Решение № 854 от 03.05.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И E

№ 854/3.5.2019г. гр.Варна,03.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ВАРНА – тридесет и седми наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар

Петранка Петрова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1534 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на «ДЕНИТИ» ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Т. Й.

Б. срещу Наказателно постановление № 23-0000109/ 11.03.2019 год. от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева на осн. чл. 104, ал.1 от ЗАвтПр. за нарушение на чл.10, §2 от Регламент 561/2006 на ЕП и Съвета, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и е формулирано искане за отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда.

Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на процесния акт.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършване на комплексна проверка на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* относно транспортната дейност на дружеството, свидетелят Д.К.,***, се запознал с предоставените документи, част от които били тахографски и пътни листи на водачите. Установило се, че дружеството притежава лиценз на Общността за извършване на обществен превоз на пътници. От съдържанието на пътен лист серия „А“ № 2357937/04.06.2018 год. бил направен извод, че на 07.06.2018 год. водача И.Т.И..не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за 24 часов период на управление, започващ след края на предходната дневна почивка в 16.00 часа на 06.06.2018 год. Най-дългото прекъсване, констатирано за този период е от 07 часа и 23 минути (от 20:10 ч. на 06.06.2018 год. до 03:33 ч. на 07.06.2018 г.) като намалението е от 1 час и 37 минути.

Затова проверяващият приел, че транспортното предприятие не е организирало работата на водача така, че да е в състояние да спазва изискванията на Регламент 561/2006 г.

На 04.01.2019 год. Д.К.

*** съставил срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, акт за установяване на административно нарушение, серия „А“-2018, бл. № 258743. В него той описал констатациите си и иззетите като доказателства тахографски листи, пътни листи и ведомости към тях. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561 /2006 г. на ЕП и Съвета във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от

ЗАвП. При предявяване на акта на законния представител на нарушителя, било вписано, че няма възражения, а в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН писмени такива не били депозирани.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-0000109/11.03.2019 год. В него административно-наказващият орган като възприел изцяло направените в АУАН фактически констатации, квалифицирал нарушението по чл. 10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент

№ 561 /2006 г. във връзка с чл. 78, ал.1, т.1 от

ЗАвтПр. и на основание чл. 104 от ЗАвтПр наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените доказателства, приобщени по делото. Съдът ги кредитира като обективни и взаимно допълващи се.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия съгласно чл.91 ал.3 от ЗАвтП, чл.92 ал.2 от ЗАвтПр. и Заповед № РД

-08-249/15.05.2015 год. издадена от Министъра на ТИТС.

Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел не е съществено процесуално нарушение, тъй като това с нищо не ограничава правото на защита. ЗАНН дава възможност да се издаде НП и при нередовност на АУАН, още повече, че както стана ясно в с.з. нарушението е било установено при проверка на документи, предоставени от превозвача.

Напълно основателни са обаче, възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неописване на нарушението от правна и фактическа страна.

От фактическа страна в НП е описано нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията за междудневна почивка, извършено от водача И.И.. Дружеството не е наказано за това, че е допуснало неспазването на намалена дневна почивка, а за това, че не е създало съответната организация на работата - наказано е за нарушение, изразяващо се в бездействие. За да е наказуемо бездействието, следва законът да предвижда задължение за конкретно действие. Какво е обаче, конкретното действие, което не е извършил превозвачът, не е описано нито в АУАН, нито в НП.

Изобщо АНО не е изследвал въпроса била ли е създадена някаква организация на работата, каква е тази организация и защо се счита, че тя не дава възможност на водача за съответната намалена дневна почивка. Поради това съдът намира, че нарушението не е описано от фактическа страна по начин, че да става ясно срещу какви факти се защитава нарушителя. Според чл.10 §2 изр.1 от Регламента 561/06 г. "Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в § 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент." В АУАН и НП нарушението е описано от правна страна, но не и от фактическа. Не става ясно от описанието, че причината водачът да не може да спази чл.8 §2 от Регламент 561/08 год. е липсата на организация от предприятието. Липсата на факти, относими към съставомерните признаци на нарушението, е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита.

Във въззивното производство съдът има възможност да установява нови факти, но той не изследва дали е извършено някакво нарушение, а дали е извършено именно нарушението, описано в НП. От фактическото описание на нарушението става ясно, че водачът не е спазил междудневната си почивка, но не става ясно, дали това се дължи на липса на организация в предприятието или на виновно поведение на водача.

Освен горното съдът намира, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като в хода на АНП не са събрани категорични доказателства за действие или бездействие от страна на превозвача, чиято отговорност е ангажирана, относно организацията на работа на водачите/ в частност и на конкретния водач/ и спазване на законоустановените почивки. Няма никакви доказателства каква организация е създал или не е създал превозвачът, за да се прецени дали същата кореспондира с правните норми. В тази насока липсват и факти има ли извършени инструктажи, има ли графици за работа и почивки, които евентуално имат касателство към спазването на правните норми. В тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението, а не на нарушителя, че не го е извършил.

Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.

В АУАН и НП е посочено, че на 07.06.2018 год. в гр.Аксаково, област Варна превозвачът не е организирал работата на конкретния водач. Посочената дата е тази, на която водачът не е ползвал изискуемата почивка, защо - факти не се сочат. От коя дата е възникнало задължението за търговското дружество-превозвач да организира работата в предприятието съобразно установеното в Регламента, респективно – от кой момент е започнало неправомерното бездействие на задълженото лице от съдържанието на АУАН и на НП не става ясно. Какви са били съображенията на АНО да приеме, че именно датата 07.06.2018 г. е времето на извършване на нарушението, не става ясно нито на санкционираното лице, нито на съда. Това определено препятства защитата на санкционираното лице, както и затруднява съдебния контрол за законосъобразност на НП и спазването на установените в чл.34 от ЗАНН срокове, каквото е становището и на Адм. съд-Варна. Според практиката на същия, простата констатация, че конкретен водач от персоналния състав на санкционираното търговско дружество не е спазил нормативите за ползване на задължителни почивки, не съдържа сама по себе си достатъчно данни за това, че превозвачът не е организирал работата в предприятието по такъв начин, че да се спазят посочените като нарушени норми.

Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно, че е извършено, обуславя извод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил.

В подкрепа на горното становище са решения на Адм. съд Варна, както следва: по к.н.а.д.№3324/13 год., по к.а.н.д.№4409/2013 год., по к.а.н.д № 3990/2014 год., по к.а.н.д №2238/2015 год., по к.а.н.д № 1611/17 год., по к.а.н.д № 1132/18 год. и др.

При така установената процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания акт същият следва да бъде отменен, за това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000109/11.03.2019 год. от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от Т. Й. Б., е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева на осн. чл. 104, ал.1 от ЗАвтПр. за нарушение на чл.10, §2 от Регламент 561/2006 на ЕП и Съвета, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: