Решение № 550 от 16.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500527 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Българската държава, представлявана от Теменужка Петкова - министър на финансите, - ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение № 2843/16.12.2025 г., постановено по гражданско дело №3564/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на З. Б. И. сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 28.10.2024г., изразяващи се в болки и страдания от претърпяна фрактура на десен глезен след падане в резултат от стъпване върху неравна плочка, находяща се в имот с идентификатор *** – публична държавна собственост, съгласно Акт № 7145/26.05.2014 г., до страничния вход на Драматичен театър „Адриана Будевска“ – гр.

Бургас, ведно с лихва за забава върху главницата от датата на увреждането – 28.10.2024 г. до подаване на исковата молба, както и сумата от 2125 лв. (две хиляди сто двадесет и пет лева) – представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на настъпилия деликт, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 21.05.2025 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 685 лв., съобразно уважената част от исковете.

На първо място въззивникът излага оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на пасивна легитимация. Оспорва извода на съда, че отговорността за настъпването на вредите е на собственика на имота - Държавата, 1 представлявана от министъра на финансите. При твърденията на ищеца и събраните доказателства счита, че инцидентът е настъпил при слизане от тротоар, обслужващ уличната инфраструктура в урбанизирана територия, който съобр. пар. 7, т. 4 и т. 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е общинска собственост, независимо от това в близост до какъв имот се намира. В тази връзка се позовава и на съдебна практика, като обосновава извод, че надлежен ответник е Община Бургас, която на общо основание отговаря за поддърЖ.ето и обезопасяването на улицата.

Въззивникът оспорва извода на съд, че мястото на инцидента представлява прилежаща площ към сградата на театъра и е част от имот публична държавна собственост, доколкото в тази връзка не са събирани доказателства чрез съдебна експертиза и такава за установяване точните имотни граници и функционалното предназначение на настилката, върху която се твърди, че е настъпило увреждането.

Според въззивника, съдът не обсъдил възражението му, че представения Акт за публична държавна собственост №7154/12.05.2014 г. няма правопораждащ ефект, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 ЗДС и същият е съставен на осн. чл. 2, ал. 2, т. 4 и 6 от ЗДС, а предоставените права по управлението на имота са тези по чл. 18 от същия нормативен акт. Позовава се на съдебна практика, за да обоснове извод, че когато по делото не е доказано, че вредоносното събитие е настъпило в имот, за който ответникът носи задължение по поддръжка и стопанисване, искът е насочен срещу ненадлежен ответник и съдът е следвало да прекрати производството като недопустимо – излага съображения.

Въззивникът изразява евентуално становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Според въззивника, освен с показанията на заинтересования свидетел К., чиито показания не са кредитирани съобр. чл.172 ГПК, по делото не е доказано по несъмнен начин, че процесното място първо попада в границите на имота, държавна публична собственост, отговорността за поддръжката на който се пада на държавата, както и че имотът е бил в такова състояние, което обективно да е създавало опасност за пешеходците и да представлява неизпълнение на задълженията по поддръжка.

С позоваване на нормите на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и изследване на техните предпоставки, въззивникът заявява, че извършената СМЕ не дава причинно – следствената връзка и механизма на увреждането, а само вида и степента на травмата и проведеното лечение. Излага съображения, че Държавата, представлявана от министъра на финансите, не е възложител нито на Общината, нито на Областния управител на област Бургас и няма правомощия пряко да им възлага изпълнението на техните функции, дейности и правомощия, за да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД – в този смисъл сочи съдебна практика и извършва подробен анализ на предпоставките за реализиране на имуществената отговорност по реда на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, за да обоснове извод, че Държавата не е възложител на работа, при или по повод на която да е причинена вреда на ищеца, в т.ч. и относно стопанисването на имота и поддърЖ.ето му в състояние, безопасно за преминаващите пешеходци.

Според въззивника, първоинстаннионният съд не е обсъдил направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, с оглед периода, в който е станал инцидента и липсата на улично осветление. Претендира при извод, че искът е основателен, размерът на обезщетението да бъде намален като прекомерен.

2

Въззиваемият – ответник З. Б. И., чрез пълномощника адв. Георги Стоянов представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който излага съображения за потвърждаване на решението. Подкрепя извода на съда, че събраните доказателства - актове за държавна собственост и свидетелски показания установяват, че участъкът където е настъпил процесния инцидент е собственост на Държавата, която е предоставила терена и сградата върху него за управление на трето лице, което не променя легитимацията на собственика да отговаря за причинените от неговите вещи вреди на трети лица в тази връзка сочи, цитира и се позовава на съдебна практика.

