Решение № 29 от 05.03.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Търговище, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА В ъззивно гражданско дело № 20263500500027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 558 от 19.11.2025 година, постановено по гр.дело № 660/25 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че С. В. С., ЕГН ********** от гр.

Търговище, ул. „П...“, № ..., вх. .., ет. .., ап. ..дължи на Технически Университет Варна, БУЛСТАТ 000083626 сумата от 3600 евро, представляваща общ размер получена финансова подкрепа по договори № ПФ- 1544/ 08.09.2021 г. и договор № ПФ- 1535/ 08.09.2021 г. сключени с ТУ- Варна с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“, както и сумата от 230 евро, представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на общия размер на средствата за организационна подкрепа на ТУ-Варна с 1/72 част от страна на Център за развитие на човешките ресурси по Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа за Проект по Програма „Еразъм+“ от 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.02.2025 г. до окончателното им заплащане, във връзка с които вземания в полза на 1

Технически университет - Варна, е издадена Заповед № 128 от 24.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 259/25 по описа на PC – Търговище. С решението са прис ъдени и разноски

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. В. С., ЕГН **********. Със жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, с искане да бъде отменено. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че дължи връщане на сумите по договора, поради виновно неизпълнение от негова страна. Не му е отправяна покана от страна на университета за изпълнение на задълженията по договора по програма „Еразъм+“, не са му били указани и сроковете, в които е следвало да ги изпълни. Въззиваемата страна в нарушение на правилата на програма „Еразъм+“ е сключила два договора за мобилност с него, при липсата на възможност за сключване на втора такава с ъс същия студент, покриваща същия период. В тази връзка се твърди, че доколкото университетът не е спазил собствените си задължения, не може да претендира връщане на средства. Претендират се разноски. Със въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е пост ъпил отговор от ответника по делото. С отговора се твърди, че решението е правилно и постановено съобразно събраните доказателства. Поддържа становището, че е безспорно нА.чието на договорни отношения между страните по силата на сключени Договори за студентска мобилност с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“, с период на мобилност от 11.09.2021 г. до 10.02.2022 г., а именно договори № ПФ- 1544/ 08.09.2021г. и № ПФ- 1535/08.09.2021г. В изпълнение на тези договори ищецът ТУ- Варна е предоставил на ответника финансова подкрепа „грант“ в размер на 3 600 евро. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 1 от договора т. 1.2, да изв ърши дейностите по мобилността с цел практика и да проведе мобилността /практика/ чрез компанията Nord France Constructions, в държава Франция, което е установено.

Твърди, че са неоснователни възраженията на ответника, за липсата на виновно неизпълнение, с оглед на това, че документите в ъв връзка с неговата мобилност са изготвяни и представени от трето лице. Дори и това да се е приеме за установено, договорите във връзка с тази мобилност във Франция са подписани от него бил е предварително запознат с условията по тях и 2 последиците от неизпълнението им. Предоставил е банкова сметка, по която да му бъде преведена сумата за финансова подкрепа „гранд“ по договорите.

Получил е плащане от университета 80 % от сумата, а след края на мобилността е подал в еразъм офиса на университета и своите отчитащи мобилността документи и е получил остатъка от 20 % от уговорена в чл. 3 сума въпреки, че не е провел практиката. Неоснователно е оплакването в ъв въззивната жалба, че в нарушение на правилата университета е сключил втора мобилност с един и същи студент за един и същи период. Мобилността е една, разделена в два договора за провеждане мобилност /практика/ чрез компанията Nord France Constructions, държава Франция с период на мобилност от 11.09.2021 г. до 10.02.2022 г. няма препокриващ се период. С началните документи, студентът С. С. е представил Acceptance Letter/ приемащо писмо/ съгласно текста на което Nord France Constructions, д ържава Франция информира Отдел международни отношение ТУ- Варна, че студентът е приет за провеждане на студентски стаж по програма „ЕРАЗ ЪМ+“ за период 5 месеца, считано от 11.09.2021 г.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Фактите по спора са следните:

По заявление депозирано от ТУ- Варна по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 128 от 24.02.2025 г., по ч.гр.д.№ 259/25 по описа на Районен съд – Търговище, за сумата от сумата от 3 600 евро, представляваща общ размер получена финансова подкрепа по договори № ПФ- 1544/ 08.09.2021г. и договор № ПФ- 1535/ 08.09.2021 г., сключени с ТУ- Варна с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ и сумата от 230 евро, представляваща претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на общия размер на средствата за организационна подкрепа на ТУ-Варна с 1/72 част от страна на Център за развитие на човешките ресурси по Договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа за Проект по Програма „Еразъм+“ от 27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.02.2025г. до окончателното им заплащане. Ответникът по заповедта е депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК. Поради това е предявен иск за 3 установяване вземането по нея.

Вземането по заповедта се претендира по два договора № ПФ- 1544/ 08.09.2021г. и договор № ПФ- 1535/ 08.09.2021 г., сключени между ТУ- Варна и въззивника С. С..

