Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 447 от 07.04.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1126/2025
Вид
Решение № 447
Подписан
07.04.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Светлин Михайлов, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501126 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

С решение № 17 от 11.02.2025г. постановено по гр.д. № 20231800900254 по описа за 2023 година, Софийският окръжен съд е осъдил на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД вр. чл.497 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 да заплати на Ф. Ф. М. с ЕГН**********, по посочена от нея банкова сметка IBAN **********: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева като пострадала от ПТП, настъпило на 22.09.2022 г., на АМ „Хемус“, в платното с посока на движение гр. София – гр. Варна, в района на 64+900 км. като пътник в л.а. марка „БМВ 523“ с рег. №***, застрахован с договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника, по полица с полица BG/30/122002546951, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 13.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата и

Обезщетение на имуществени вреди в размер на 2098 (две хиляди деветдесет и осем) лева, представляващи разход за лечение на получена травма на дясно коляно следствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението на първоинстанционния съд е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди над присъдената сума от 25 000 лева до 30 000 лева.

1

Решението в отхвърлителната част е влязло в законна сила, след изтичане на срока за неговото обжалване.

Въззивното производство е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 2586 от 11.03.2025г. подадена от ответника в исковото производство, а именно „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, който оспорва решението като недопустимо и иска от въззивния съд, да го обезсили и да прекрати исковото производство, на основание чл. 299 от ГПК като излага, че съдът вече се е произнесъл по идентична претенция с решение № 375 от 30.07.2024г. по гр.д. № 254/2023г. по опис на СОС.

В жалбата са изложени твърдения, че преди образуване на т.д. № 254/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, същата ищца е предявила същия иск, по който е било образувано т.д. № 82/2023 г, по описа на Софийски окръжен съд. Излага, че този факт е изтъкнат от ответника своевременно, но поради неправилно възприето съждение от решаващия съд по т.д. № 254/2023 г., че второто по време дело касае претенция за вреди от ексцес, той е постановил акт по същество. Оспорва се приетото от правна страна в обжалваното решение, че претенцията разгледана възоснова на искова молба с вх. Рег. № 10434 от 19.12.2023г. се отнася до нововъзникнали вреди при условията на ексцес.

В условията на евентуалност, решение № 17 от 11.02.2025г. постановено по гр.д. № 20231800900254 по описа за 2023 година, на Софийският окръжен съд се обжалва като неправилно и необосновано.

Относно порокът неправилност се изтъква, че липсва елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно причинно следствена връзка между ПТП и телесните увреждания на Ф. Ф. М., който тя е заявила в исковото молба и се поддържа възражение за съпричиняване в размер на 30 % поради непоставен предпазан колан. Поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на решението, поради нарушение на принципа за справедливост, очертан в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и Постановление № 4/23.12.1961 г. на Пленума на ВС.

Относно порокът необоснованост се поддържа тезата, че липсват доказателства за наличието на причинно следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, както и че съдът в обжалваното решение е омаловажил липсата на предпазен колан като решаващ факт за настъпване на вредите, съответно е направил необоснован извод, че не е налице съпричиняване.

Възоснова на твърденията за неправилност и необоснованост, въззивният жалбаподател иска отмяна на решението в осъдителната част и постановяване на акт по същество, с който осъдителната искова претенция да бъде отхвърлена,евентуално съобразена с изискванията за справедливост.

Въззивният жалбоподател претендира разноски в производството.

Представя преводно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 541.96 лева, но не представя списък по чл. 80 от ГПК.

2

Въззиваемата Ф. Ф. М., в писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. По повод на оплакването за недопустимост на обжалваното решение сочи, че не е налице идентичност в предмета на двете дела. Насочва съда, че към датата на подаване на отговора по предходно образуваното гр.д. № 82 по опис на СОС за 2023 г. е постановен съдебен акт по същество, който е обжалван и е образувано въззивно производство по в. гр.д. № 51/2025г. по опис на САС , което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2025г.

В отговора се поддържа становище за неоснователност на възизвната жалба и в частта, в която е направено оплакване за неправилност на постановеното решение. Излага, че спорът за предпазния колан е изяснен със заключението от СТЕ, а в обжалваното решение са изложени всички критерии, което имат значение към справедлив размерна обезщетението, като основание за материална законосъобразност на решението в обжалваната част и моли за неговото потвърждаване.

