Решение № 278 от 11.10.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Варна, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000304 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД - гр. Варна, ЕИК 103003668, подадена чрез ю.к. Пл. С., срещу решение № 260019/22.02.2022г., постановено по т.д. № 1549/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД – гр. София, ЕИК 175052275 и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД – гр.

Перник, ЕИК 113061239, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, сумата от 16 666.67 лв., представляваща сборно вземане за обезщетение за забава в плащането на възнаграждение по Договор за инженеринг BG 161РО001 /1.5 -03//2011/0002-S-17, определено по размер на законната лихва, считано от изтичането на 20 календарни дни след приемането на пълния предмет на договора и представяне на фактури, до датата на подаване на исковата молба по т. д. № 324/2017г. по описа на ВОС – 15.03.2017г., съгласно чл. 6, ал. 4 от договора, за което възнаграждение са издадени фактура

№

**********/22.07.2016г. и фактура

№

0000000020/01.10.2016г., от които: сумата от 5000 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 400 000 лева по фактура № 1

**********/22.07.2016г. за периода от 22.11.2016г. до 15.03.2017г. и сумата от 11 666.67 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 500 000лв. по фактура № 0000000020/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в осъдителната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано.

Поддържат се двата основни довода, релевирани и в първоинстанционното производство, които са в смисъл, че падежите на главните паричните вземания, върху която търговското дружество - ищец начислява и претендира за присъждане мораторни лихви не е настъпил преди предявяване на осъдителните частични искове, по която е било образувано т.д. № 324/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, тъй като издадените от изпълнителя фактури № **********/22.07.2016г. и фактура № 0000000020/01.10.2016г. са представени на възложителя едва в рамките на съдебното производство, с връчването им като приложения към исковата молба, както и че с оглед резултата от приключилия съдебен спор за главниците с решение на ВКС, с което същите са отхвърлени, акцесорни задължения за лихва за забава не съществуват.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемите дружества „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, представлявани от адв. Б. П., представя общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част като правилно и законосъобразно, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявени от „Енерджи 2 ефект“ ЕАД – гр. София и „Супервайзер“ ЕООД гр. Перник срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД - гр. Варна, за присъждане на сумата от 5000 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главница от 400 000лв. по фактура № **********/22.07.2016г. за периода от 22.11.2016г. до 15.03.2017г. и сумата от 20 138.89 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главница от 500 000 лв. по фактура № 0000000020/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г.

Ищецът излага, че в предходно съдебно производство между същите страни относно главните парични вземания по фактура

№

**********/22.07.2016г. и фактура № 0000000020/01.10.2016г., издадени за дължимо от ответното дружество възнаграждение по сключен между страните договор за инженеринг BG161PO001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г., не са били заявени претенции за мораторна лихва за забава от датата на падежа за плащане по съответната фактура до датата на предявяване на исковата молба, поради което се иска присъждането им в това производство.

Становището на ответника е за неоснователност на исковете, като съображенията са аналогични на посочените във въззивната жалба – твърди се, че дружеството не е в забава относно плащането на главниците през исковия период, тъй като падежите на главните паричните вземания не са настъпили преди предявяване на осъдителните частични искове, по която е било образувано т.д. № 324/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, поради представяне на издадените от изпълнителя фактури № **********/22.07.2016г. и фактура № 0000000020/01.10.2016г. на възложителя едва в рамките на съдебното производство, с връчването им като приложения към исковата молба; Излага се също, че с оглед резултата от приключилия съдебен спор с решение на ВКС, с което осъдителните искове за главниците са отхвърлени, акцесорни задължения за лихва за забава не съществуват.

Производството по т. д. № 1549/2019г. по описа на Варненски окръжен съд е било спряно, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по т. д. № 324/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, чиито предмет са главните парични задължения, върху които се претендират 3 мораторни лихви. Преюдициалният спор е приключил с решение № 60014 от 28.07.2021г. по т.д. № 2563 по описа за 2019г. на ВКС, ТК, I – во т. о., с което е отменено решение №141 от 07.06.2019г. по т.д.№197/2019г. на ВнАС, ТО, в частта, с която след частична отмяна на решение № 908/26.11.2018г. по т.д. № 324/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, „Градски транспорт" ЕАД- гр.