ТУ - Варна е страна по Договор за отпускане на безв ъзмездна финансова подкрепа за Проект по

Програма „Еразъм+“ №

2020-1G01-KA103078020КА103/НЕ26/27.08.2020 г., изм.с Допълнение № 1 към рамков договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа № 2020-1-BG01-KA103078020КА103/НЕ26/27.08.2020г. и допълнително споразумение №1 към договора от 01.04.2021г., сключен с Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). По силата на този договор се отпуска безвъзмездна финансова помощ, включваща средства за осъществяване на мобилност на преподаватели, служители и студенти. Съгласно чл.4 от договора Центъра за развитие на човешките ресурси извършва авансово плащане и балансово плащане, с което да възстанови или покрие оставащата част от допустимите разходи, извършени от Техническия университет за изпълнението на проекта.

Всички средства се изплащат авансово на висшето училище, за да може то от своя страна да превежда от тези средства по договора с участника/студента/ средства, нужни му за изпълнение на програмата. След приключване на проекта ЦРЧР приема крайния отчет по проекта и въз основа на мобилностите, които установи за успешно изпълнени по правилата на програма „ЕРАЗЪМ+“, верифицира извършените разходи.

Преди сключването на договорите със съответния студент се представят начални документи Letter of Intent /писмо за намерение/ от приемащата институция Nord France Constructions, държава Франция, че ще приеме и ръководи 2 броя студенти, единия от които е в ъззивника. Студентът С. С. е бил приет за провеждане на програма „Еразъм +“ за период 5 месеца, считано от 11.09.2021 г., в приемаща институция Nord France Constructions, държава Франция.

Между студента и ТУ-Варна са сключени два договора № ПФ- 1544/ 08.09.2021г. и договор № ПФ- 1535/ 08.09.2021 г., за изпълнение на програмата. Университетът в изпълнение на задължението си по чл. 3, т. 3.1 и чл. 4 е изплатил на студента на 15.09.2021 г. по предоставена от него банкова сметка дължимите плащания общо в размер на 2 880 евро. След приключване 4 на програмата и след като студента е представил в университета документите, с които е отчел дейността си по прогорама, му е преведен и остатъка по договорите, в размер на 720 евро.

При извършена проверка от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), относно изпълнението на програмите по „Ераз ъм +“, предоставени от ТУ–Варна на негови студенти, е установено, че при 72 от програмите са установени нередности, които доказват, че студентите реално не са осъществили стажа си по програмите. Част от тези е и програмата на въззивника. С писмо от ЦРЧР № КА103-НЕ- 26-23 от 27.07.2023 г. е уведомил университета, че не се признават за легитимни мобилностите на 72 студенти с цел практика. Въз основа на това писмо ТУ-Варна е възстановил на ЦРЧР сумата получена от всеки един от тези 72 студенти, включително и от студента С. В. С., както и по още 230 евро за всеки от тези студенти, представляваща полагащата се организационна подкрепа по договор 2020-1BG01-KA103-078020 заради неосъществената от студента мобилност.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, показанията на свидетелите Д.К. и Е. С.а. От техните показания е установено, че въззивникът не е пътувал до Франция по програма „Еразъм+“. Документите във връзка с нея са изготвени от трето лице, което се е занимавало с процедурата. Получил е парите по програмата, част от които са превели на посредника.

С оглед така установените факти съдът прави следния правен извод:

Предмет на установяване е вземане на в ъззиваемата страна от виззивника, произтичащо от два договора за студентска мобилност с цел практика между програмни държави по програма „Еразъм +“ № ПФ- 1544/ 08.09.2021г. и договор № ПФ- 1535/ 08.09.2021 г. Договорите уреждат съдържанието на програмата, средствата, които ще се изплатят на студента и сроковете за това.

В договорите са посочени ясно и сроковете, в които студентът- въззивникът е следвало да изпълни стажа по програмата, като с подписа си, последният е удостоверил че е запознат със съдържанието на договорите и условията по тях. Въззивникът е кандидатствал за участие по програма „Еразъм+“ пред университета, в който учи. Кандидатствал е за провеждане на стаж в приемащата институция Nord France Constructions, във Франция. Преди сключването на договора е представил в университета изискуеми по 5 програмата документи, в това число и самолетни билети за полет от София до Париж на 09.09.2021 година. След приключване на програмата е представил и отчет за проведения стаж и отново билет за полет от Париж до София на 12.02.2022 година. Дори и да се приеме, че документите във връзка с програмата му не са изготвени от него, то той ги е представил и се е ползвал от тях, от което следва, че е запознат със съдържанието им. Въпреки, че е знаел че не е провел програмата е представил отчитащите за нея документи и билет за обратния полет, като се е възползвал и е получил и останалата част от сумата по договорите, дължима след тяхното изпълнение. В този смисъл са неоснователни наведените от него възражения, че не ме у отправяна покана за изпълнение от страна на университета, както и че няма виновно неизпълнение от негова страна.

Неоснователно е и възражението, че ТУ-Варна е неизправна страна, тъй като е сключил договор за втора мобилност с него, покриваща същия период, доколкото това е недопустимо. След анА.з на съдържанието на договорите е видно, че по същество те уреждат една и съща мобилност, но с двата договора са посочени сроковете, в които следва да се проведе стажа и е уредено изплащането на средствата в полза на студента.

Доказателствата безспорно установяват, че въззивникът не е изпълнил задълженията си по договорите и не е ос ъществил стаж по програма „Еразъм+“, поради което дължи връщане на получената по тях субсидия, съгласно т. 3.6 от договора. Поради неос ъществената мобилност университетът е възстановил на ЦРЧР сумата получена от студента, както и наложената му санкция в размер на 230 евро заради неосъществената от студента мобилност.