Решение № 266206 от 21.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 21.10.2021г. Град София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав

На двадесет и четвърти септември Година 2021

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар КАПКА ЛОЗЕВА като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 9455 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Волейболен клуб „Л.“ излага в исковата молба, че е страна по сключен с ответницата М.К. договор за професионален волейболен състезател със срок на действие до 01.04.2024г. По силата на договора, клубът притежава състезателните права на състезателя за срока на договора. На 11.07.2020г. получил заявление от ответницата, с което същата го уведомява, че прекратява едностранно сключения договор. Съгласно чл.4.3. от договора, при предсрочно едностранно прекратяване от състезателя, последният дължи на клуба неустойка в размер на 100 000 евро.

Ето защо, предявява частичен иск за осъждането на К. да му заплати сума в размер на 31 500 евро – част от дължимата неустойка.

В депозирания по делото писмен отговор ответницата оспорва иска. Поддържа, че към момента на сключването на договора за професионален волейболен състезател, отношенията между страните са били уредени чрез сключен трудов договор. Сочи, че по естеството си, процесният договор също представлява трудов договор, тъй като урежда същите отношения, свързани с задължението на ответницата да полага труд като професионален състезател по волейбол. Доколкото първоначалният трудов договор е прекратен по взаимно съгласие на 11.06.2020г. , процесният също трябва да се счита прекратен. Сочи, че договорът за професионален футболен състезател е сключен само с цел заобикаляне на закона, доколкото предвиждането на неустойка в трудовия договор би било недопустимо. Ето защо, счита, че в цялост процесният договор е нищожен поради заобикаляне на закона, нарушение на добрите нрави и невъзможен предмет.

На следващо място, излага, че от 08.06.2020г. волейболен клуб „Л.“ е преустановил дейността си поради финансови затруднения по отношение на представителния женски волейболен отбор, като същият е разформирован и са закрити всички девически формации. Самият ищец е бил в неизпълнение на задълженията си, като не е предоставил възможност на ответницата да тренира, недобросъвестно се позовава на нищожната клауза за неустойка и създава пречки ответницата да бъде картотекирана в друг спортен клуб. Конкретно, поддържа неизпълнение на задълженията на клуба за плащане на месечното възнаграждение съгласно Анекс №1 към Договор №5/2019г., неосигуряване на необходимата материална база и условия за осъществяването на състезателните права, поради прекратяване от страна на клуба на участието на женския волейболен отбор в първенството на България и преустановяване на тренировъчната дейност, както и неизпълнение на задълженията по чл.2.4. от договора.

Поддържа недействителност на наустоечната клауза и като ограничаваща правото на труд и постановяваща отказ от трудови права. Ако съдът приеме, че процесният договор не е трудов, поддържа недействителност на клаузата, поради това, че единствената цел, с която същата е уговорена, излиза извън присъщите на неустойката функции. С процесната неустойка се цели предотвратяване възможността на ответницата да упражни своето потестативно право едностранно да прекрати процесния договор преди изтичането на неговия срок, както и получаване от страна на ищеца на имуществена облага, която не му се следва, водеща до неоснователно обогатяване.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 02.04.2019г. между страните е сключен договор за професионален волейболен състезател №05/2019г. Съгласно същия, клубът притежава състезателните права на ответницата за срока на договора – до 01.04.2024г. По силата на уговореното между страните състезателят /ответницата К./ се задължава да упражнява състезателните си права в клуба, както и да изпълнява решенията на управителните му органи, свързани с подготовката, организацията на представянето на волейболния отбор при участие в Републиканския шампионат на Република България, националния турнир за Купата на страната, вътрешни и международни спортни турнири. Допуска се състезаването и за други клубове, но само в случай, че състезателят е отстъпен с изричното съгласие на ищеца на основание подписан договор за трансфер с приемащия клуб.

От своя страна, клубът се задължава да изплаща на състезателя месечно възнаграждение, вкл. социални и здравни осигуровки, в размер, уговорен с допълнителен анекс. Съгласно чл.2.2. от договора, клубът заплаща възнагражденията и осигуровките само в случаите, когато състезателят се състезава от името на клуба. В чл.2.3. клубът е поел задължението да осигури необходимата материална база, екипировка и други условия за изпълнение на поставените спортно-технически цели и задачи. Съгласно чл.2.4 от договора клубът се задължава да осигури настаняване на състезателя в апартамент със съотборнички, като поема наема и режийните разходи за жилището. Изрично е уговорено, че клубът има право да преотстъпва състезателя на други клубове в страната и чужбина с изрично негово съгласие. В случай на осъществен трансфер, клубът има право на възнаграждение в размер на договорен между страните процент от трансферната сума. В чл.3.2. от договора са посочени условията, при които същият се прекратява, а именно – по взаимно съгласие на страните; едностранно от клуба – при неизпълнение на задълженията на състезателя, с едномесечно предизвестие; едностранно от състезателя – с шестмесечно предизвестие, като срокът на предизвестието започва да тече от заплащането от страна на състезателя на неустойката, уговорена в чл.4.3 от договора. Съгласно текста на чл.4.3. при прекратяване на договора едностранно от състезателя преди изтичане на срока, той дължи на клуба неустойка в размер на левовата равностойност на 100 000 евро.

Съгласно анекс към договора от същата дата, в случай, че състезателят упражнява състезателните си права като професионален състезател по волейбол в клуба, последният се задължава да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 900лв.

