Решение № 216 от 11.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Бургас, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Админи стративно наказателно дело № 20212120205287 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на В. С. С. ЕГН ********** с адрес гр.Бургас, ул.******************* против наказателно постановление № **********************г., издадено от началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец. В жалбата се сочат доводи за необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок от надлежно легитимирана страна и е допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупно ст представените по делото доказателства и съобрази закона в контек ста на правомощията си по съдебния контрол намери за у становено от правна и фактическа страна следното:

На 22.08.2021г. на жалбоподателя е съ ставен акт за установяване на админи стративно нарушение, за това, че на същата дата 22.08.2021г., около 13:38 часа в гр.Бургас ж.к.****************************** е управлявал личното си моторно превозно средство лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ *******, държава България, като извършвайки маневра заобикаляне на моторно превозно средство – автобус от градския транспорт с рег.№ *******, спрян на автобусна спирка, го е блъснал с дясното си огледало в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, след което е напуснал произшествието без да установи последиците от него в нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Актът е съставен в присъствие на нарушителя и двама свидетели и от формална страна е в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. При съ ставянето на акта жалбоподателят е вписал, че няма възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

1

Административнонаказващият постановление. орган сезиран с преписката е издал обжалваното

При разпита в съдебно заседание актосъставителят З.Д. е заявил, че на 22.08.2021 е получен сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие в района на ***************. На място, при обследване свидетелят е установил, че автобус на градския транспорт е бил ударен от автомобил, чийто водач е напуснал мястото на произшествието. По записи от камери е у становен регистрационния номер на автомобила, след което чрез дежурния при ОД на МВР е у становен собственика на процесния автомобил. След изве стно време жалбоподателят, който е бил водач на процесния автомобил се е върнал на мястото на произшествието с липсващо дясно странично огледало. Същият е заявил на свидетеля Д., че се е завърнал от чужбина и бил видимо уморен.

Показанията на свидетеля са обективни, логични и последователни, поради което съдът цени тяхната доказателствена стойност.

По административнонаказателната преписка е приложен протокол за пътнотранспортно произшествие, който кореспондира с показанията на свидетеля Д. и отча сти с показанията на свидетелката И.Я.. Съдът не дава изцяло вяра на показанията на свидетелката Я., предвид нейната заинтересованост от изхода на делото, тъй като същата е във фактическо съжител ство с жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно сред ство, който ще предприеме, каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От събраната доказателствена съвкупност безспорно се установява, че жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство, при извършване на маневра заобикаляне на спряно моторно превозно средство в гр.Бургас на 22.08.2021г. е допуснал пътнотранспортно произшествие със спрял на автобусна спирка автобус на градския транспорт, като описаното събитие е възникнало в процеса на движение и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на §30 от ДР на ЗДвП. Разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причинят пътнотранспортно произшествие, освен ако деянието не съ ставлява престъпление. Безспорно е, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна визираното нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност като водач.

Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът кон статира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но същият не е приложен, това е основание за отмяна, поради издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния случай обаче разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1 до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, както и разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид наличието на по-благоприятен закон, съдът счита, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения, още повече, че жалбоподателят е многократно наказван и за други нарушения по ЗДвП, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Наложеното наказание е индивидуализирано в предвидения от законодателя размер и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано в ча стта за това нарушение и следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно сред ство, 2 който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. При така установената фактическа обста н о в к а стана ясно, че от настъпилото пътнотранспортно произшествие няма пострадали хора. Касае се за хипотеза, при която са причинени само имуществени вреди от настъпилото пътнотранспортно произшествие. Описаното в акта деяние съответства на определената квалификация. За да е осъще ствено нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е необходимо от субективна страна наличие на съзнание, че е причинено пътнотранспортно произшествие. Такова субективно отношение на жалбоподателя с оглед на показанията на свидетелката Я. е налице. Предвид заявеното от нея се установява, че жалбоподателят съзнателно е напуснал мястото на произшествието. Той е нарушил задълженията си като уча стник в пътнотранспортно произшествие да остане на място и у станови последиците от него, поради което от обективна и субективна страна е осъществил описаното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, както и разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид наличието на по-благоприятен закон, съдът счита, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Жалбоподателят е многократно наказван за нарушения по ЗДвП, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Наложените наказания са индивидуализирани в предвидения от законодателя размер по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и по мнение на съда са до статъчни за по стигане на целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което обжалваното по становление се явява законосъобразно и обосновано и в тази му част за това нарушение и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.2, ал.5 от ЗАНН Бургаският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно по становление № **********************г., издадено от началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на В. С. С. ЕГН ********** с адрес гр.Бургас, ул.******************* е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ месец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдБургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала: КС

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3