Решение № 121 от 11.04.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. гр. Лом, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102490 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Ц. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, чрез адвокат Р. Р. - вписан в АК - ***, против: „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. – ***. Предявен е: иск за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/02.12.2023г., като противоречащ на императивните разпоредби на ЗПК неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди следното: На 02.12.2023г. ищцата е сключила по реда на ЗПФУР с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за предоставяне па потребителски кредит № ***/02.12.2023г., по силата на който била предоставена в заем сума в размер на 2500 лв., при лихвен процент по заема 35 % и годишен процент на разходите - 49,66 %, със срок за погасяване от 8 месеца. Общата дължима сума по договора с предвидената възнаградителната лихва е в размер на 3375 лв. На същата дата, с посредничеството на „Фератум България“ ЕООД, на осн. чл. 5 от Договора за кредит е сключен Договор гаранция (поръчителство) с *** Вапк р1с, съгласно който последното се задължава пред ищеца да отговаря солидарно за задълженията му по Договора за кредит, като на основание т. 1.6. ищецът дължи възнаграждение в размер на 2525 лв., което се разсрочва и става част от анюитетните вноски по Договора за кредит. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен. В процесния договор за кредит е записана лихва в размер на 35 %, без да са посочени условията за прилагането му. Ако се приеме, че същият е годишен лихвен процент, то крайната дължима сума не отговаря на заложения процент, нито посочения в договора ГПР в размер на 49,66 %. Самият факт на неяснота по прилагането на лихвения процент е достатъчно да се приеме, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, 1 г. 9 от ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК е основание за недействителност на договора за кредит. На следващо място счита, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, посочените в Договора за кредит стойности на годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите. Предвидено възнаграждение за *** Вапк р1с представлява скрита печалба (конструкция да се прикрият действителните разходи по този кредит), с която кредиторът допълнително се обогатява и това възнаграждение следва да бъде включено в ГПР. Същото е постановено като условие за одобряване на договора, видно и от разсрочването на възнаграждението за фирмата –гарант на падежни дати, съвпадащи с тези на вноските по потребителския кредит, като от ответното дружество предварително са изчислили, че месечната вноска ще бъде в размер на 327.78 лв., с която ще се погасява в найголям размер приоритетно възнаграждението за поръчителство и лихва. Това е причината и вноските по потребителския кредит да не са анюитетни, за разлика от вноските за възнаграждение за гарант, които са намаляващи. Поради невключването на предвиденото възнаграждение за фирмата - поръчител в посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл.

22 ЗПК.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. Твърди се, че искът е неоснователен. Твърдението, че поръчителството от *** Банк (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно. Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“ потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — *** Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. *** Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на Единния европейски паспорт, и е вписана под № *** в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство, няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на *** Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът сам е избрал *** Банк (М.) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по имейл, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от *** Банк, 2 включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез СМС желанието си да сключи договора. С оглед на това не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на *** Банк, ако избере нея за поръчител. Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към *** Банк, които ищецът е приел доброволно. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК - Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като е постъпило становище от адв. Р. Р. от АК - ***, който поддържа исковата молба.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява, като е постъпило становище, с което се оспорва исковата молба.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел в доклада си, че е безспорно по делото: сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция и че не се оспорва от ответника, като изрично се признава в отговора, че разходът за гаранцията, предоставена от трето лице, не е включена в ГПР, който факт съдът е отделил като безспорен и приема за доказан без изготвяне на експертно заключение.

Ищецът по иска за прогласяване нищожност на договора за кредит, при пълно и главно доказване, следва да докаже възникване на обстоятелствата, съставляващи съответното основание за нищожност на договора по смисъла на ЗПК – противоречието със съответните разпоредби на този закон. Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения с всички допустими от ГПК доказателства.

Съдът не споделя становището в отговора на исковата молба за недопустимост на иска поради това, че „прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство, няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на *** Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.“ Искът в случая е за прогласяване нищожност на договора за кредит, по който страна е именно ответникът, като не се иска прогласяване нищожност на 3 договора за гаранция и в този смисъл ответникът погрешно е възприел предмета на делото.

От приетия по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *** от 02.12.2023 г. се установява, че на 02.12.2023 г. между „Фератум България“ ЕООД, като заемодател, и ищеца, като заемател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е отпуснало в заем на ищеца сумата от 2500 лв., със срок на заема от 18 месеца, считано от датата на превеждане на сумата на заема, или до 05.06.2025 г., видно от приложения погасителен план. Предвидено е в погасителния план към договора за кредит, че заемателят се задължава да върне заема чрез плащане на 18 броя месечни вноски, с падежната дата 5-то число на месеца. Кредитът е отпуснат при лихвен процент – 35 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 49,66 % и общ размер на всички плащания – 3375,00 лв., която сума включва сума по отпуснатия кредит – 2500 лв., и възнаградителна лихва в размер на 875 лв. Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*** ***” в полза на ответното дружество.

Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Фератум България“ Е О О Д , публично достъпни на интернет страницата на ответника

– https://cdn.ferratum.com/newbg/legal-documents/202411/GTC_ML_FeBulgaria_20241120_final.pdf. В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Фератум България“ ЕООД (Общите условия) е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат-заемателят може да предложи едно от следните обезпечения:(а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кандидат-заемателя и одобрено от дружеството физическо лице. В т. 5.4. е предвидено, че кандидат- заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем, като предложеното обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидатзаемателя заем (т. 5.5.). Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен поръчител или гарант. По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство) от 02.12.2023 г., сключен между ищеца, като клиент, и „*** ***” p. l. c., със седалище и адрес на управление в М., СТ „****, като гарант, което дружество се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на Е. Ц. П. спрямо заемодателя „Фератум България“ ЕООД по сключения договор за кредит № ***.

Уговорено е между страните, че за поетата гаранция Е. П. дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 2525,00 лв. С подписване на договора клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договора за 4 гаранция ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, посочена в договора.