Присъда № 216 от 17.07.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 216 от 17.07.2025 г. по нох дело № 4940 по описа за 2024 г. на Районен съд гр. Варна, 45-и състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП№2200/2023 г. по описа на 04 РУ ОД МВР Варна срещу А.М.Е. с ЕГН ********** за това, че на 08.08.2023 г. по главен път 1-9, до местност „Харамията“, обл. Варна, при км. 121+900 в посока от гр. Варна към гр.

Бургас, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен Ксара“ с per. № ***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21-0310-000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ - Панагюрище към ОД на МВР - Пазарджик, влязло в сила на 22.11.2022 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.

Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение, счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че подсъдимият е осъществил деянието както от обективна, така и от субективна страна, приема за установена фактическа обстановка, идентична с описаната в ОА. Според РП Варна фактът, че подсъдимият Е. към процесната дата е нямал необходимата правоспособност, произтича от силата на закона, доколкото той е загубил всичките си контролни точки и така автоматично е спрял да бъде правоспособен водач, като се аргументира с разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП. Акцентира върху обстоятелството, че когато на 28.05.2021 г. подсъдимият е бил спрян за проверка в гр. Панагюрище е представил българско СУМПС, което впоследствие се е оказало неистинско. По тази причина в РС Панагюрище се е водило НОХД №250/2021 г., по което подсъдимият Е. е признат за виновен, като съдебният акт на съда е влязъл в законна сила. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен за престъпление по чл.343в ал.2 от НК и да му се наложи наказание на осн. чл.54 ал.1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година, отложено с тригодишен изпитателен срок, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лв., като направените разноски се възложат в тежест на подсъдимия.

Подсъдимия в съдебно заседание се явява лично и с адв.М.П., АК-Варна дава обяснения, не се признава за виновен, твърди, че е направил съответните запитвания до МВР като е получил уверение, че може да управлява МПС с индонезийско свидетелство за управление на МПС. Твърди, че по тази причина е бил със знанието и усещането, че управлява МПС със законно издадено, валидно и във срока, посочен в закона СУМПС.

Защитника на подсъдимия,адв. П., АК-Варна, моли подзащитния му да бъде признат за невиновен и оправдан по подвигнатото му обвинение. Твърди, че подзащитния му е питал в ГД „Национална полиция“ дали има право да управлява с такова свидетелство и при какви условия, като от писмото от 07.06.2022 г. е видно дори, че е представил процесното свидетелство в МВР. Твърди, че в писмото било посочено,че има право да управлява и у него е възникнало разбирането, че има право да управлява с това свидетелство. Видно от справката от КАТ е, че той е установяван за дребни нарушения, като при нито едно от предходните му спирания за проверка по ЗДвП не му е бил съставян акт по чл.150 от ЗДвП, т.е. никой не се бил усъмнил в представеното СУМПС, нито бил казал на подсъдимия е неправоспособен водач. От това следвал извода, че в съзнанието на подсъдимия се е формирало убеждението, че управлява с валидно СУМПС.Счита, че присъдата не може да почива на предположения, още повече да се предполагале формата на вината на подзащитния му. Подзащитният му представил при проверката СУМПС, превод с апостил от легализиран преводач, а това, че служителите на МВР не са запознати с всички СУМПС, както и техните категории в различните държави – не правел този документ неистински или че водачът е неправоспособен.Твърди, че държавните органи са убедили подзащитния му, че 1 има право да управлява МПС и има валидно СУМПС, тъй като бил спазил и тримесечния срок.Моли да бъде признат за невинен.Алтернативно моли за налагане на наказание под минимума, тъй като очевидно не е имал намерение да извършва престъпно деяние.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:

На 28.05.2021 г. на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл.150 от ЗДвП,за това, че на същата дата в гр.

Панагюрище управлявал лек автомобил без да е правоспособен водач, след като му е отнето СУМПС заради отнети контролни точки със ЗАПАМ № 70075/2013 г. За извършеното от него административно нарушение било издадено Наказателно постановление № 21-0310000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ - Панагюрище към ОД на МВР - Пазарджик, с което на подс. Е. било наложено административно наказание „глоба“. Наказателното постановление му било връчено лично на 05.11.2022 г. и на 22.11.2022 г. влязло в законна сила.

Въпреки, че бил санкциониран по административен ред от органите на полицията за това, че управлявал автомобил без свидетелство за управление на МПС /СУМПС/, на 08.08.2023 г. в около 22:19 часа той управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“ с per. № ***. В близост до местност „Харамията“, обл. Варна, при км. 121+900 на главен път 1-9 в посока от гр. Варна към гр. Бургас бил спрян за проверка от свидетелите Ж.Д.Х. и Д.Б.П. - мл. автоконтрольори при Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна. Свидетелите Х. и П. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул с позивна „414“' за времето от 20:00 часа на 08.08.2023 г до 08:00 часа на 09.08.2023 г. След като полицейските служители се легитимирали на водача му поискали документ за самоличност, свидетелство за управление на моторното превозно средство и свидетелство за регистрация на автомобила. Е. представил на св. Х. и св. П.

СУМПС, издадено от Индонезия. Тъй като не могли на място да преценят валидността на предоставеното им СУМПС по разпореждане на дежурния свидетелите отвели подсъдимия в 04 РУ ОД МВР Варна. В хода на проверката, чрез справка в информационните масиви на МВР, полицейските служители установили, че Е. управлявал МПС - лек автомобил „Ситроен Ксара“ с peг. № ***, без да притежава СУМПС, за което му съставили АУАН с бл.

№ 933568/08.08.2023 г. От направената справка в полицията се установило също така, че подсъдимия управлявал горепосочения лек автомобил без СУМПС в едногодишния срок от наказването му за такова деяние по административен ред с Наказателно постановление № 21-0310-000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ - Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, влязло в законна сила на 22.11.2022 г.

В показанията си полицейските служители -свидетелите Ж. Х. и Д. П. сочат обстоятелствата относно проверката, която са извършили на подсъдимия на процесната дата и направените от тях констатации. Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните непосредствено свидетели Ж. Х. и П.. Същите са логични и последователни и безпротиворечиви по отношение на основните факти от значение за разследването.

В обясненията си подс.Е. посочва, че от 2010 г. пребивава на остров Бали в Индонезия.Твърди, че оттогава има СУМПС.Твърди, че пребивава в България през летните месеци за около две-три месеца. В края на септември отпътува за Индонезия.Твърди, че в Индонезия не е имал проблеми със свидетелството за управление на МПС.Потвърждава, че на процесната дата е бил спрян от патрул.Твърди, че е имал лицензиран превод на свидетелството за управление на МПС – индонезийски образец, което предоставил при проверката.Твърди, че бил изпратил писма до всички институции, от които получил отговор, че може да управлява съгласно чл.162 от ЗДвП с това СУМПС на територията на Р България в рамките на три месеца. Твърди, че след като му било отнето СУМПС в Индонезия го преиздал.

Обясненията на подс. Е., съдът възприема само отчасти и то доколкото са в съответствие с 2 останалите доказателства по делото, като ги разглежда и критично, предвид функцията им и на средство за защита.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на св. Ж. Х., дадени пред съда и прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, показанията на св.П. и от събраните писмени доказателства: писмо от РУ Панагюрище, ведно с НП № 21-0310-000444/08.06.2021 г., АУАН № 417265/28.05.2021 г., АУАН № 933568/08.08.2023 г.,справка за нарушител водач,Мотивирана резолюция № 230442-М000139/09.08.2023 г., издадена от началник сектор ОД МВР Варна, справка съдимост,писмо от сектор ПП ОД МВР Бургас / л.24 от ДП/ , писмо от МВР, ГД НП /л.25 от ДП/, писмо от МВР, ОД МВР Варна, сектор ПП Варна / л.26 от ДП/, писмо от МВР ГД НП /л.33 от ДП/, писмо Държавна агенция Безопасност на движението по пътищата / л.34 от ДП/, писмо от ОД МВР Бургас, ведно с НП № 4810/16.06.2011г. на сектор ПП ОД МВР Бургас и ЗППАМ № 70075/25.04.2013 г., АУАН № 4810/16.06.2011 г. / л.87 от ДП/, справка от ОД МВР Варна за задгранични пътувания на Е., справка от ОД МВР Бургас, сектор ПП Бургас, ведно със справка за нарушител водач,приобщени по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. А.М.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

От обективна страна на 08.08.2023 г. по главен път 1-9, до местност „Харамията“, обл.

Варна, при км. 121+900 в посока от гр. Варна към гр. Бургас, подс.Е. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен Ксара“ с per. № ***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21-0310-000444/08.06.2021 г. на Началника на РУ Панагюрище към ОД на МВР - Пазарджик, влязло в сила на 22.11.2022 г. е извършил такова деяние.

Безспорно се доказа по делото, че Е. е имал СУМПС № 281573980 издадено на 13.03.2002 г.

Съгласно чл.157 ал.4 от ЗДвП: Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление.

Видно от приложена по делото Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70075/25.04.2013 г. на началник сектор ПП ОД МВР Бургас, СУМПС № 281573980 издадено на А. М. Е. е отнето на 25.04.2013 г. ЗППАМ № 70075/25.04.2013 г. е влязла в сила на 10.05.2013 г.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за движение по пътищата всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.Видно от доказателствата по делото е, че Е. не се е явил на изпит за възстановяване на права съгласно чл.157 ал.5 от ЗДвП, т.е. към 08.08.2023 г. той е бил неправоспособен.

Не се спори, че при извършената му проверка на 08.08.2023 г. Е. е представил чуждестранно СУМПС - индонезийски образец. Спорно е дали това СУМПС доказва повторно придобиване от Е. на право да управлява МПС.

3

Съгласно нормата на чл. 17, ал. 17 от Наредба I-157/01.10.2002 г. за реда и условията за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, "Не се признава за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. Лицето може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, за което му се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала. " Както бе посочено по-горе Е. не се е явил на изпит за възстановяване на права.