Решение № 18199 от 09.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18199 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110114035 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „.“, ЕИК ., седалище и адрес на управление . (ищец), действуващ чрез надлежно упълномощения процесуален представител юрисконсулт Л. С.. Ищецът твърди, през 2019 г. сключил с ответника договор за обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „Д(103)“. По силата на договора ищецът приел ответника на обучение и поел разходите, свързани с обучението съобразно утвърдена програма, а също така и разходите за първото явяване на обучаващия се на практически изпит пред „.“ – . – София. От друга страна, ответникът се задължил след придобиването на съответната правоспособност да работи като водач на тролейбус при ищеца за срок, не по-кратък от 3 години. Страните уговорили и неустойка в размер на 2 000 лева в случай на прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на срока. Ответникът успешно преминал обучението и също така успешно издържал практическия изпит, след което на 30. 10. 2019 г. сключил с ищеца трудов договор № 13. След това обаче по молба на ответника трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ с акт № 6 от 12. 03. 2020 г., връчен на 13. 03. 2020 г. Освен това ищецът поканил ответника да му заплати неустойката в размер на 2 000 лева с писмо, което му било връчени (при условията на отказ) на 13.

02. 2020 г. Позовава се на чл. 234 и чл. 235 КТ. Иска от съда да установи съществуването на паричното задължение на ответника да заплати сумата 2 000 лева, представляваща дължима неустойка по договор за обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „Д(103)“, ведно със законовата лихва от 23. 09. 2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. В. М., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ответник), действуващ чрез надлежно 1 упълномощения процесуален адвокат К. С.. Признава сключването на договора за обучение с ищеца, както и че успешно е издържал практическия изпит пред . и е придобил съответната правоспособност. Признава също така, че на 30. 10. 2019 г. е сключил трудов договор с ищеца за изпълняване на длъжността „шофьор на тролейбус“, както и че на 11. 02. 2020 г. е подал молба-предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че още на същата дата (11. 02. 2020 г.) му била връчена покана за заплащане на неустойка в размер на 2 000 лева. След това на 12. 03.

2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено. От друга страна, ответникът прави и някои допълнителни твърдения. Заявява, че обявата за сключването на договора за обучение в „Джобс БГ“ е била за месечно възнаграждение в размер на 1 800 лева, което го мотивирало да напусне тогавашната си работа. Той сам заплащал таксите за издаване на необходимите документи, включително и изпитните такси.

Впоследствие предложеният трудов договор бил за месечно възнаграждение в размер на 1 150 лева, а при сключването му служители на ищеца обяснили на ответника, че разликата до 1 800 лева се постигала чрез допълнителни часове, предвидени в графика на всеки водач на тролейбус. През време на трудовото правоотношение обаче били съставяни графици в нарушение на правилата за управление на моторните превозни средства, превозващи пътници с капацитет минимум 10 мест, вкл. водача, и периодите за почивка. След като подал предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение, служители на ищеца му поставили като условие за прекратяване на трудовото правоотношение сключването на споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което ответникът да се задължи да заплати на ищеца при определени условия сумата в размер на 2 000 лева, представляваща неустойка по договор за обучение. Независимо от липсата на предпоставките на чл. 6 от договора за обучение ответникът признал дължимостта на сумата 500 лева, представляваща разходи за обучението, като се съгласил тя да бъде прихваната от последното му трудово възнаграждение, ведно със законовата лихва от деня, в който ищеца е направил разходите (тоест общо 520 лева). От правна страна ответникът намира, че клаузата за неустойка по договора за обучение е нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото надхвърля присъщите функции на неустойката. Освен това намира, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 48, ал. 3 от Конституцията, а освен това и на чл. 8, ал. 4 КТ. Позовава се на тълкувателна и казуална съдебна практика. Евентуално оспорва предявения иск и по размер, твърдейки, че ищецът не е съобразил незаконосъобразно удържаната от трудовото възнаграждение на ответника сума. Позовава се на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като заявява, че ако съдът приеме неустоечната клауза за съобразена със закона и добрите нрави, то размерът й следва да бъде намален поради прекомерност до сумата 520 лева, която ответникът е погасил преди образуването на заповедното производство. В последното открито съдебно заседание претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на издадената заповед за изпълнение и отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустими. Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а ответникът му противопоставя евентуално 2 възражение за намаляване на неустойката поради прекомерност с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договора за обучение с ответника, съдържащ твърдяната неустоечна клауза и нейната валидност; че е сключил валиден трудов договор с ответника; че надлежно е изпълнявал задълженията си по трудовия договор с ответника; прекратяването на трудовото правоотношение с ответника преди изтичането на срока, предвиден в неустоечната клауза по договора за обучение; и че ответникът е получил поканата за заплащането на неустойката в размер на 2 000 лева.

