Решение № 374 от 22.07.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Бургас , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120202873 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. Н. Р. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Т. Р. - БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 3756016 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДВП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.2, т.

4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Въз основа на жалбата първоначално е било образувано НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас, завършило с постановяване на Решение № 22/22.02.2021 г., с което ЕФ е бил изцяло потвърден. По жалба на Р. е било образувано КНАХД № 877/2021 г. по опис на АдмС-Бургас, като с Решение № 867/15.06.2021 г. въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, където е било заведено под горния номер.

С жалбата се посочва, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и неправилен. На първо място се застъпва, че неправилно е бил издаден ЕФ за нарушение, заснето с мобилна система за контрол, вместо отговорността на водача да се реализира по общия ред – със съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка се допълва, че не е спазено изискването нарушението да е установено в отсъствието на контролен орган. На второ място се счита, че на част от изображенията са заснети други автомобили, поради което и се достига до извод, че не може да се установи категорично дали измерената скорост е точно на процесния автомобил или не. Счита се, че не е изпълнено условието на чл. 6, ал. 2 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно която мястото за контрол следва да се определи въз основа на 1 анализ на изрично показатели. Твърди се, че не е ясно мястото на позициониране на АТС, поради което и не може да бъде направен категоричен извод, че при установяване и заснемане на автомобила са били изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредбата. Твърди се, че пътят, на който е заснето нарушението, отговаря на изискванията за скоростен път и ограничението от 80 км/ч. не съответства на ограниченията, посочени в чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

На последно място се посочва, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана за нарушение, което не е извършила, като недоказано е останало твърдението, че именно тя е нарушила правилата за движение по пътищата. Пледира се за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник – адв. Р. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски. Представя писмена зашита по същество, в която поддържа изложените по-горе доводи, който преповтаря и развива, допълвайки, че липсват доказателства за ограничаване на допустимата скорост в процесния участък. В тази връзка адв. Р.-БАК счита, че представените от АПИ доказателства не са достатъчни и въпросът е останал неизяснен. Счита, че съставеният протокол по чл. 10 от Наредбата не отговаря на обстоятелствата, описани в ЕФ, което според нея е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, в която насока е и отправеното й до съда искане.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения за законосъобразност на административнонаказателната процедура и за доказаност на нарушението, поради което и се пледира за потвърждаване на ЕФ изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от приложената разписка на л. 10 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас - фишът е връчен лично на жалбоподателката на 04.08.2020 г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата, с дата на клеймото – 17.08.2020 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Отговорността на Р. е ангажирана за това, че на 04.07.2020 г. в 15:19 часа, по път II99, км. 3+900, местността „Ченгенескеле“ в поска от гр. Созопол към гр. Бургас, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с фаб. № 644/14, поставена в служебен автомобил, засякла и заснела, движещ със скорост от 115 км/ч. автомобил - „*” с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с 2 наименование „Клип № 21588”.

В последствие записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „*” с рег. № * е собственост на жалбоподателката Р., както и че скоростта следва да се счита на 112 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3756016 на ОДМВР-гр.

Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на собственика било наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M” с фаб.

№ 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 12 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас), писмо (л. 13 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас ) и Протокол за проверка (л. 14 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас).

Няма доказателства за използването на мобилното техническо средство да е бил изготвен надлежен Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай е налице нарушение при издаване на ЕФ, довело до неговата незаконосъобразност. Тук е мястото съдът да посочи, че от всички многобройни възражения на жалбоподателката настоящият състав възприема само едно, свързано с лисата на надлежен Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Всички 3 останали възражения се окачествяват като неоснователни, по следните причини:

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 32 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Представена е снимка на заснетото МПС, като от нея ясно се вижда автомобилът и неговият номер. Възражението, че на някои от изображенията има заснет и друг автомобил не се споделят от съда. Действително това е така, но видно от самата снимка измерването е извършено в посока „приближаващ , а заснетите други МПС се движат в обратна поска, т.е. няма как те да са повлияли на измервателното средство, доколкото са се движели в отдалечаваща се посока при режим на измерване на скоростта на приближаващия трафик.

След допълнително изисканите от съда доказателства от АПИ безспорно се установява, че в процесния участък има разположен знак В26, предписващ движение със скорост не по-висока от 80 км./ч. Противно на становището на жалбоподателката предоставената от АПИ информация е ясна и безпротиворечива, като не остава съмнение, че действително скоростта на движение е била ограничена именно до 80 км/ч. Пак във връзка с възраженията следва да се отбележи, че пътният участък не е част от „скоростен път“, въпреки наличието на сходства с характеристиките на такъв път, поради което и няма никакво основание да се мисли, че е важал друг скоростен режим за движение. В случая няма никакво значение дали мястото на контрол е определено съгласно анализ на изрично посочени показатели, описани в чл. 6, ал. 2 на Наредбата, доколкото водачите на МПС са длъжни да спазват винаги и на всяко място правилата за движение по пътищата и в частност максимално разрешената скорост.

По отношение на твърдението, че в случая е следвало да се издаде НП, а не ЕФ, както и че е неправилно използването на мобилна система за контрол, доколкото тя не работи в отсъствието на контролен орган, съдът следва да посочи, че категорично не може да се съгласи с тези доводи.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани 4 технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. От своя страна в § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 12 от НАХД № 3571/2020 г. по описа на РС-Бургас) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.