Според въззиваемия, разпитаният по делото свидетел - С. К. подробно описва механизма на настъпване на увреждането, поради което намира за безспорно доказано че мястото на инцидента е терена на театъра - не стълбите към страничния му вход, не някъде на тротоара. В тази връзка счита, че въззивникът тълкува неправилно и превратно изложеното в исковата молба. Намира, че свидетелката е направила подробно описание и на възстановителния процес и претърпените от ищеца болки и страдания. Според въззивника близките отношения между него и свидетелката не оказват влияние при нейния разпит, който е бил обективен, всестранен, пълен и в съответствие с всички събрани по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл.172 от ГПК. Вида на травмата и периода на възстановяване са установени от неоспорената съдебно-медицинска експертиза, а вещото лице заключава, че е възможно инцидентът да е настъпил по описания от ищеца начин.

Въззиваемият оспорва оплакването за неправилно приложение на материалния закон по чл.49 от ЗЗД, като твърди, че Държавата е предоставила терена за ползване на трето лице - театър Адриана Будевска, като последната следва да стопанисва и управлява. Според въззиваемия всички вреди, в т.ч. и некачествена и неравна настилка на терена се възстановяват от собственика на земята, който има право на регрес срещу ползвателя. Намира, че държавата и театъра отговарят солидарно, при условията на чл.53 от ЗЗД, но ищецът е предпочел да насочи иска си единствено към собственика на поземления имот - държавата, като това е негово право.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и извършената съдебно-медицинска експертиза, както и извършената във въззивното производство съдебно – техническа експертиза намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно следното: на 28.10.24г., ищецът З. И., придружаван от приятелката си Стефана Караджова отивал в Драматичен театър „Адриана Будевска“. При слизане по стълбите от ул. „Гладстон“ към Театъра, на последното стъпало на нивото на терена, стъпил на тротоарна плочка, която е хлънтала; той се завъртял и паднал. В следствие от падането ищецът получил увреждане на десен глезен изразяващо се във фрактура на кубовидната кост.

Проведено било лечение посредством имобилизация с назначена метатарзална обувка или „ботуш Уокър“ с последващи физиотерапевтични процедури. Оздравителният процес бил около два и половина месеца, а направените разходи в тази връзка били в размер на общо 2125 лв. От нараняването ищецът изпитал силна болка няколко месеца; бил обездвижен, посещавал е рехабилитация. Бил много изнервен, напълнял и са започнали конфликти в семейството.

3

Видно от извършената във въззивното производство съдебно – техническа експертиза, мястото на твърдяната от ищеца увреда попада в източната част на границите на поземлен имот с идентификатор ***, в който има построена сграда с идентификатор *** - ДТ “ Адриана Будевска”. Извън сградата (идентификатор ***) останалата част е незастроен терен, устроен с озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и за организиране на отдиха на населението, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени и административни потребности от общинско значение. Тротоарът не е част от ПИ с идентификатор ***. Мястото на увредата попада в границите на поземлен имот с идентификатор ***, което изключва пътно платно. Бургаският окръжен съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на същото, поради което то е валидно и допустимо. Възраженията на ответника, че мястото на травмата попада в зоната на тротоар – общинска собственост, е правоизключващо възражение по основателността, а не по допустимостта на иска. Поради това и дори да се установи основателността на това възражение, то ще доведе до отхвърляне на иска, а не до прекратяване на делото поради неговата недопустимост.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази им част въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже: от показанията на св.Караджова се установява, че на 28.10.24г., ищецът З. И. е претърпял падане, в резултат на спъване в хлътнала плочка в района на ТД „Адриана Будевска“. Макар свидетелката да е във фактическо съпружеско съжителство с ищеца, същата е очевидец, поради което показанията й следва да бъдат кредитирани с висока степен на доверие. Свидетелката е присъствала както на инцидента, така и на последвалото лечение, оказвала е физическа и морална подкрепа на пострадалия, има преки и непосредствени впечатления. Показанията й, касаещи настъпилото падане, последвалата травма и оздравителния процес се подкрепят от медицинската документация и съдебно – медицинската експертиза.

Мястото на инцидента, видно от Акт № 7145/26.05.2014 г. и от извършената СТЕ попада в ПИ с идентификатор ***, който е публична държавна собственост, няма статута на тротоар – общинска собственост, тъй като не се касае за част от улица или път по смисъла на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Ето защо и на осн. чл.49 ЗЗД, собственикът на вещта, който е възложил поддръжката й на друго лице, отговаря за настъпилите вреди.