Що се отнася до ответника, в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че неустойката в размер на 2 000 лева е прекомерна с оглед на действителните вреди на ищеца.

Страните не спорят, а и от анализата на събраните по делото доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Столичната община, чийто предмет на дейност се изразява в превозването на пътници с трамваи и тролейбуси, както и електробуси (и др.). Във връзка с тази негова дейност ищецът публикувал в интернет страницата „джобс.бг“ обява за работа като водач на тролейбус срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 1 800 лева. Ответникът и свидетелят Б.Й.

П., негов бивш съсед, проявили интерес към обявата и се свързали с представители на ищеца. Оказало се, че за да започнат работа като водачи на тролейбус било необходимо първо да преминат едномесечно обучение, да набавят за собствена сметка медицинско удостоверение, че не страдат от душевно заболяване, както и че основното трудово възнаграждение било всъщност в размер на 1 100 лева, а можело да се увеличи брутно до 1 800 лева чрез полагането на извънреден труд в съответния месец.

Свидетелят П. не бил съгласен с така разяснените условия, поради което не сключил договор с ищеца. Ответникът, от друга страна, сключил на 30. 09. 2019 г. с ищеца договор за обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория Д (103) – нататък за краткост „договорът за обучение“.

По силата на така сключения договор за обучение ответникът поел задълженията да завърши курс на обучение за придобиване на съответната правоспособност и да се яви успешно на изпит пред Изпълнителната агенция „.“ (.), като разходите за явяването на практическия изпит били за сметка на ответника, а при неуспешно явяване на изпит трябвало да заплати на ищеца стойността на курса за обучение в размер на 500 лева. От друга страна, ищецът поел задълженията да приеме за обучение ответника и да проведе обучението му, като поеме разходите за извършването на обучението и осигури необходимите условия и материалнотехническа база за теоретично и практическо обучение съобразно утвърдената програма, както и първото явяване на практически изпит пред . (.). Важно е да се отбележи, че съгласно т. 8 от договора за обучение след придобиването на съответната правоспособност ответникът трябвало да работи като водач на тролейбус при ищеца за срок не по-кратък от три години. Виновното неизпълнение на това и на останалите задължения по договора страните приравнили на прекратяване на трудовото правоотношение преди срока, уговорен в т. 8, в които случаи ответникът дължал неустойка в размер на 2 000 лева (т. 9).

В периода от сключването на договора за обучение до 10. 10. 2019 г. ответникът бил обучаван от работника И.П.С.. Във връзка с провежданото от Ивайло Стоянов обучение ищецът му заплатил допълнително трудово възнаграждение в размер на още 3

601 лева и 4 стотинки. След това на 11. 10. 2019 г. ответникът се явил на изпита за придобиването на съответната правоспособност пред ., който сам заплатил, и го положил успешно. Така на 30. 10. 2019 г. страните сключили и трудов договор № 13/30.10.2019 г., по силата на който ответникът поел задължението да изпълнява длъжността „шофьор на тролейбус (единичен), той и шофьор на съчленен тролейбус“ на пълно работно време (8 часа), а ищецът бил длъжен да му изплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 150 лева. Страните изпълнявали задълженията си по трудовия договор, като ответникът полагал ежемесечно между 10 и 40 часа извънреден труд и между 21 и 30 часа нощен труд. Според показанията на свидетеля П. правилата за почивките на водачите на тролейбуси, в това число и ответника, не били спазвани.

Така на 11. 02. 2020 г. ответникът подал едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. На същата дата ищецът изготвил писмо до ответника, с което го уведомявал, че е длъжен да му заплати неустойка „по т. 8“ от договора за обучение, както и че в противен случай ищецът щял да заведе дело срещу него. Според отбелязването, направено от служител на ищеца, на 13. 02. 2020 г. ответникът („лицето“) отказал да получи писмото. След това на 09 .03. 2020 г. ответникът изпратил на свой ред писмо до изпълнителния директор на ищеца, в което го уведомява, че негови служители настоявали за изготвяне на споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което ответникът следвало да се задължи да изплати при определени условия сумата 2 000 лева. С това писмо ответникът признал дължимостта само на сумата 500 лева – разходи за обучението, ведно със законовата лихва от деня, в който са направени, и изразил готовност да възстанови главницата и лихвите, включително чрез удържането им от трудовото му възнаграждение на основание чл. 272 КТ. Сетне на 12. 03. 2020 г. ищецът постановил акт № 6, с който прекратил трудовото правоотношение на ответника на основание чл.

326, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), считано от 13. 03. 2020 г. Било наредено на ответника да бъде изплатено обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неползувания платен годишен отпуск в размер на общо 10 дни. Актът бил връчен на ответника на 13. 03. 2020 г. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е превел трудово възнаграждение в полза на ответника за месец 03. 2020 г., като единствените удръжки са тези за данък общ доход, лични осигурителни вноски и членски внос за синдикална организация.