Решение № 56 от 10.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Благоевград, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Илияна Стоименова в присъствието на прокурора Р. Г. К. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600042 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по внесена жалба от адв.Д. като защитник на подсъдимия по НОХД № 6/25г. по описа на РС- Петрич–Д. М. срещу определение № 1103 от 10.12.2025г., постановено по цитираното дело.

В жалбата е излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като се твърди, че ПРС е следвало да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване от РСВ.П. до Съда на ЕС, както и че атакуваният съдебен акт е в конфронтация с изискванията на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета и чл.49,пар.3 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като наложената санкция- отнемане на МПС се явява непропорционална с оглед обществената опасност на деянието и дееца. Твърди се в жалбата и че постановеното определение на ПРС противоречи и на чл.4,ал.1 и чл.17,ал.3 от Конституцията на Република България, поради което се иска отмяната му, респ.- спиране на производството на основание чл.25,ал.1,т.4,НПК.

В с.з. представителят на ОП-Благоевград изразя ва становище, че жалбата е неоснователна, че правилно първостепенният съд не е спрял производството 1 по делото поради липсата на такова основание и че са налице предпоставките на чл.343б,ал.5,НК.

Защитникът на въззивника –адв.Д. поддържа жалбата по съображенията в нея. Допълва аргументите си и с това, че е неясно дали в казуса лекият автомобил представлява средство за извършване на престъплението и респ. е налице хипотезата на чл.53,НК за отнемането му.

Настоящият състав на Окръжен съд- Благоевград като се запозна с жалбата, атакуваното определение и доказателствата по НОХД № 6/25г. по описа на ПРС, намери от фактическа и правна страна следното:

Жалбодателят е предаден на съд с обвинителен акт за престъпление по чл.343б,ал.1,НК. В влязла в сила на 22.07.2025г. присъда №20 от 25.02.255г.

М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1,НК и му е наложено наказание от 16 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила и на глоба от 750 лева. Със същата присъда на въззивника е наложено и наказание – лишаване от управление на МПС за срок от 2 години, както и на осно вание чл.67,ал.3,НК пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа годишно през първата година от изпитателния срок. С присъдата си ПРС не сее произнесъл по въпроса за МПС, като е сторил това с нарочно определение по чл.306,ал.1,т.1,НПК –предмет на въззивната проверка. С атакуваното определение № 1103 от 10.12.25г. състав на ПРС е отнел в полза на Държавата л.а. марка и модел „***“ с рег. № Е ... ВАсобственост на дееца, ведно с два броя контактни ключове и СРМПС- на основание чл.343б,ал.5,НК, във връзка с чл.53,НК. За да постанови определението си съдът е приел, че ирелеватна е степента на обществена опасност на дееца, тъй като законът не поставя такива изисквания в нормата на чл.343б,ал.5,НК, както и че последната не противоречи на европейското законодателство и прилагането на въпросната мярка не е несъразмерно тежко предвид завишените наказания, предвидени за подобен род деяния.

Настоящият въззивен състав се съгласява със защитата, че в съдебната практика съществува смесване между вещите като средство, послужило за извършване на престъплението и тези, предмет на престъплението, както и че нормите в особената част на НК не могат да излизат извън параметрите, определящи в случая съдържанието на наказанията и мерките по чл.53,НК.

2

Доколкото обаче се касае за умишлено престъпление, каквото е това по чл.343б,ал.1,НК, то автомобилът е предмет на това престъпление и доколкото в общата част на НК – чл.53,ал.1,б.“б“,НК е предвидено, че вещите, принадлежащи на дееца –предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата /ако това е предвидено изрично в особената част на НК/, то е налице настоящата хипотеза. Несъмнено е, че лекият автомобил е собственост на жалбодателя /видно от справката от КАТ, както и от автобиографията му/.

Не е налице и хипотезата на чл.25,ал.1,т.4,НПК за спиране на производството по делото, доколкото няма отправено преюдициално запитване от конкретния съд по конкретното дело, в който смисъл /поне до момента/ е и практиката на наказателните съдилища.

Липсва според този състав на съда непропорционалност между извършеното от дееца деяние и мярката по чл.343б,ал.5,НК. Касае се за шофиране след употреба на алкохол /за пореден път/ с 2,50 промила, за автомобил с регистрация от 1999г., като въпросната норма е приета от КС за непротиворечаща на основния закон /Конституцията на РБ/. В този смисъл в Р.

№ 8 от 17.07.25. по к.д. № 15/24г. на КС е прието, че „принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието има еднакво съдържание и тълкуване както по Конституцията (чл. 5, ал. 3), така и по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 7) и п о Хартата на основните права на ЕС (чл. 49, § 1) …..Съдът на ЕС приема (решение от 5 декември 2017 г., M. A. S., M. B., C-42/17 , EU:C:2017:936, т. 53 56), че "принципът за законоустановеност на престъпленията и наказанията е част от общите конституционни традиции на държавите членки […] и е закрепен […] в член 7, параграф 1 от ЕКПЧ ", както и че според Европейския съд по правата на човека "по силата на този принцип наказателноправните разпоредби трябва да зачитат определени изисквания за достъпност и предвидимост, що се отнася както до установяването на престъплението, така и до определянето на наказанието", като "изискването за точност на приложимия закон, което е присъщо на посочения принцип, предполага, че законът ясно определя престъпленията и наказанията, които се налагат за тях", а това изискване "е изпълнено, когато правният субект може да установи от формулировката на съответната разпоредба и при необходимост с помощта на даденото от съда тълкуване кои действия и бездействия ангажират наказателната му отговорност (вж. в този смисъл решение от 28 март 2017 г., 3

Rosneft, C-72/15, EU:C:2017:236, т. 162)" (в същия смисъл и решение от 5 май 2022 г., BV, C-570/20, EU:C:2022:348, т. 38 и цитираната съдебна практика, решение от 19 октомври 2023 г., C-655/21, G. ST. T., EU:C:2023:791, т. 49 - 51 по преюдициално запитване от български съд и решение от 3 юни 2008 г., Intertanko и др., C-308/06, EU:C:2008:312, т. 71, където посочва същото разбиране в "Решение на ЕСПЧ по дело Coeme и др. с/у Белгия от 22 юни 2000 г., Recueil des arrets et decisions 2000-VII, § 145")“.

В казуса първостепенният съд е спазил закона, доколкото нормата на чл.343б,ал.5,НК е императивна и не дава възможност на съда да преценява дали да отнеме или не превозното средство, с което подсъдимият е шофирал на процесната дата след употреба на алкохол, установена по съответния ред.

Така мотивиран, въззивният съд счита, че определението на първостепенния съд, поради което след ва да потвърди

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1103/10.12.2025г., постановено по НОХД № 6/2025г. по описа на Районен съд-Петрич.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4