Решение № 145 от 20.10.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. В., 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЙМ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20241300100425 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от В. П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: е гр. В., ул."ИВ" № *** срещу: „УБ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Възраждане,пл. „СН” ** с правно основание иск за връщане на даденото без основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. „първо“ ЗЗД, цена на иска: 22 047.70 CHF Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит от 24.08.2006г., сключен с ЕВБББ, чиито правоприемник е „УБ“ АД.

По силата на договора за кредит, банката е предоставила в собственост на кредитополучателя заемен ресурс с размер на 29 000 CHF, от които 23 500 швейцарски франка за лични и семейни нужди и 5500 шв. франка за закупуване на АтЕ.е със застроена площ от 45. 26 кв.м., находящо се в гр. В., на таванския етаж на сграда, ЖСК „ИВ“ - 30.. Страните са се съгласили срокът на договора да бъде 24.08.2026г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, погасяването на кредита се извършва с 240 месечни вноски, като първите 12 погасителни вноски, считано от 05.09.2006г. са равни и са в размер на 159 CHF. Останалите 227 погасителни вноски, считано от 05.09.2007г. до 24.07.2026г. се формират от сбора на главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 2 и към подписване на договора са в размер на 210 CHF. Актуализациите на Базовите лихвени проценти на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска съгласно 1 т.3, 12.4, „а“ от общите бизнес условия на банката, за кредитополучателят дава своето безусловно и неотменяемо съгласие. което

Съгласно чл. 10, ал. 9 от договора, кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева и в тази връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ.

Съгласно чл. 10, ал. 10 от договора, кредитополучателят декларира, че са му били разяснени разпоредбите на чл. 10, ал. 4 до ал. 9 и е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от същите разпоредби.

В изпълнение на договора ищецът е заплатил в периода от 06.09.2006г. до 27.12.2024г. сума в общ размер на 48 031.79 СНЕ.

Сочи се, че ищецът, като по-слабата страна в кредитното правоотношение - потребител е поел изцяло валутният риск от повишаването на курсовата стойност на валутата по кредита - швейцарският франк. Курсът на швейцарският франк се увЕ.чил , което довело до значително повишаване на месечната погасителна вноска спрямо курса на платежното средство, в което потребителят получава своите доходи - българския лев.

Твърди се, че ответната банка се е обогатила неоснователно за сметка на потребителя, тъй като клаузите от процесния договор, предвиждащи прехвърлянето върху ищеца на всички икономически неизгоди от повишаване на курса на швейцарски франкове са нищожни като неравноправни.

Нищожността на валутната клауза, като уреждаща основния предмет на договора за кредит влече цялостната нищожност на кредитното правоотношение.

Сочи, че процесният договор за кредит е изначално недействителен, тъй като изпълнява условията за неравноправност, изведени в практиката на Съда на ЕС и на ВКС:

С Решение от 20.09.2017г. Andriciuc , дело С- 186/16 и с Определение от 22 февруари 2018г. по дело С - 119/17г., СЕС е извел задължителните за националните съдилища тълкувателни разяснения кога е изпълнен фактическия състав на неравноправността при предоставяне на кредит в чуждестранна валута. въведената с Директива 93/13 относно неравноправните 2 клаузи защита се основава на идеята, че потребитЕ.те са в положението на послабата страна в отношението с доставчика, по специално в степента си на информираност, поради което върху кредитора тежи задължението за обективно и прозрачно съставяне на договорните клаузи (така т. 44 от решение по дело С-186/16г). Директива 93/13 въвежда изискването доставчикът на заемен ресурс да разпише в договора точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици така т. 44 от решение по дело С-186/16г., решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C-776/19 —C-782/19, т. 63 и 64). Съгласно т. 47 от решение по дело С-186/16г. търговецът дължи да уведоми потребителя за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем.

Твърди се в исковата молба, че в настоящия случай се установява неравноправност и на договорката за валутния риск и на процесния договор за кредит:

Считат, че банковата институция не е представила цялата релевантна информация на ясен и разбираем език, по такъв начин, че ищецът да разбере валутния риск и по- специално да разбере как евентуалните промени на обменния курс ще рефлектират върху възможността му да престира във швейцарски франкове. Твърди, че банката не е разяснила на кредитополучателя преди сключването на договора, че швейцарският франк може да се оскъпи драстично спрямо българския лев, нито е представила на потребителя възможните промени в обменните курсове и свързаните с тях валутни рискове.

За разлика от тях ответната банка е разполагала с информация и е имала нужната експертна компетентност, че предстои скок на стойността на швейцарската валута и въпреки това тази банка е предлагала тези кредити:

Твърди, че банката е имала информация, че франкът ще увЕ.чи курсовата си стойност и с това е свързан валутен риск за потребитЕ.те се извлича и от съдържанието на създадената от нея типова декларативната клауза на чл. 10, ал. 9 от договора от 2006г., която ясно говори, че нейните служитЕ. са разполагали с информация за възможността франка да поскъпне спрямо лева/евро. Именно защото банката е разполагала с информация за движението на франка на валутните пазари, с тази 3 бланкетна клауза, включена в съдържанието на всички договори за кредит, предоставени в швейцарски франкове, банковата институция е наложила на кредитополучатЕ.те да декларират, че са запознати с възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към евро/ лева и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева и че приемат да носят изцяло за своя сметка валутния риск и че се съгласяват да поемат всички евентуални вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове.

