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза (л. 73-82), се установява, че в резултат на падането ищцата е получила закрита, двуфрагментна фрактура на фибуларния малеол на дясната глезенна става с минимална дислокация на фрагментите от порядъка на 1 - 2 мм.

За лекуване на така получената травма на ищцата е била поставена гипсова имобилизация тип „ботуш“. Не са извършвани оперативни интервенции поради незначителна дислокация на счупените фрагменти (под 2мм). В конкретния случай обездвижването е продължило от четири до пет седмици, като през първите няколко дни (37) е поставена гипсова лонгета заради наличния оток в областта на глезенната става. Когато отокът спада лонгетата се заменя от гипсов „ботуш“. Периодът на обездвижване би трябвало да се последва задължително от провеждането на един или няколко курса на рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в коленната и глезенна стави, както и силата на мускулите на подбедрицата и ходилото. По делото няма данни за проведени рехабилитационни процедури, затова съдът приема, че такива не са извършвани.

В случая при ищцата С. М. счупването на фибуларния малеол е зараснало напълно без промяна в анатомичните параметри на костта. От заключението на в.л. д-р К. се установява, че е налице пълно зарастване с остатъчно безболезнено ограничение в обема на дорзифлексията и еверзията на глезена и ходилото. Освен това липсват и данни за развитие на посттравматична артроза на глезенната става.

В резултат на получената на 21.07.2023 г. травма, ищцата продължава да търпи болки с не особено висок интензитет при промяна на времето, както и при по дълго натоварване, което налага приемането на обезболяващи медикаменти (най-често Беналгин и Аналгин) поне два до три пъти в месеца. Вероятно е това да продължи и занапред.

Фрактурата на фибуларния (външен) малеол на десния глезен при С. М. е следвало да зарасне за период от около 35-45 дни при срок на имобилизация от четири седмици, последвани от провеждането на един или няколко курса на рехабилитация и лечебна физкултура, които имат за цел да възстановят обема на движение в коленната и глезенна стави, както и силата на мускулите на подбедрицата и ходилото. Сумарно целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на 2,5 - 3 месеца. С оглед на данните по делото, вещото лице е дало заключение, че и в настоящият случай това е периодът, за който ищцата се е възстановила.

Във връзка с търпените неимуществени вреди от ищцата в настоящото производство са събрани свидетелски показания на А. М. – сестра на С. М. (протокола, л. 85-86). От тях се потвърждават така установените от заключението по изслушаната СМЕ травматични увреждания, както търпените от ищцата болки. Установява се още, С. М. е имала нужда от помощ в ежедневните си дейности. В резултат на получената травма у ищцата се е породило притеснение, че това може да й се случи отново.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна 3 страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от деликт от 21.07.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането (21.07.2023г.) до окончателно плащане.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.

Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната.

Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.

В случая ищцата е заявила в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е изпълнило задължението си обезопаси и да поддържа в добро състояние улицата, по която тя е минавала.

Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се 4 ангажира, трябва да е имал задължение да действа.

Съгласно чл. 11 от ЗОС „имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин“. Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на общинските пътища е задължение на ответника. Съгласно т. 14, пар. 1 от ДР на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Следователно, общината има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване от пешеходците.

По делото се установи, че мястото, на което е реализиран процесният инцидент, представлява тротоар, който на основание цитираните разпоредби е общинска собственост и Столична община има задължение да извършва дейности по поддържането му.