Решение № 17844 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17844

..., 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110154127 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба , подадена от .., ЕИК .., представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ..., чрез юрк. Ц.П., против К. В. М. ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90, и Г. С. М. , ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата о т 6 2 4 , 0 1 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия з а период от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: ..., .., с абонатен № ..., ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, 101,48 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г., 41,72 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, и 7,52 лв., представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., .., с абонатен № .., са потребители на топлинна енергия за битови нужди и същите дължат процесните суми при условията на разделна отговорност при равни квоти. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „..“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражения 1 по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по частно гражданско дело № 28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми при следните квоти:

½ ид. ч. за К. В. М. с ЕГН: **********, а именно сума в общ размер на 387,37 лева, от които 312,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г, ведно със законната лихва от 25,05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 50,74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09,2018 г. до 29.04.2021г., както и суми за дялово разпределение 20,86 лева- главница за периода от м.4.2018г.до м 04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 3,76 лева - лихва от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.

½ ид. ч. за Г. С. М. с ЕГН: **********-1/2 сума в общ размер на 387,37 лева, от които 312,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 50,74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 29,04.2021г„ както и суми за дялово разпределение 20,86 лева главница за периода от м. 04.2018г.до м 04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и 3,76 лева - лихва от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. В. М. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете единствено като неоснователни, като изрично посочва, че не оспорва размера на исковите претенции. Оспорва ответникът да е собственик или носител на вещно право на имота. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е поръчал доставка на топлинна енергия до имота. Твърди, че не дължи и акцесорните вземания за лихви, тъй като ищецът не бил доказал публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период. Оспорва да дължи на ищеца вземанията за дялово разпределение, което се твърди да е осъществявано от трето за спора лице. Твърди, че размерът на вземането за ДР не бил доказан. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г. С. М. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като изрично посочва, че не оспорва размера на исковите претенции. Оспорва ответницата да е собственик или носител на вещно право на имота. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е поръчвала доставка на топлинна енергия до имота. Твърди, че не дължи и акцесорните вземания за лихви, тъй като ищецът не бил доказал публикуването на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период. Оспорва да дължи на ищеца вземанията за дялово разпределение, което се твърди да е осъществявано от трето за спора лице. Твърди, че размерът на вземането за ДР не бил доказан. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

С отговорите ответниците не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си представители, поддържа направените в отговорите възражения.

2

С протоколно определение от 18.10.2022 г. в качеството на трето лице – помагач на ищеца е конституирано „..“ ООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., .., представлявано от управителя К.Г.И..

Подпомагаща страна представя писмени доказателства. Не изразява становище по исковете и възраженията на ответника.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 27.04.1991 г., се установява , че ответниците са придобили собствеността върху апартамент № 90 на 14-ти етаж в ... в ж. к.

„Люлин“, ..., т.е. топлоснадения недвижим имот.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за недоказаност на обстоятелството, че са потребители на топлинна енергия и липса на облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на облигационните отношения по доставката на топлинна енергия е същите да възникват, съществуват и да се прекратяват при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. В конкретния случай, собственици на процесния топлоснабден имот са именно ответниците, което обстоятелство се установява от данните в приетия като писмено доказателство договор за покупко – прадажба на държавен недвижим имот. По делото няма данни ответниците да са отчуждили имота, нито трето лице да е подало молба декларация за откриване на партида на негово име в топлофикационното дружество за процесния имот. Предвид на това съдът намира, че К. М. и Г. М. в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот имат качеството потребители, като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответниците.

Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния 3 период ответниците са собствениц и на топлоснабдения имот респ. ползватели на доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги.

Размерът и стойността на доставената от ищеца топлинна енергия се установяват от приетите като доказателства счетоводни документи (фактури, съобщения към фактури и справк), представени от ищеца и от третото лице - помагач. По същество същите не се оспорват от ответниците.

Протокол от 02.08.2002 г. установява, че общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с аб. № .., са избрали третото лице – помагач „..“ ООД да извършва дейността по дялово разпределение и предоставя услуги за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. По делото е приет като писмено доказателство и договор от 29.05.2018 г., сключен между .. и „ ..“ ООД, с който на последното дружество му е възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Предоставянето на услуга по дялово разпределение обуславя възникването на задължението в тежест на ответниците да заплатят нейната стойност, макар и да липсват договорни правоотношения между подпомагащата страна, от една страна и, двамата ответници, от друга страна.