Решение № 384 от 07.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Плевен, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500583 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 220/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1576/2024 г. по описа на РС – Червен бряг е осъден на основание чл. 45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД Д. В. Д., ЕГН **********, с. **, обл. П, ул. „Г. Д. № да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН **********, с. *, обл. П., ул. „Ал. С.“ № *, сумата от 900,00 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат от нанесената му на 18.10.2024 г. в с.*, общ. Ч. „клевета“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2023г.-датата на настъпване на увреждането, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 4 500,00 лв.,искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение РС е осъдил Д. В. Д., ЕГН 490703412,да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 36,00 лв.

Осъдил е Ц. В. Ц., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Д., ЕГН **********, от с. **, обл. Плевен, направените по делото разноски по компенсация и при съобразяване на чл.78 от ГПК съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска сумата от 310,00 лв., представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

С Определение № 406/09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 1576/2024 г. по описа на ЧРС е оставена без уважение молбата на ищеца за 1 изменение на постановеното по делото Решение № 220/20.06.2025 г. в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. В. Ц. – ищец в първоинстанционното производство срещу постановеното решение от РС – Червен бряг в частта му,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД ,за разликата от 900,00 лв. до претендираните 4500,00 лв. като неоснователен, както и в частта досежно присъдените разноски в полза на ответника в размер на 310,00 лв. по компенсация.

Въззивникът твърди, че в обжалваната му част решението на ЧРС е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че е налице влязла в сила присъда по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, с която ответникът Д. В. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.ІІ вр. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, поради което предявеният иск за неимуществени вреди от престъплението се явява основателен.

Въззивникът твърди, че предявеният иск е доказан и по своя размер, като посочва, че от разпита на свидетелите се установява, че от така приписаното му от обвиняемия престъпление е изживял и продължава да изживява сериозни по интензитет и продължителни по времетраене неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания. Твърди, че е бил силно огорчен от тези твърдения, бил е подтиснат, затворил се е в себе си, изживял е негативни емоции от изреченото по негов адрес, ограничил е напълно контактите си с хората, което продължава и до днес. Посочва, че твърденията на обвиняемия за извършено от него престъпление са се отразили и на публичния му образ, станал е предмет на обсъждане от съселяните му. И до днес, при среща със съселяни, му се задава въпроса относно приписаното му от обвиняемия престъпление. Твърди, че все още не се е съвзел от така нанесения му морален удар.

Въззивникът твърди, че изобщо не е взет предвид факта, че се касае за квалифициран случай на клевета, публично нанесена, при която тези престъпни твърдения са възприети от широк кръг лица, на публично място и по повод предизборно събрание, кандидатът в които избори е самият той.

Счита, че размерът, в който е уважен предявения иск е крайно занижен и в тази част, решението противоречи на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД.

Въззивникът моли Окръжния съд, да измени решението в частта досежно размера, при който е уважен иска и да уважи изцяло същия по размер, както и да му присъди пълния размер на направените разноски в първата инстанция. В случай, че искът бъде уважен в пълния му размер, моли съда, направените разноски в първоинстанционното производство да му бъдат присъдени в пълен размер. Претендира направените разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Д. В. Д. чрез пълномощника му адв.Ц. Ц. от Пл.АК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, явно 2 справедливо и мотивирано, като съдът много задълбочено и подробно е анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в своето решение.

Въззиваемият посочва, че правилно ЧРС е приел, че влязлата в сила присъда по НЧХД № 346/2023 г. по описа на Районен съд - Червен бряг съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

По отношение преценката за размера на претърпените неимуществени вреди твърди, че въззивникът не е изживял и не продължава да търпи сериозни по интензитет и продължителни по времетраене неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, произтичащи от публично приписаното от него престъпление, както посочва въззивникът,а именно, че е силно огорчен от неговите твърдения, чувства се подтиснат, затворил се е в себе си, изживявал е негативни емоции от изреченото от него, както и че напълно е ограничил контактите си с хора, станал е предмет на обсъждане от съселяните си, все още не се е съвзел от нанесеният му морален удар, което продължава и до днес - почти една година и шест месеца. В тази връзка, въззиваемият посочва, че въззивникът е многократно осъждан, което определя, до известна степен, неговия характер и начин на поведение в обществото. Посочва, че въззивникът не ангажира други доказателства, освен разпита на двама свидетели, с оглед доказването на исковата му претенция.