Въззиваемата претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК с приложен към него договор за правна помощ по чл. 38, ал.2 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, приема следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част и изричните оплаквания на въззивния жалбоподател касаещи допустимостта на решението, настоящият състав на САС във връзка с оспореното съществуване и упражняване правото на иск, приема че исковото производство, продължаващо като въззивно по настоящото в.гр.д. № 1126/2025 г. е образувано по предявена през Софийски окръжен съд искова молба с вх. рег. № 10434 от 19.12.2023г. подадена от ищцата Ф. Ф. М.. С исковата молба ищцата е предявила осъдителен иск за вреди от ПТП, осъществено на 22.09.2022 г. на автомагистрала Хемус от водач на л.а. с рег. № ***, в чиито автомобил тя била пътник. Цената на този иск е 3

30 000 лева по претенция за неимуществени и 2098 лева имуществени вреди, настъпили в периода от 10.09.2023 г. до 19.12.2023г.

Предходното (първо по време образувано) исково производство, което се е водило под № 82/2023 г. по опис на СОС е образувано възоснова на искова молба с вх. Рег. № 3857 от 09.05.2023г. и претенцията там е била осъдителна за вреди настъпили в следствие на същото ПТП, но за други по вид вреди, които са настъпили непосредствено от ПТП. Цената на иска, които съдът е разглеждал е 120 00 лева обезщетение за неимуществени вреди. По това дело е постановено първоинстанционно решение № 375 от 30.07.2024г. (при допусната очевидна фактическа грешка при посочване на номера на делото – вместо 82/2023г. е посочен № 254/2023г. която грешка в последствие е пренесена и в решение № 768 от 05.06.2025 г. постановено по в. гр.д. № 51/2025г. по опис на САС). Изходът от този спор е присъдено обезщетение в размер на 90 000 лева и отхвърляне на осъдителната претенция от 30 000 лева

От анализа на горните факти следва, че не е налице идентичност в предмета на двете дела, категорично в частта относно претенцията за имуществени вреди с цена на иска 2098 лева, поради което в тази част обжалваното решение е допустимо и съдът дължи произнасяне по същество на оплакванията за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Относно оспорената допустимост на решението в частта, по претенцията на неимуществени вреди, настоящият състав на САС приема, че следва да обсъди времето на предявяване на исковете, а видно от входящите номера на исковите молби тази, която обективира с претенция в размер на 120 000 лева е предявена на 09.05.2023г., а претенция в размер на 30 000 лева е предявена на 7 (седем)месеца по късно, на 19.12.2023 г. Въпросът за допустимостта на исковете е поставен от ответника (сега въззивник) още в отговор вх. Рег. № 1114 от 05.02.1014г. на исковата молба и допълнителната искова молба с вх. Рег. № 3168 от 01.07.2024 г. ищцата е уточнила, че претендира вреди, което са настъпили в последствие. В практиката на ВКС е прието също, че един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му /напр. от извършването на деликта до предявяването на иска, за времето на инвалидизацията от определена до определена дата и др./.

Следващ начин е, като се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им /напр. за поправка на определена вещ, за проведено лечение, за ползвана усилена храна, за пропуснато възнаграждение и др./. В този смисъл е Решение № 168 от 12.03.2026 г. по гр.д.№ 2488/2025г. на ВКС с докладчик Н. Ш.. В конкретният случай, ищцата е претендирала следващия начин по смисъла на решението на ВКС. Този извод следва от обстоятелствената част на двете искови молби и от техния петитум, макар и неточно възпоризведени в обжалваното решение (относно вида фактите от които произтича претенцията за неимуществени вреди в размер на присъдената сума от 25 000 лева).

4

При тази фактическа установеност, не са налице предпоставките за недопустимост и на иска за неимуществени вреди, предмет на обжалваното решение. Освен това, следва да се има предвид, че ако съдът по същество е присъдил обезщетение за вреди извън периода от 09.05.2023г. – до 19.12.2023г. то решението не би било недопустимо, а неправилно.

В заключение, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е изцяло допустимо в обжалваната част.

Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението и з а правилно, като съображенията за този извод са следните: В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага, че на 10.09.2023г. е постъпила в МБАЛ „АВИС - МЕДИКА“ ООД гр.Плевен за продължаване на лечението на дясно коляно, а след изследвания и консулт вместо рехабилитация се е наложило да се извърши оперативна намеса. Операцията е извършена на 11.09.2023г. на дясна коленна става за пателарна стабилизация с помощта на импланти. Изписана е от болничното заведение на 13.09.2023г., а лечението е продължило с медикаментозна терапия и придвижване с помощни средства. Болките и двигателните затруднения предизвикали ограничения, довели от своя страна до необходимостта близките на ищцата да я подпомагат за извършване на елементарни ежедневни нужди. Тези неудобства довели и до чувства на безпомощност, зависимост и безполезност. На 10.10.2023г. ищцата отново е постъпила в болницата за рехабилитационни процедури.