Решение № 2489 от 21.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2489 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330114829 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 25954/06.03.2025г. от „Стик Кредит“ АД с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на Решение № 445/03.02.2025г., постановено по гр.д. № 14829/2023г. по описа на ПРС, XXIII състав, с която се иска присъждане на съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявения насрещен иск.

В законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б. П., с който се поддържа становище за неоснователност на молбата. Позовава се на Решение по дело С-714/22 на СЕС.

Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира, че молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като срокът за депозиране на молбата е едномесечен от връчването на решението или от влизането му в сила. В случая молбата е депозирана в срока за обжалване на постановеното по делото решение, поради което същата е в срок и следва да се разгледа по същество.

Разпоредбата на чл. 250, ал.2, изр. 2 ГПК дава възможност молбата да бъде разгледа и в закрито заседание, без призоваване на страните, по преценка на съда. В настоящия случай, призоваване на страните в открито заседание не е необходимо.

1

Разгледана по същество, молбата е основателна. С Решение по дело С714/22 на СЕС, се приема, че не се допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител па връщане на посочените суми.

Настоящия случай е съвсем различен и постановеното решение на СЕС не намира приложение, доколкото се касае за частично уважен насрещен иск, по който потребителят има качеството на ответник и следва да понесе разноските, съразмерно с уважената част от него, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът по насрещния иск е представил списък по чл. 80 ГПК, видно от който е направил разноски в общ размер на 1854 лева. Направено е обаче възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по насрещния иск. Съдът намира възражението за оснвоателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и множеството на брой подобни казуси, по които е формирана богата съдебна практика. Ето защо, справедливият размер на адвокатското възнаграждение по насрещния иск на „Стик-Кредит“ АД е в размер на 400 лева. По съразмерност с уважената част от насрещния иск ще се присъди сумата от 304, 83 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 445/03.02.2025г., постановено по гр.д. № 14829/2023г. по описа на ПРС, XXIII, като:

ОСЪЖДА Б. М. П., ЕГН ********** да заплати на „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159 сумата от 304, 83 лева /триста и четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от насрещните искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2