Решение № 2357 от 11.11.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2357 гр. Бургас, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120107799 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „СПРИНГ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 205560909, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ***, представлявано от Маринела Димитрова

Василева, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че „СЕВАН С.В.“ ЕООД, ЕИК 201604062, седалище и адрес на управление: с. Твърдица, общ. Бургас, местност Батака, Производствена база SEVAN, ПИ с идентификатор ***, представлявано от Севак Хуршудян, дължи на ищеца сумата в размер на 1980 лева, представляваща главница за неизплатено възнаграждение по сключения между страните договор за доставка и монтаж на дограма на обект на „СЕВАН С.В.“ ЕООД, находящ се в област Бургас, общ. Бургас, ** Производствена база SEVAN, ПИ с идентификатор ***, съгласно договор, сключен на 05.09.2021 г., по повод на който била издадена фактура №**********/08.09.2021 г., сумата в размер на 445,86 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение по тази фактура от 01.10.2021 г. до 20.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед № 3107 от 23.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6259/2023 г. на Районен съд – Бургас.

1

В исковата молба (и в уточнителната молба) се твърди, че между страните бил сключен неформални договори за доставка и монтаж на ПВЦ дограма – първият договор на 14.04.2021 г., по повод на който била издадена фактура №0000000114/14.04.2021 г., а вторият на 05.09.2021 г., по повод на който била издадена фактура №**********/08.09.2021 г. Уговорките по двата договора били правени устно и посредством електронна кореспонденция.

Твърди се, че по силата на тези договорки ищецът следвало да изработи и монтира дограма на посочения в исковата молба обект на ответника, съгласно оферти, съдържащи подробно техническо и ценово предложение и потвърдени своевременно от ответника. По договора от 14.04.2021 г. – доставка и монтаж на дограма на обща стойност от 6474,00 лв. с ДДС със срок за изпълнение две седмици и по договор от 05.09.2021 г. – доставка и монтаж на дограма на обща стойност 6084,00 лв. с ДДС със срок на изпълнение две седмици. Ответникът следвало да заплати изработеното, съгласно договореното – 50 % авансово плащане по първия договор, а остатъкът при условията на чл. 303, ал. 3 от ТЗ: в 14-дневен срок от получаване на фактурата, а цялото задължение по втория договор също следвало да бъде заплатено при условията на чл.303, ал.3 ТЗ в 14-дневен срок от получаване на фактурата.

Наведени са твърдения, че по така издадените фактури били извършени частични плащания от страна на възложителя, както следва: по първата фактура били в общ размер от 5974 лв. и по втората в общ размер от 3042 лв.

Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, като длъжникът подал възражение по отношение на сумата в размер на 1980 лв. по фактура №**********/08.09.2021 г.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че „СЕВАН С.В.“ ЕООД му дължи сумата в размер на 1980 лева, представляваща главница за неизплатено възнаграждение по сключения между страните договор за доставка и монтаж на дограма на обект на „СЕВАН С.В.“ ЕООД, находящ се в област Бургас, общ. Бургас, с. Твърдица, м. „Батака“, Производствена база SEVAN, ПИ с идентификатор ***, съгласно договор, сключен на 05.09.2021 г., по повод на който била издадена фактура

№**********/08.09.2021 г., сумата в размер на 445,86 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение по тази фактура от 01.10.2021 г. до 20.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № 3107 от 23.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6259/2023 г. на Районен съд – Бургас.

Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство. Представят писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.

Оспорва предявените искове по основание и размер и като такива ги счита за неоснователни. Твърди, че ответникът не дължи плащане на сумата в 2 размер на 1980 лв., представляваща неплатен остатък от главница по Фактура №**********/08.09.2021 г., издадена по договор за доставка и монтаж на дограма. Посоченото вземане било погасено чрез прихващане с вземане на ответника към ищеца в същия размер за връщане на платена цена за продадена метална двукрила фасадна врата цвят RAL7016 с широчина 2500 мм и височина 2690 мм с включен монтаж на стойност 1980 лв. с ДДС. Не оспорва, че между страните съществуват правоотношения, свързани с довършителни работи на обект: Производствена база SEVAN, находяща се в с. ***, собственост на ответното дружество.

Твърди, че между двете дружество било налице правоотношение по сключен договор за продажба и монтаж на три броя метални двукрили фасадни врати на обща стойност 5220 лв. с ДДС, по който била издадена фактура №51/18.06.2020 г. Между тях бил налице и сключен договор за доставка и монтаж на ПВЦ дограма на стойност 6474 лв. с ДДС, по който били издадени фактури от 14.04.2021 г. и 08.09.2021 г.

Твърди се, че в изпълнение на договора за продажба на врати ищецът доставил на обекта на ответника три броя двукрили врати. При опита за монтаж на вратите, една от тях се огънала от вятъра и от страна на ответника се установило, че доставените врати били некачествени, изработени от неподходящи материали, непозволяващи използването им като фасадни врати, поради което монтажът бил преустановен. Ищцовото дружество било уведомено, че доставените вещи не отговаряли на договореното, същите били с недостатъци, които не позволявали ползването им по предназначение.

