Решение № 1721 от 06.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1721 гр. Русе, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520102363 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Г. Д. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД, в която се твърди, че на ***г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, съгласно който бил приложим Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Страните договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лв. Съгласно договора ищцата следвало да погаси заема на 12 месечни вноски, с лихва 23%, при годишен процент на разходите 49.11%.

В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството ответник. За предоставеното поръчителство от „партньор“ на кредитора, ищцата следвало да заплати и сумата от 930лв.

В молбата се излагат подробно съображения за нищожност на клаузата за обезпечаване на договора по поръчителство, както и за цялостна недействителност на договора за потребителски кредит.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се обяви нищожността само на клаузата на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, сключен между Г. Д. Д. и „Фератум България“ ЕООД.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че възнаграждението, което е претендирано от ищцата за предоставеното обезпечение на кредита не следва да бъде съобразявано при определяне на годишния процент на разходите, както и че последният изцяло е съобразен като начин на определяне и размер с императивните изисквания на закона. Поради това се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на ***г. между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ответницата Г. Д. Д. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, т.е. чрез средствата за комуникация от разстояние.

Отпуснатата в заем сума е в размер на 1000лв., която ищцата следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски, с уговорена възнаградителна лихва в размер на 23 % и ГПР от 49.11%, за изчислението на който се препраща към чл. 8.4 от Общите условия към договора. Общата дължима сума е определена на 1230лв.

В т.5 от договора между страните е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството кредитор, избор за което е направил кредитополучателят преди сключване на договора.

Към договора е представена и преддоговорна информация, в т.4 от която е посочено, че ако кредитополучателят е избрал да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора, разходът за това поръчителство ще е 930лв., като същите не се включват в ГПР посочен в договора за кредит.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, до датата на заключението на вещото лице не е превеждана сума от „Фератум България“ ООД на „Фератум Банк“ ЕАД във връзка с процесния договор за кредит и договор за гаранция.

Според заключението на приетата по делото техническа експертиза, изследвала начина на сключване на процесния договор, се установява, че 2 заявката за кредит може да се подаде с личен гарант и също се избира от кредитоискателя във формата на заявка, която попълва. Гарантът може да бъде избран от кредитоискателя „Личен Гарант/Поръчител" или „Фератум Банк"; При кандидатстване за процесния договор за кредит, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, от страна на Ищеца твърдят, че на имейл нямат такива получени документи. Прикачените документи в клиентския профил са три „Преддоговорна информация", „Договор" и „Удостоверение". Процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на Фератум при изпълнение на стъпките, потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на Фератум с исканите от потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. Потребителят явно е избирал да посочи за гарант Фератум банк; Използваният при сключване на договора за кредит шрифт е „Times Roman" с размер 13.5 пункта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Както в исковата молба, така и в отговора на същата се съдържат твърдения и възражения на страните относно недействителността на целия договор за потребителски кредит сключен между страните. Доколкото обаче предявеният иск е за прогласяване нищожността само на конкретна клауза от договора, касаеща предоставянето на обезпечение (чл. 5), то съдът следва да изложи мотиви относно действителността на целия договор, само в случай, че не намира самостоятелно основание за прогласяване нищожността на посочената договорна клауза.

За да се извърши преценка за действителността на атакуваната от ищцата клауза, действително следва същата да бъде преценена не изолирано или само според значението, което й придава договора за кредит, а връзката й с останалите възникнали между страните и третото лице поръчител (гарант Фератум банк) отношения. Няма спор по делото, че „избрания гарант“ е свързано с кредитора лице, т.е. двете дружества имат един и същи собственик на капитала си. Няма спор между страните (въпреки, че не са представени доказателства за това) и по въпроса, че въз основа на сключения договор, ответното дружество е претендирало и заплащане на възнаграждението за поръчителя, посочено в преддоговорната информация и в размер на 930лв.

Не може да бъде споделено становището на ответника, че клаузата на 3 чл. 5 от процесния договор е индивидуално уговорена между страните, че същата е включена след като ищцата сама е избрала начина по който да обезпечи задължението си по договора. Твърдяната възможност да бъде избран и друг поръчител, различен от предложения от кредитора и свързано с него лице е само хипотетична, практически неосъществима или поне силно ограничена. Видно от представения по делото формуляр с преддоговорна информация е, че условие за отпускане на кредита е сключването на „договор за поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя“. Това изискване, вида на кредитната сделка и нейните параметри, както и бързото сключване на договора (например посочената преддоговорна информация е с валидност само за конкретния ден) предполагат, че на практика единствената възможност за сключване на договор за кредит и получаване на такъв е приемане на условието за сключване на гарантираща сделка с посочения от кредитора гарант, въпреки декларативното изявление, че това не е условия за отпускане на кредита. Възнаграждението по договора за гаранция е в размер на 930лв. или почти толкова, колкото е и отпуснатата в заем сума и четири пъти колкото уговорената договорна лихва. Съобразявайки свързаността на кредитора и гаранта би могло да се приеме, че включването на клаузата на чл.

5 от договора няма за цел да обезпечи вземането на кредитора, а единствената цел да създаде допълнително оскъпяване на кредита и всъщност представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорена между страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява нищожна на основание чл. 21 ЗПК, извод който изцяло се подкрепя и от заключението на приетата по делото икономическа експертиза.

Възнаграждението по гарантиращата сделка с оглед изложените по-горе особености следва да бъде включено в ГПР по процесния договор , който очевидно превишава законовото ограничение от пет пъти размера на законната лихва.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, без съдът да обсъжда останалите изложени от страните аргументи и техни възражения за недействителност на целия договор за кредит.

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна 4 такса в размер на 50лв. На основание чл. 38, ал.2 ЗА следва да бъде уважено и искането на процесуалния представител на ищцата за заплащане в негова полза на минимално адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА

НИЩОЖНОСТТА н а чл.

5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №***, сключен на ***г. между „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „А. Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20, представлявано от Десислава Николова и Г. Д. Д. ЕГН********** с адрес гр.

Русе, ***, поради противоречие и заобикаляне на закона.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „А. Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20, представлявано от Десислава Николова да заплати на Г. Д. Д.

ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** сумата от 50лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „А. Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20, представлявано от Десислава Николова да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ под.

№177492004 адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 480лв. с ДДС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5