Декларацията, обективирана в чл. 10, ал. 9 от договора за кредит от 2006, гласяща че кредитополучателят е запознат с обстоятелството, че швейцарският франк може да промени стойността си спрямо лева/еврото и че поема да носи валутния риск от поскъпването му не е равнозначна н а реално изпълнение на задължението на търговеца да предостави достатъчна преддоговорна информация и да информира потребителя за възможното драстично увЕ.чаване на курсовата стойност, за риска от това увЕ.чение и по какъв начин това изменение ще окаже влияние върху финансовото му задължение, чрез разяснения и представяния на възможните промени в обменните курсове, които ще доведат до знанието му достатъчно по обем и съдържание информация, необходима му да вземе решение дали да сключи кредитната сделка /противно на изискванията, изведени в преюдициалното заключение по дело С-П8/16г. на СЕС/.

Търговецът не е разяснил на кредитоискателя към момента на сключване на договора съществени негови условия:

Обстоятелството, че швейцарският франк е стабилна валута за разлика от българският лев.

Възможните промени в размерът на месечната погасителна вноска спрямо българския лев с оглед преценка на възможностите на потребителя да изплаща кредита и възможността в случаите на икономически сътресения и криза общата себестойност на кредита, преизчислена по актуалните курсове на чуждата валута към датите на престирането на всяка вноска да надвишава значително същата себестойност спрямо курса на франка към датата на усвояване на кредита.

- Конкретните икономически дадености към момента на сключване на договора, а именно исторически ниските нива на швейцарските франкове, високите курсови разлики в периода на кризата през 97г. и очакваните тенденции за повишението на курса му.

Освен това, съгласно заключението по дело № С-449/13г. на СЕС типова декларативна клауза в потребителски договор, с която потребителят е декларирал, че му е предоставена преддоговорна информация не освобождава търговеца от носенето на доказателствената тежест да установи, че действително е изпълнил задълженията си да осведомява потребителя в преддоговорната фаза за характеристиките и за цената на услугата. От това преюдициално заключение се извежда принципът, че търговецът не може да се освободи от реалното изпълнение на задълженията си чрез включването на уговорки в потребителските контракти, с които той налага на потребителя от позицията на по - силната страна в икономическия оборот да декларира изпълнението им и така да заобиколи поставените законови изисквания към дейността му в ущърб на клиентите му.

4

Във връзка с изложеното, въпреки декларираното в чл. 10, ал. 9 от договора, потребителят е останал неинформиран за начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху съдържанието и обхвата на конкретното му задължение за погасяване на кредита. Непредоставянето на подобна информация от страна на банката е в нарушение на изискването за добросъвестност по чл.143 ЗЗП.

При липса на прозрачност търговецът е възложил върху клиента си валутния риск, с който не може да се очаква потребителят да се съгласи, ако при сключването на договора е бил добросъвестно информиран по разбираем за него начин за последствията от носения риск.

Сочи се, че валутната клауза на чл. 1, ал. 1 от договора, съгласно която на кредитополучателят се отпуска кредит в размер на 29 000 СHF е неравноправна, тъй като с нея потребителят, без да е информиран за икономическите последици на носения от него валутен риск, е поел изцяло финансовата тежест от увЕ.чаването на курса на швейцарския франк спрямо лева - валутата, в която ищецът получава доходите си.

Тази клауза характеризира основния предмет на процесния договор за кредит, нищожността на която има за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка.

Сочи се, че В настоящия случай ищецът има вземане в размер на 22 047.70 CHF, съставляващо заплатени от него без правно основание суми над чистата главница по кредита в размер на 29 000 швейцарски франка:

В изпълнение на договора ищецът е заплатил в периода от 06.09.2006г. до 27.12.2024г. сума в общ размер на 48 031.79 CHF.

Твърди, че когато клаузите за възнаградителна или обезщетителна лихва по договор за банков кредит са нищожни, то това може да се отрази на размера на задължението за главница, тъй като извършените от кредитополучателя плащания биха имали различен погасителен ефект при приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД- така изрично Решение № 50005 от 31.07.2024г. по т.д. № 1430 на ВКС, 1 т.о.

В приложение на нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, плащанията за месечните погасителни вноски, включително за такси за управление на кредита и за законна мораторна лихва следва да се отнесат за погасяване на главничния дълг в размер на 29 000 шв.ф.

Всички плащания над главницата, които към датата на подаване на исковата молба са в размер на 22 047.70 шв.ф, са платени без правно основание, поради което следва да бъдат реституирани на ищеца.

С оглед горното молят Съда , да осъди ответната банка да възстанови на ищеца, платената от него, въз основа на нищожния договор за ипотечен кредит от 24.08.2006г., сключен с ЕВБББ, чиито правоприемник е „УБ“ АД, в периода от 06.09.2006г. до 27.12.2024г. сума над чистата стойност на кредита в общ размер на 22 047.70шв.фр, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.