Решение № 22 от 14.01.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Русе, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520201213 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АН. П. ЕН., депозирана против наказателно постановление № 21-1085-001447 от 03.06.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Русе, с което на жалбоподателката на основание чл.

179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление не е съобразено с разпоредбите на закона и са налице основания за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната от нея жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че нарушението, за което е наказана нарушителката не е осъществено и същата не е нарушила чл. 50, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка се инвокират доводи, че жалбоподателката се е движила в своята лента, която е отделена с единична непрекъсната линия и другият участник е нарушил правилата за движението по пътищата като е свил в нейното платно и е отнел предимството й, за което именно водачът на другото моторно превозно средство е бил наказан по чл. 6, ал. 1 ЗДвП. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява и доказва, че жалбоподателката не се 1 е отклонила от нейната лента и тя неправилно е наказана. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателката фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 21-1085-001447/21.04.2021г. (бл. № 962611) против жалбоподателката, за това, че на 21.04.2021г., около 16,40 часа, в град Русе – пътен възел /път изход от фирма „Булмаркет“, кръстовище с път ІІ-21 /Русе – Силистра/, посока град Русе, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 44 68 КВ, в условията на ясно време и суха пътна настилка е нарушила правилата за предимство на регулирано кръстовище с пътни знаци, в резултат на което е причинила ПТП с имуществени вреди, като на посоченото кръстовище при напускане на път /изход Булмаркет/ не е съобразила поведението си с наличието на пътен знак Б-1, в резултат на което не пропуснала движещия се по пътя с предимство влекач Рено Магнум, с рег.

№ ТХ 99 32 АТ и прикачено към него полуремарке с рег. № ТХ 02 79 ЕЕ.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителката с отразяване, че има възражения.

2

Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като в същите е посочено, че автомобила управляван от жалбоподателката е бил в покой, в локалното пътно платно и е била блъснат от камиона.

Във връзка с депозираното възражение е била извършена проверка от страна на административнонаказващия орган на депозираните възражения.

Извършено е разследване на спорните обстоятелства, събрани се допълнителни доказателства във връзка с проверка на същите и след оценка на доказателствата, възраженията са приети за неоснователни.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателката, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели ЦВ. Р. П., ИВ. М. К. и ЦВ. Н. Ш., както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства - АУАН № 962611/21.04.2021 г., Протокол за ПТП № 1769771/21.04.2021 г., ведно със 7 бр. снимки, Възражение, Писмо с изх. № 198/10.05.2021 г., Писмо с рег. № 1085р-3693/26.04.2021 г., Декларация, Обяснение, Докладна записка с рег. № 1085р-4737/02.06.2021 г. Писмо с рег.

№ 1085р-4738/02.06.2021 г., Справка с рег. № 1085р-4736/02.06.2021 г., Писмо с рег. № 1085-00-13265/02.06.2021 г., Справка за нарушител/водач и схеми на участъка от Републикански път ІІ-21 Русе – Силистра, прочетени по реда на чл. 283 НПК и вещественото доказателство – записи от охранителна камера, част от системата за видеонаблюдение на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, предявен на страните по реда на чл. 284 НПК.

С оглед съдържащите се противоречия в приобщената по делото доказателствена съвкупност и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и вещественото доказателство – записи от охранителна камера, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

3

Преки доказателства досежно главният факт, включен в предмета на доказване и подкрепящи административнонаказателното обвинение се съдържат в приобщения по делото видеозапис, на който се вижда, че жалбоподателката не преустановява движението си в нито един момент, за да пропусне движещият се по пътя с предимство товарен автомобил и предприема навлиза в лентата му за движение, в резултат на което настъпва и пътнотранспортното произшествие и след настъпване на същото жалбоподателката измества управлявания от нея автомобил, където впоследствие е възприет и от актосъставителя.

С оглед на приобщения видеозапис, съдът не кредитира показанията на свидетелите ИВ. М. К. и ЦВ. Н. Ш., всеки един от които свидетели изнася, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил е бил в покой, към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя ЦВ. Р. П., досежно наличната в района на произшествието пътна маркировка и знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и разположението на пътното платно на следите в резултат на пътнотранспортното произшествие.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

По изложените мотиви, съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, 4 имащо за последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Безспорно се установява по делото, че на кръстовището, където е настъпило произшествието, предимство е имал водачът на товарния автомобил, предвид наличието на пътен знак Б-1, (лист 8 от делото), с който жалбоподателката е следвало да съобрази своето поведение. Наличието на такъв пътен знак, се установява и доказва, освен от посочената снимка на лист 8, а така и от Протокола за ПТП № 1769771/21.04.2021г. и показанията на актосъставителя. Обстоятелството, че наличието на такъв пътен знак не е отразено на изисканата от съда и приложена по делото схема от Агенция „Пътна инфраструктура“ не променя неговото обективно наличие и не освобождава жалбоподателката от отговорността й да се съобрази с него.

Еднозначно от приетият и предявен на страните в съдебно заседание видеозапис се установя, че жалбоподателката, която е имала обективна възможност да възприеме движещият се по пътя с предимство товарен автомобил, не е спряла, за да го пропусне, и въпреки, че е променила треакторията си на движение е предприела навлизане на пътя с предимство, по който се е движил водачът на товарния автомобил, без да пропусне движещият се по него товарен автомобил.

От доказателствата по делото – приобщения видеозапис, напълно са сугестирани твърденията на жалбоподателката, че е била спряла и в този момент е била ударена от движещият се товарен автомобил.

Обстоятелството, че по отношение на водача на другия автомобил е ангажира административнонаказателна отговорност, за нарушение на чл. 6, т.

1 ЗДвП не е в състояние да игнорира събраните в хода на настоящото производство доказателства и само поради факта, че е ангажирана неговата отговорност, за посоченото нарушение да бъде прието, че жалбоподателката не е осъществила състава на нарушението, за което е санкционирана. Видно от приложените по делото снимки (лист 16 и лист 17 от делото) колоната от 5 изчакващи товарни автомобили, на която е следвало да се нареди и водачът на товарния автомобил се намира, именно в лентата му за движение, предвид наличието на мантинела, ограничаваща пътното платно и е в противоречие с правилата на формалната и житейска логика, същият да е напусне лентата, по която се е движил и в която е следвало да спре и да навлезе в лентата за движение на жалбоподателката.

Същественото в случая е, че жалбоподателката е навлязла, макар и минимално, в пътното платно, по което се е движил водачът на другия автомобил и допуснатото от нея нарушение на правилата за движението по пътищата – чл. 50, ал. 1 ЗДвП се намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Доказателства за това, освен гласните, писмени доказателства и веществени доказателства е и мястото на уврежданията по двете моторни превозни средства.

Събраните и приобщени в хода и по реда на съдебното следствие гласни и писмени доказателства не само не опровергават придадената от законодателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доказателствена сила на съставения АУАН, а напълно кореспондират с приетите за установени от страна на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.

Непълно опровергани от доказателствата по делото са доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че същата не е осъществила състава на нарушението, за което е ангажирана нейната отговорност, тъй като се е движила единствено и само в нейната пътна лента и не е навлязла в пътното платно, по което се е движил водачът на товарния автомобил.