От ангажираните с отговора на исковата молба писмени доказателства се установява, че още на 10.05.2017г. между страните е бил сключен договор за професионален волейболен състезател. Отношенията са уговорени по начин, идентичен с последващия договор от 2019г., с изключение на крайният срок на договора - посочен е 31.12.2021г., и клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на състезателя, в която е уговорен размер на дължимата в този случай неустойка – 80 000 евро. С анекс от 10.05.2017г. към този договор е уговорен размер на месечното възнаграждение на състезателя в размер на 500 лв.

На 07.08.2018г. страните са сключили и трудов договор, по силата на който клубът в качеството си на работодател е възложил на състезателя, който от своя страна е приел, да изпълнява длъжността „професионален спортист“ с място на работа - Волейболен клуб „Л.“, за периода от датата на сключването на трудовия договор до 31.05.2019г. Уговореното трудово възнаграждение е за 4 часа работно време на ден и възлиза на 225 лв. месечно. С анекс от 01.04.2019г. е договорен нов размер на месечното трудово възнаграждение от 560 лв., както и преминаване към 8-часов работен ден.

По делото е приета Заповед №09-ВК/10.06.2020г., с която на осн. чл.325, т.1 от КТ и молба, подадена от ищцата, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 11.06.2020г. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата, което обстоятелство не се оспорва от страните.

На 10.07.2020г. ищцата е депозирала при ответника заявление, съгласно което прекратява едностранно сключения между страните договор за професионален футболен състезател от 02.04.2019г.

По делото е представен препис от електронна кореспонденция между упълномощения процесуален представител на ответницата адв. В.и г-н Х.А.– организационен директор на Национална волейболна лига, в която е посочено, в отговор на запитване от страна на адв. В., че състезателката М.К.К. не е картотекирана към нито един клуб в България. Датата на кореспонденцията е 15.03.2021г. Посоченото обстоятелство не е оспорено от ищцовата страна, нито са ангажирани доказателства за обратното, поради което съдът приема за установено от фактическа страна, че към посочената дата ответницата не е била картотекирана като състезател към нито един волейболен клуб в страната, следователно и към ищцовия клуб.

Представени са по делото 3 бр. повиквателни за национален състезател, изпратени от Българска федерация по волейбол до ищцовия клуб, в които е посочено името на ответницата, за подготовка за участие в различни спортни форуми, за следните дати:

29.04.2019г., 25.12.2019г., 16.06.2020г.

От представения по делото международен трансферен сертификат се установява, че в периода 01.01.2020г. – 15.05.2020г. ответницата като състезател по волейбол е била преотстъпена от ищцовия клуб на турския волейболен клуб N. B. G..

С оглед разпределената от съда доказателствена тежест и доказване на обстоятелството, че ищецът е изплатил на ответника всички дължими по процесния договор суми /което се оспорва от ответната страна/, по делото се ангажирани писмени доказателства – ведомости за заплати и разходни касови ордери. Изслушано е първоначално и допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Във връзка с оспорване на подписите, положени за ответницата във ведомости за заплати за м.юни, август, септември и октомври, както и в РКО №375/18.06.2019г., е открито производство по чл.193 от ГПК и е изслушано заключение на съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. От заключението се установява, че подписите, положени за М.К. в графи №9 във ведомости за заплати на ВК „Л.“ с м. август, септември и октомври 2019г. са положени от ответницата, а подписите за „получил сумата“ в РКО №375/18.06.2019г. и във ведомост за заплати на ВК „Л.“ за м. юни 2019г. не са положени от ответницата, а от трето лице – г-жа Л.Д.. Така, съдът приема от фактическа страна, че оспорването е доказано и посочените писмени доказателства следва да се считат изключени от доказателствата по делото.

За установяване на факта, че възнаграждението за м. юни 2019г. е било изплатено на ответницата по делото е проведен разпит на свидетелката Л.Д. и са изслушани обясненията на ответницата по реда на чл.176 от ГПК. При разпита в съдебно заседание свидетелката Д.заявява, че работи при ищеца като тийм мениджър, понякога и като треньор.

Познава ответницата като състезател на клуба. Потвърджава, че в периода 2019-2020г. е имало случаи, когато е получавала възнагражденията на ответницата и други състезателки от отбора вместо тях и е подписвала от тяхно име РКО. Това се налагало, когато момичетата са в невъзможност да си ги получат лично в гр.

София. Конкретно подписа в процесния РКО потвърждава, че е нейният. Мисли, че по това време ответницата е била на лагер в гр. Пловдив с националния отбор, където впоследствие тя й е предала сумата по ордера, на път за Димитровград.

Счита, че вероятно някое от момичетата – състезателки на клуба - я е помолило за това, предвид отсъствието им от гр. София във връзка с участието им в лагера на националния отбор. В обясненията си по чл.176 от ГПК ответницата отрича да е получавала сумата по ведомост и РКО от м. юни 2019г. от свидетелката. Заявява, че за получени плащания от ищеца винаги е полагала подпис.

От първоначалното и допълнително заключение на ССчЕ /като вещото лице е обсъдило подробно в заключението си писмените доказателства, въз основа на които същото е изготвено, поради което съдът не ги обсъжда отделно/, неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло като компетентно изготвени и пълни, се установява, че за периода от м. април 2019г. до датата на исковата молба – 08.09.2020г. при ищеца са осчетоводени следните плащания към ответницата, отразени в табличен вид: