Решение № 857 от 19.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. София , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000503907 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 110 от 07.08.2020 г., постановено по т.д. № 269/2019 г. от Софийски окръжен съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Ц. И. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /80 000 лв./ до пълния предявен размер от 120 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. М.И. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 930 лева;

- по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от 1

ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 3 200 лева и деловодни разноски, в размер на сумата от 366.66 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Ц.

И. Ц., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 216.66 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г., за разликата над сумата от 50 000 лева до присъдените 80 000 лева, както и в частта за разноските, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на действително претърпените от ищеца.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това да отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 50 000 лв. до 80 000 лева.

Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Ц. И. Ц., ЕГН ********** с насрещна жалба в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над уважения /80 000 лева/ до пълния предявен размер от 120 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закони и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лева.

Моли да му се присъдят направени деловодни разноски, както и ответникът да заплати на неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Ц. И. Ц., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 18.11.2018 г., около 16:50 часа, на ПП – 6, км 158 + 700, в местността „Сарански баир – Скалата“, Софийска област, при снеговалеж и заснежено асфалтово покритие е настъпило ПТП, при което като пешеходец е бил ударен от лек автомобил „Ауди А 8" с рег. № ********, управляван от З. Г.

С., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Ауди А 8", с р е г. № ********, който се е движел с превишена и несъобразена с метеорологичните условия и пътната обстановка скорост;

- вследствие на ПТП е получил телесни увреждания, за които е бил транспортиран и приет по спешност за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД София;

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол;

- по случая е образувано наказателно производство по описа на РУП 3 МВР Елин Пелин, което не е приключило;

- лекият автомобил „Ауди А 8", с рег. № ********, управляван от З. Г.

С., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- писмената претенция за обезщетяване на вредите по чл. 380 от КЗ е предявил на 16.01.2019 г.

Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г.

Поискал ответникът да му заплати направените деловодни разноски, както адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 107/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят, тъй като приложените доказателства не установяват застрахования при него водач с поведението си да е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и вследствие на това поведение ищецът да е претърпял вреди.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да се съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът, като пешеходец се е движел по пътното платно противно на правилата за движение, установени в чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, с което поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, 4 които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.11.2018 г., на първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 158+ 700, в землището на село Саранци, в местността „Сарански баир - Скалата“, около 16:50 часа, в тъмната част на денонощието, при снеговалеж е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********, управляван от ищеца Ц. И. Ц., ЕГН ********** и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, управляван от Д. А. А..

Ищецът излязъл от управлявания от него автомобил „Фиат Пунто“ и се е насочил към намиращия се зад него лек автомобил „Опел Астра“ за да окаже помощ на пътниците в него и в този момент автомобил „Ауди А 8“, с рег. № ********, управляван от З. Г. С., ЕГН ********** навлязъл в завоя (десен по посоката му на движение).

Последвал удар между лекия автомобил „Ауди“ и лекия автомобил „Фиат“, вследствие на което последният бил отхвърлен вляво и напред и със задната си част ударил ищеца.

Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложените по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза - л. 155.

В участъка на ПТП са поставени пътни знаци за ППС, пътуващи в посока от гр.

София за гр. Пирдоп - „В 26“ – „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“ с надпис на него „60“, а под него пътен знак „В 24“ – „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“.

Вещото лице е направило фактически констатации, че:

- причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Ауди А 8“ , който се е движел с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътното платно и видимостта пред него скорост от 71 км/ч.;

- за пострадалият ударът е бил непредотвратим;

5

Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР, който извършил оглед и съставили протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица – л. 7.

Ищецът е бил транспортиран и настанен за лечение в МБАЛ „Св. Ана“ АД – София.