Ищецът приел всички възражения по направената рекламация. Било договорено ищецът да издаде кредитни известия по фактурата, с която били заплатени вратите. Била постигната договореност подлежащата на връщане от ищеца сума да бъде прихваната със стойността на дължимите от ответника последващи плащания за доставена и монтирана ПВЦ дограма, като ищецът от своя страна да се вземе вратите от обекта на ответника. От страна на ищеца били издадени две кредитни известия на стойност от по 3240 лв. за две от вратите и 1980 лв. за последната врата и монтаж. Стойността на вратите по първото кредитно досие била прихваната от стойността на доставената и монтирана от ищеца дограма. Ищецът анулирал кредитното известие на стойност 1980 лв. за третата врата.

Предвид изложеното, счита, че за ответното дружество е възникнало вземане в размер на 1980 лв. за връщане на стойността на вратата с монтажа, което вземане било прихванато с част от вземането на ищеца към ответника по Фактура № **********/08.09.2021 г. до размера от 1980 лв.

Моли предявеният иск за сумата в размер на 1980 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за прихващане. Претендират се разноските по делото. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът взема становище по същество, като поддържа предявените искове.

Ответникът се явява в съдебно заседание и взема становище по същество, като оспорва исковете.

3

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.06.2020 г. ищецът е издал на ответника Фактура № 51 за доставка и монтаж на 3 бр. метални двукрили фасадни врати на обща стойност 5220 лв. с ДДС. Срокът за плащане на фактурата е 35 дни след аванс 50 %.

На 06.10.2020 г. ответникът е изпратил до ищеца имейл с текст: „Моля да ми изпратиш твоето предложение за компенсация на вратите, понеже двете врати ги сменям и ще ги демонтираме, понеже така няма как да ми останат по сградата“.

На 09.10.2020 г. ищецът е отговорил на ответника с имейл, че има две алтернативни предложения: да върне 1000 лв. като компенсация или да поръча две нови врати. Заявил е също, че за ремонта и боядисването на вратите е дал отделно 380 лв.

На 20.10.2020 г. ищецът е написал на ответника, че му трябва аванс за последната поръчка. Сумата по предложението е 1920 без ДДС, 384 ДДС, общо 2304 лв. с ДДС, от които аванс 1600 лв., доплащане 704 лв.

На 21.10.2021 г., в 9:57 ч. ответникът е попитал: „А какво правим с вратите?“.

На 21.10.2021 г., в 14:35 ч. ищецът е отговорил: „Очаквам твоето предложение. Аз вече направих моите“.

На 22.10.2020 г. ответникът е изпратил на ищеца имейл със следното съдържание: „Връщам трите врати, ти не ми даваш пари, а вместо тях ми изработваш дограмата, както и ще поема транспорта до Италия до завода, защото в нашата заявка, както и във фактурата пише метални врати, а тези не са метални“.

На 25.10.2020 г. ищецът е изпратил на ответника имейл, в който е заявил: „Добре, Севак, ще направя тази дограма като компенсация. Поръчал съм профилите. Пращам ти и документи за вратите. Не се подвеждай да си мислиш, че са правени в някой гараж. Според мен е по-добре да им търсим купувач за втора употреба врати“.

На 27.10.2020 г. ответникът е изпратил имейл до ищеца, в който му благодари за разбирането и съгласието. Попитал е кога ще изтегли вратите.

На 28.10.2020 г. ищецът е отговорил с имейл на ответника, че може да организира извозването на вратите още същата седмица или след монтажа на дограмата.

На 27.11.2020 г. ищецът е издал на ответника Кредитно известие № 103 за 2 бр. метални двукрили фасадни врати на стойност 3240 лв. с ДДС, а на 20.12.2020 г. – Кредитно известие № 125 за още една врата на стойност 1980 лв. с ДДС. И двете известия са издадени към Фактура № 51/18.06.2020 г.

4

На 14.04.2021 г. ответникът е изпратил имейл до ищеца, в който му благодари за офертата, потвърждава изработката на дограмата на източната и западната фасада и моли за фактура.

На 14.04.2021 г. ответникът е издал на ищеца Фактура № 114 за „дограма по договор“ на стойност 6474 лв. с ДДС. По делото е приложена оферта, която съответства на фактурата (л. 20-21 от исковото дело).

На 08.09.2021 г. ответникът е издал на ищеца Фактура № 124 за „дограма ПВЦ и алуминий по договор“ на стойност 6034 лв. с ДДС. По делото е приложена оферта, която съответства на фактурата (л. 23-26 от исковото дело).

На 20.12.2021 г. ищецът е изпратил имейл до ответника, че до 21.12.2021 г. ще отстрани договореното по двукрилата алуминиева врата и дръжките на прозорците.

На 13.01.2022 г. ответникът е изпратил имейл до ищеца, че кредитно известие е за върнатата врата. Ответникът е посочил, че по оферта дограмата струва 5070 лв., като са платени 2535 лв. – аванс по Фактура № 124/01.12.2021 г., и че за 1650 лв. по Кредитно известие № 125/20.12.2021 г. прави прихващане и остават за плащане 885 лв. Ответникът е заявил също, че ще заплати остатъка от 500 лв. по Фактура № 114/14.04.2021 г.

На 20.01.2022 г., в 11:52 ч., ищецът е отправил покана чрез имейл до ответника да заплати задълженията си по следните фактури: по Фактура № 114/14.04.2021 г. за 500 лв. и по Фактура № 124/08.09.2021 г. за 3042 лв., общо 3432 лв. с ДДС. Посочено е, че фактурите са за извършена изработка, доставка и монтаж на дограма. В имейла се съдържа и следното изявление: „След Вашите забележки по дограмата, същите бяха отстранени в кратък срок“.