Въззиваемият моли окръжния съд да постанови решение, с което да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и основателно.Претендира направените разноски във въззивното производство, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззивникът Ц. В. Ц. се явява лично и с процесуалния си представител адв. И. А. от Пл.АК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като уважи предявения иск в претендирания размер, като основателен и доказан. Претендира присъждане на пълния размер на направените разноски в първоинстанционното производство, както и направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Развива подробни съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание въззиваемият Д. В. Д. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Ц. Ц. от Пл.АК, който моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Развива подробни доводи по съществото на спора.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По съществото си е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

3

Пл.РС е сезиран с иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД ,предявен от Ц. В. Ц., ЕГН ********** от с. ** против Д. В. Д., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 4500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от извършено от ответника спрямо ищеца престъпление по чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 18.10.2023 г. до окончателното й изплащане За уважаване на предявения иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД следва да са налице следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки, а именно: противоправно поведение на ответника; вреди, причинени на ищеца; причинените вреди на ищеца да са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника и неговото поведение да е виновно, като досежно последната предпоставка действа оборима презумпция.

Безспорно е установено по делото, че с влязла в сила Присъда № 7/13.03.2024 г., постановена по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, подсъдимият Д. В. Д. е признат за виновен в това, че на 18.10.2023 г. в Пенсионерски клуб на с. Ракита, обл. Плевен около 10:00 ч., при провеждане на предизборно събрание и среща с избирателите от с. ** на кандидата за кмет тогава, се обърнал към Ц. В. Ц. пред насъбралото се множество с думите:

„Какво се обаждаш като строиш с крадени материали!“, с което публично го е наклеветил, като му е приписал извършване на престъпление по смисъла на чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв. С Решение № 277/18.12.2024 г., постановено по ВНЧХД № 784/2024 г. по описа на Пл.ОС е потвърдена Присъда № 7/13.03.2024 г., постановена по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС.

Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в 4 гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да приеме установеното с Присъда № 7/13.03.2024 г., постановена по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, с която подсъдимият Д.

В. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, изразяващо се публично наклеветяване на Ц. В. Ц., като му приписал извършване на престъпление.

Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се приема установеното в проведеното наказателно производство.

Причинната връзка между отправената публично клевета спрямо Ц. В.

Ц. и произтичащите от това негативни изживявания се установява от събраните по гласни доказателства.

От показанията на свидетелката А. Д. А., която е присъствала на събранието се установява, че на събранието, Д. Д. е казал на Ц. Ц., че е окрал материалите на селото. Свидетелката твърди, че оттогава Ц. Ц. се е обидил, не се е хранил и не е излизал от селото. Свидетелката твърди, че след този случай Ц. Ц. не е излизал в селото и е пазарувал от други градове – гр. Луковит, гр.

Червен бряг и др. След този случай Ц. Ц. е отслабнал много и е неспокоен.

Твърди, че нервите на Ц. Ц. са разбити и когато се виждат той трепери. На въпрос на свидетелката от какво са нервите му, Ц. Ц. й е казвал, че е от случилото се с Д..

В показанията си свидетелят П. В. П. твърди, че е бил на събранието, на което Д. е обидил Ц.. Твърди, че Ц. не излиза на центъра, защото е обиден.

Когато се срещат, Ц. му е казвал, че е подтиснат и причината е обидата от страна на Д.. Свидетелят твърди, че това продължава и досега.

От показанията на свидетелката С. И. В. се установява, че същата не е присъствала на събранието, но на следващия ден пред магазина хората са говорели и са обсъждали случилото се, което Д. е казал, че Ц. е крал материали и си строи къщата. Свидетелката заявява, че според нея, това не е вярно, тъй като и тя прави ремонт вкъщи и е ходила с Ц. по складове да пазарува. Твърди, че тогава Ц. се е притеснил много, срамувал се е от хората, 5 отслабнал е, засрамен е и не може да спи от това. Твърди, че и досега Ц. продължава да е под стрес, не иска никъде да ходи, споделя, че е подтиснат и не може да спи. Свидетелката заявява, че селото е малко и всички го коментират, като и до ден днешен Ц. не иска да контактува с хората и не излиза на празници в селото.