Решение № 523 от 28.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Пловдив , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330202344 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. М. П. против Наказателно постановление № 21-1030-000194, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Д. М. П. е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В НП е посочено, че се издава за следното: Д.М. П. в гр.Пловдив, 1 ул.Дрян до номер 5 управлява лек автомобил БМВ с регистрационен номер ******* след употребата на алкохол. Изпробван с Алкотест- Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0181, който отчете 1.23 на хиляда. Издаден талон за медицинско изследване номер-0062485. Съставен е АУАН GA/ 313277 от 30.10.2020г. по чл. 5 ал.з т.1 от ЗДвП. По случая е образувано БП № 697/2020г. по описа на 2РУ Пловдив по чл. 343Б ал.1 от НК и прокурорска преписка № 10089/2020г. по описа на РП- Пловдив. Същата е приключила с прекратяване на наказателното производство на основание ПХЕ № 668/ 30.10.20г. с регистриран резултат от 1,12 на хиляда алкохол в кръвта, което съставлява административно нарушение по ЗДвП.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

От цитирания текст на НП е видно, че деецът е наказан за деяние, което е индивидуализирано в съдържателен и пространствен план , но без каквото и да било посочване на датата или времето на извършване на деянието.

Същевременно съгласно чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН сред задължителните реквизити на НП е датата на извършване на нарушението.

Освен това е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че Наказателното постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание освен конкретната разпоредба на чл. 57 ЗАНН следва да намерят приложение и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Датата /времето/ на извършване на деянието по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществен реквизит, както на АУАН, така и на 2

НП, доколкото спрямо него се отмерват редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН), относими към отговорността на дееца.

Освен това в трайната съдебна практика е прието, че деянието представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.

Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС, Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.

От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.

При липса на посочване на дата на извършване на деянието в НП съдът се поставя в невъзможност да провери:

-налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и това, за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН;

-налице ли е идентитет между деянието, за което е наказан дееца и това, което се установява от доказателствата по делото;

-не е ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и също нещо;

-верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно наказателната отговорност не може да почива върху предположения.

В този смисъл липсата на посочване на дата /време/ на извършаване на нарушението в НП:

- не само ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото 3 същото е принудено да гадае за деяние с какви точно фактически параметри е подведено под отговорност,

- но и съществено затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата отмяна.

Липсата на посочване на времето на извършване на деянието в АУАН и НП е процесуален порок, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства, доколкото няма как да се провери дали волята на наказващия орган е била да накаже дееца именно за деянието, което евентуално се установява от доказателствата по делото.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при положение, че те изобщо не са посочени или са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност с НП да се санират пороци, допуснати в административно наказателното производство, стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай, пороците при индивидуализация на датата на извършване на нарушението са относими към самото НП, то член 53, ал.2 ЗАНН се явява неприложим.

Действително в НП е посочена датата на издаване на АУАН, но това не санира пропуска да се посочи датата на извършване на нарушението, която съставлява отделен и самостоятелен реквизит на НП ( изискването за индивидуализация на номер и дата на АУАН представлява реквизит по чл. 57, ал.1, т.3 ЗАНН, а за посочване на дата на извършване на нарушението по чл.

57, ал.1, т.5 ЗАНН) най-малкото предвид законоустановената възможност АУАН да се издаде в 3-месечен срок от откриване на нарушителя, но не по4 късно от една година от извършване на нарушението.

Гореизложеното се явява безусловно основание за отмяна на НП.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:

На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай защитникът изрично заяви, че не претендират разноски.

На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните банкови документи (платежно нареждане и др.)

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.

Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.

Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.

Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 5

2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на защитника. Липсва обаче

-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;

-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .

Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-000194, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Д.

М. П. е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6