Решение № 744 от 23.02.2024, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 744

Пазарджик, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Членове:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ЗДРАВЕНА ВАЛЕНТИНОВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА кнахд № 20237150701229 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, срещу Решение № 449 от 07.11.2023 г., постановено по НАХД № 783/2023 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик, с което е отменено наказателно постановление № 652979-F647146/05.08.2022г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Пловдив /НП/, с което на „В & Д“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

В касационната жалба се релевират съображения, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с вх. № 933/31.01.2024 г., чрез процесуален представител юрк. В., в която изразява становище по същество на спора. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, се представлява от адв. Б., който счита, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в обжалваното съдебно решение. Иска се последното да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски в производството.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Районния съд е бил сезиран с жалба, подадена от „В & Д“ ООД, ЕИК *********, срещу НП № 652979-F647146/05.08.2022 г. на зам. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № F647146 от 30.03.2022 г., съставен от Ж. Й. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив. Обективираните в акта констатации са следните :

„В и Д“ ООД с ЕИК *********, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно известие по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС с № **********/15.10.2021г., с данъчна основа в размер на 1437,50 лв. и ДДС в размер на 287,50 лв., не е отразило в дневника за покупки с противоположен знак (минусов знак) за съответния данъчен период, тоест м. 10.2021 г., в законоустановения срок от 01.11.2021г. до 15.11.2021г. Кредитното известие е издадено от доставчик „Агрофарм“ ООД, ЕИК ********* по фактура с № **********/29.03.2021 г. с предмет „Маза 5 л.“, количество 10 л., с единична цена – 5,525 лв., „Мистик 25 ЕВ 5 л.“, количество 100 л., с единична цена – 2,450 лв.; „Пасифика Експерт 1 кг.“, „Биопауър 3“, количество 35 кг. с ед. цена – 23,00 лв. и „Синстар 5 л.“, количество 100 л., с ед. цена – 3,350 лв.

Посочено е, че според представени писмени обяснения, предмета на доставката представлява търговска отстъпка от цената на стоката, както и, че недекларирането на същото е довело до определяне на ДДС за внасяне за м. 10.2021г. в по-малък размер, а именно 287,50 лева.

Кредитното известие е отразено в дневника за покупките за следващия данъчен период м.12.2021 г. в подадената СД по ДДС в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. Плащането по фактура № **********/29.03.2021 г. е извършено на 14.10.2021 год. по банков път, след приспадане на сумата по издаденото Кредитно известие № **********/15.10.2021 г.

Посочено е, че нарушението е извършено на 16.11.2021г. в гр. Пазарджик и е установено при извършване на проверка по прихващане или възстановяване на ДДС на „В и Д“ ООД, приключила с издаването на АПВ № П-16001322015829-004-001/11.02.2022г.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

Тези констатации и правна квалификация са възприети изцяло и възпроизведени от административнонаказващия орган в процесното наказателно постановление. Въз основа на тях и основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от правоимащи контролни органи, като волеизявленията им са обективирани в изискуемата от закона форма. Прието е, че в случая са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Според решаващия съд, задължението за данъчните субекти по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е само по отношение на получените кредитни известия. Пояснено е, че това законодателно решение е в съответствие с правилата на формалната логика, доколкото би било обективно невъзможно отразяване на неполучени данни.

В тази насока правилно е прието, че процесното кредитно известие, не е било получено от дружеството през отчетен период м. октомври 2021 г., както и че кредитното известие е било изпратено от доставчика на електронен адрес ****@***.**, а не на адреса за кореспонденция **********@***.**.

Според решаващия съд, дори и да са констатирани всички елементи от състава на вмененото нарушение и да е установено извършването му, наложената за него санкция е непропорционална.

Административен съд – Пазарджик не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения. Районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Първоинстанционния съд правилно е пояснил правилото, установено в чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което възлага задължение на регистрираното по закона лице, да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Твърдението на касационния жалбоподател, че употребената в нормативния текст класификация „получени“, не е относима към кредитното известие, като конкретен писмен документ, а се отнася до качеството на регистрираното лице и цели да уточни, че става реч за получателя по доставката е несъстоятелно. Несъмнено е, че под получени кредитни известия, както текста на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, така и текста на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС имат предвид кредитното известие, като документ, който в писмена или електронна форма е достигнал до получателя по доставката. От този момент получателя по доставката е известн за настъпилото изменение на данъчната основа или за развалянето на доставката и за него възниква задължение да отрази това данъчно събитие в дневника за покупки за данъчния период, през който е настъпило събитието, тъй като според чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.

Цитираното императивно указание на закона за това, че доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като известието се издава задължително „…не по-късно от ….“, само по себе си определя като несъстоятелно разбирането на административния орган, че за да възникне задължение за счетоводно отразяване на изменението на данъчната основа и, за да се породи административнонаказателна отговорност за неосчетоводяване на изменението на данъчната основа на доставката не е необходимо издаването на кредитно известие.

На следващо място, по делото няма спор, че електронен адрес **********@***.** е именно декларирания и оповестен адрес за кореспонденция на „В и Д“ ООД. На този адрес не е установено, дружеството да е получавало процесното кредитно известие преди 15.11.2021 г. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното производство е установено, че електронен адрес ****@***.** е действително съществуващ и, че той е адрес на електронната поща на „В и Д“ ООД. Т.е дори да се приеме съобразно твърденията в тази насока, че доставчика „Агрофарм“ ООД е изпратило кредитното известие на този електронен адрес, то от това по никакъв начин не следва извода, че „В и Д“ ООД е получило така изпратения документ. Относно изпращането на известието като писмен документ посредством Български пощи“, по делото не са представени каквито и да било доказателства. В този смисъл, правилен и обоснован е крайният извод на първоинстанционния съд, че не се установява, „В и Д“ ООД да е получило кредитното известие преди 15.11.2021 г., напротив установява се по несъмнен начин, че КИ е получено на 04.01.2022 г., като веднага след получаването му е било надлежно отразено в дневника за покупки на дружеството за данъчен период м. 12. 2021 г.

Що се отнася до „грижата на добрия търговец“, то тя е възможен критерий за преценка, само ако задълженото лице е имало обективна възможност да действа и не е сторило това.

Обратно на изложеното в касационната жалба за противоречие с приложимото европейско законодателство, оспорената санкция е непропорционална на нарушението. Тази хипотеза правилно е съобразена от районния съд. Така, Решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С - 259/12 (преюдициално запитване в рамките на спор между НАП Пловдив и „Родопи-М 91“ ООД) по повод наложена на последното административна санкция, заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, е посочено, че Директива 2006/112 не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs. С-263/1). В контекста на изложеното санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане, и по-специално, за да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им, в случая за коригиране след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, С-500/10).