Варна, е осъдено да заплати на „Енерджи Ефект" ЕАД и "Супервайзер" ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, сумата от 400 000лв., предявена като частична претенция от общ размер 1 906 212.97 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура № 16/22.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата 86 698лв., част от претендираните 500 000лв., като частична претенция от общ размер 1 277 473.57лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5– 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура № 20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските; постановено е отхвърляне на предявените искове за посочените суми в отменителната част на диспозитива, като погасени чрез прихващане със сумата 486 698 лв. - неустойка за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т. 9 от договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., в размер на 10% от сумата на възнагражденията по т. 2 и т. 4 на чл. 4, ал. 2 на същия договор, а решението на Варненски апелативен съд, ТО, е потвърдено в останалата обжалвана част, с която „Градски транспорт" ЕАДгр. Варна е осъдено да заплати на ищците сумата 413 302лв., съставляваща разликата над 86 698лв. до претендирания размер от 500 000 лв. - частична претенция от общ размер 1 277 473.57лв., възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5–03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура № 20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното погасяване на задължението.

Съгласно заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящия съдебен състав, ответното дружество „Градски транспорт“ ЕАД е включило и декларирало към НАП процесните фактури в Дневник за покупки по ДДС съответно през м. 11.2016г. и м.12. 2016г.; датата на осчетоводяване при 4 ответника на фактура № 16/22.07.2016г. е 01.11.2016г., а на фактура № 20/01.10.2016г. – 01.12.2016г.

Обжалваното решението на ОС – гр. Варна, с което искът за присъждане на мораторна лихва по фактура № **********/22.07.2016г. е уважен изцяло, а по фактура № 0000000020/01.10.2016г. – частично до размер на сумата 11 666.67 лв. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г. , е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че съдебната компенсация е погасила занапред насрещните вземания на страните съответно: част от активно вземане за възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., за които са издадени фактура № 16/22.07.2016г. и фактура № 20/01.10.2016г. и пасивно вземане за неустойка за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т. 9 от договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., в размер на 10% от сумата на възнагражденията по т. 2 и т. 4 на чл. 4, ал. 2 на същия договор.

След датата на първоинстанционното решение - 22.02.2022г., е постановено ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, с което е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса: При направено възражение за прихващане ( съдебна компенсация) от кой момент се смятат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях или и двете са спорни/неликвидни, респ. от кой момент поражда действие съдебното възражение за прихващане? По т. 1 от това ТР е прието, че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.

Даденото от ВКС разрешението налага обсъждане на въпросите за моментите на настъпване изискуемостта на активното вземане и изпълняемостта на пасивното вземане, с което е извършено съдебно прихващане.

Изискуемостта е качество на вземането. Изискуемото вземане се 5 характеризира с възможността на кредитора да иска реално изпълнение.

Моментът, в който едно вземане става изискуемо, зависи от волята на страните. Срокът за изпълнение по принцип е в полза на длъжника и отлага настъпването на изискуемостта до изтичането му. Същевременно задължението е изпълняемо и преди изтичането на срока. Когато липсва уговорка, законът определя кога вземането става изискуемо. В чл. 69, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Изпълняемостта е качество на задължението. Изпълняемото задължение може да бъде погасено от длъжника чрез реално изпълнение и това обвързва кредитора да приеме предложената му съгласно дължимото престация, в противен случай би изпаднал в забава. Тази възможност се обуславя от интереса на длъжника да се освободи от задължението си. При липса на уговорка и по аргумент от чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ЗЗД следва да се счита, че длъжникът също може да предложи изпълнение веднага с възникване на задължението.

Дължимостта на частично предявените главни вземания по издадените от ищеца - изпълнител фактура № 16/22.07.2016г. и фактура № 20/01.10.2016г. в размера, претендиран по т. д. № 324/2017г. по описа на ВОС, е съдебно установена в резултат на отхвърляне на част от исковите претенции поради погасяването им чрез съдебно прихващане с насрещно вземането на възложителя „Градски транспорт" ЕАД с правно основание чл. 92 от ЗЗД и уважаване на осъдителния иск за част от предявеното за присъждане вземането по фактура № 20/01.10.2016г. Доколкото за настъпване на падежа за окончателно плащане на дължимото възнаграждение за извършените услуги, доставки и СМР страните са уговорили в чл. 6, ал. 4 от договора 20дневен срок, считано от предаване на фактурите на възложителя, а с оглед предметните предели на силата на пресъдено нещо по приключилия съдебен спор между същите страни обектът е въведен в експлоатация на 31.08.2016г. със забава - повече от двадесет дни от изтичането на срока по чл. 10, ал.1, т. 9 от договора, то несъмнено фактът на допуснатото от изпълнителя неизпълнение в срочно отношение, за което е начислена прихванатата неустойка за забава, е настъпил преди изискумостта на вземането за възнаграждение по фактури