Решение № 25 от 28.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Дупница, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200931 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0348-000589 от 25.09.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР – Кюстендил, РУ – Дупница, с което на Я. В.

С. с адрес: гр. Перник, улица „Витоша“ № 10, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева /102.26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален представител – адвокат К. С.. излага доводи, че Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, не се подкрепя от събраните в хода на това производство доказателства, както и че наложеното наказание е неправилно определено. Моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В съпроводително писмо, съдържащо цялата преписка по издаването на акта, се излагат доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, съобразено с целта на закона, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява становище относно претендирани разноски за възнаграждение на адвокат над минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата, с оглед обстоятелството, че настоящото дело не е с фактическа и правна сложност, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение на адвокат.

1

СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 09.07.2025 г., около 08:00 часа, в град Дупница по ул. „Самоковско шосе“, при завод „Тева“ жалбоподателят управлява лек автомобил, марка и модел „Ф. г.“ с рег. номер ******. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители С. Й. С. и В. К. И. – служители на РУ – Дупница. След извършена от тях справка с РСОД било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация, на 24.06.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За така установеното нарушение полицейският служител С. Й. С. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения и от свидетеля В. К. И., като на нарушителя е връчен препис от АУАН срещу подпис. Така съставения и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение – Дупница, с оглед данни за престъпление. С постановление от 26.08.2025 г., прокурор при Районна прокуратура –Кюстендил, Териториално отделение – Дупница е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата за произнасяне по компетентност. След връщане на материалите при АНО, същият на 25.09.2025 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № № 25-0348-000589 от 25.09.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Кюстендил, РУ – Дупница, с което на Я. В. С. с адрес: гр. П., ул."В." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева/102.26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително служебно изисканите такива от АНО и ГФ писма, справки и други. Актосъставителят С. Й. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, същият е заличен от списъка на лицата за призоваване. Свидетелят В. К. И., редовно призован, се явява в съдебно заседание.

Същият изяснява обстоятелствата по случая, спирането на автомобила и извършената проверка с техническо средство, която установила, че автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на застраховка ,,Гражданска отговорност“. Казаното от полицейския служител се потвърждава и от събраните писмени доказателства, които са относими и допустими.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законния преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разглеждана по същество, жалбата е основателна поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на 2 наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В текста на НП, както и в прокурорското постановление изобщо не е конкретизирано, от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП. Това води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на посочената конкретна и задължителна минимална информация относно компетентността на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила му, включително жалбоподателят е бил изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да направи конкретни възражения и да събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган и спазена ли е формата за прекратяване на регистрацията и на коя дата е сторено това служебно, преди или след изтичане на застраховката. Това според съда представлява още едно допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с установяване на тези данни една от представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства.

По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното:

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.

Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“.

По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП: „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателя, който е собственик на процесното МПС. Това води до сериозно ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно 3 връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на собственика на автомобила.

Представените по делото 2 броя писма с изх. № 10-00-188/19.12.2025 г. и № 10-00184/12.12.2025 г. от „ГФ“, съдържащи уведомления по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането съдържат дата на изпращане – 30.05.2025 г., но не и дата на получаване от собственика на въпросното МПС. Също така, представеното по делото писмо с рег.

№ 13817/18.11.2025 г., изпратено от РУ - Дупница не съдържа отбелязване, дата или каквото и да било съобщаване, че лек автомобил с рег. ******** е с прекратена регистрация, т.е. отново се поставя под съмнение редовното уведомяване на собственика на автомобила, чийто права и законни интереси отново са сериозно нарушени.

Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, включително и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради полученото само от АНО служебно уведомление от „ГФ“ по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд - решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126/2020 г. и решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103/2020 г. на АС – Кюстендил.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил, фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това. Все информация, за която жалбоподателят, е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, както и непредпазливост от страна на жалбоподателя, деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма как неизпълнението на служебни задължения от съответния държавен контролен орган, по уведомяване на собственика на процесното МПС, да се вмени във вина и в тежест на жалбоподателя.